Разлика между версии на „Принцип на Парето“

Текуща версия към 09:42, 1 април 2014

Портрет на Вилфредо Парето

Анализът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ ефект. При него се използва принципът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.

Същност

Принципът е предложен през 1937 г. от гуруто в мениджмънта Джоузеф M. Джуран и е кръстен на италианския икономист Вилфредо Парето, който през 1906 г. прави добре известното изказване, че 80% от имуществото в Италия е собственост на 20% от италианското население. Той въвежда концепцията за „Парето ефективността” и помага за развитието на микроикономиката с идеи като криви на безразличието.

Вилфредо Парето (15.07.1848 г., Франция – 19.08.1923 г., Лозана, Швейцария) прави няколко важни приноса в икономиката, социологията и моралната философия, особено в изучаването на разпределението на доходите и при анализите на изборите на отделните индивиди. Неговите теории повлияват на Бенито Мусолини и на развитието на италианския фашизъм.

Приложение

Принципът 80/20 може да се използва от всеки интелигентен човек във всекидневния му живот. Той може да увеличи рентабилността на корпорацията, както и ефективността на всяка организация или индивид. Ценността на принципа на Парето за мениджъра е, че е нужно да се съсредоточим върху онези 20%, които са от истинско значение. От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение. Тези 20% произвеждат 80% от резултатите ни. Целта е да ги идентифицираме и да се фокусираме върху тях.

Анализът на Парето ни помага да категоризираме и напластяваме неща като грешки, дефекти, закъснения, клиентски оплаквания или други индикатори като резултат от качеството на нашия процес, така че да можем да идентифицираме различни класове или типове проблеми, както и графично да покажем своите резултати, така че най-значимите проблеми да изплуват от общия фон.

Вижте още

Източници

Раймон Арон ; Прев. от фр. Рада Минкова, Михаела Георгиева, Любомир Владимиров, Социология и политика
Хесус Уэрта де Сото ; Перев. с англ. В. Кошкин, Социально-экономическая теория динамической эффективности

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[Анализ]]ът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ [[ефект]]. При него се използва [[принцип]]ът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.
+[[Image:VilfredoPareto.jpg|thumb|right|alt=Picture of Vilfredo Pareto|Портрет на Вилфредо Парето]]
+'''Анализът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ [[ефект]]. '''При него се използва [[принцип]]ът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.
+==Същност==
 Принципът е предложен през 1937 г. от гуруто в [[мениджмънт]]а [[Джоузеф M. Джуран]] и е кръстен на италианския икономист [[Вилфредо Парето]], който през 1906 г. прави добре известното изказване, че 80% от имуществото в [[Италия]] е собственост на 20% от италианското [[население]]. Той въвежда [[концепция]]та за „Парето ефективността” и помага за развитието на [[микроикономика]]та с идеи като криви на безразличието.
@@ Ред 5: / Ред 8: @@
 Вилфредо Парето (15.07.1848 г., Франция – 19.08.1923 г., Лозана, Швейцария) прави няколко важни приноса в [[икономика]]та, [[социологията]] и моралната [[философия]], особено в изучаването на разпределението на доходите и при анализите на изборите на отделните [[индивид]]и. Неговите теории повлияват на Бенито [[Мусолини]] и на развитието на италианския [[фашизъм]].
-                                        [[Image:Princip_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Princip na Pareto.|Принцип на Парето.]]
+===Приложение ===
-==Приложение на Принципа на Парето==
 Принципът 80/20 може да се използва от всеки интелигентен човек във всекидневния му живот. Той може да увеличи [[рентабилност]]та на [[корпорация]]та, както и [[ефективност]]та на всяка [[организация]] или индивид. [[Ценност]]та на принципа на Парето за [[мениджър]]а е, че е нужно да се съсредоточим върху онези 20%, които са от истинско значение. От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение. Тези 20% произвеждат 80% от [[резултат]]ите ни. Целта е да ги идентифицираме и да се фокусираме върху тях.
 Анализът на Парето ни помага да категоризираме и напластяваме неща като грешки, [[дефект]]и, закъснения, клиентски оплаквания или други индикатори като резултат от качеството на нашия процес, така че да можем да идентифицираме различни класове или типове проблеми, както и  графично да покажем своите резултати, така че най-значимите проблеми да изплуват от общия фон.
-===Осъществяване на Анализа на Парето===
-&nbsp;&nbsp; &nbsp;Анализът на Парето се подпомага най-често чрез направата на т. нар. диаграма на Парето. Процесът на нейното създаване може да се осъществи чрез изпълнение на следните стъпки:
-# Вземане на решение относно начина на класифициране на проблемите. Това може да включва разглеждане на цитираните причини за върнат или отхвърлен [[материал]], разговори с [[клиент]]а или преработване на [[аспект]]и на даден [[процес]].
-# Създаване на предварителен списък на проблемни категории. Трябва да се опитаме да ограничим този списък до не повече от шест или седем категории. Същевременно можем да изменяме този списък в течение на анализа.
-# Определяне на времева рамка или други ограничения за обхвата на обсъждания материал. Избраната времева рамка или обхват трябва да бъдат представителни за целия процес, подлежащ на разглеждане.
-# Съотнасяне на събитията при всяко класифициране на проблем. Ако цената или времето са проблемните области, може да искаме съотнасяне на разходите и сроковете за всеки класифициран проблем. Ако даден проблем не се вмества в някой от нашите класификации, го отнасяме в графа „други”.
-# Определяне на броя случаи на събитията във всяка класификация. Впоследствие събираме тези общи стойности за всички събития за създаване на цялостен общ сбор.
-# Разделяне на стойността на всяка класификация на общия сбор за определяне на процента, който всеки индивидуално класифициран проблем представлява спрямо &nbsp;всички проблеми взети заедно.
-# Подреждане на класифицираните проблеми в реда от най-високата стойност, или най-често случващите се, до най-ниската стойност, или най-рядко случващите се.
-# Начертаване на хоризонтална и две вертикални оси. Маркиране на лявата вертикална ос в стъпки от нула до общия сбор на всички класифицирани проблеми. Маркиране на дясната вертикална ос в стъпки от 0% до 100%.
-# Създаване на вертикална „бар” [[диаграма]] (стълбова диаграма), започвайки от ляво с най-висок процент за класифициране и продължаване с другите, намалявайки до най-ниския процент. Височината на всеки стълб трябва да съответства на стойността или на броя случаи по лявата ос и процент от общото по дясната ос.
-# Надписване на стълбовете по хоризонталната ос.
-# Започвайки от лявата „нулева” точка, изчертаване на линия, която показва кумулативния общ процент, достигнат с добавянето на всеки класифициран проблем. Линията трябва да приключи на ниво 100% по дясната вертикална ос.
-# Изчертаване на вертикална линия, преминаваща през точката, където кумулативният общ процент има стойност от 80%, и през хоризонталната ос към даден класифициран проблем. Проблемите, които остават от лявата страна на пресечната точка с хоризонталната ос, са тези с най-голямо относително тегло.
-# Надписване на графиката. Добра идея е също така и да се напише кратко резюме, което да описва как и кога са събрани данните, които са използвани за създаването на диаграмата на Парето.
-# Първото преминаване през диаграмата на Парето може да идентифицира значителен проблем, който все още е твърде голям, за да можем да работим върху него. Възможно е да е необходимо извършването на втори анализ на Парето, който да раздроби този най-важен проблем на по-малки части, върху които е реалистично да бъде работено.
-                                [[Image:Diagrama_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Diagrama na Paretp.| Диаграма на Парето.]]
-===Диаграма на Парето===
-Диаграмата на Парето е полезен инструмент за привличане на вниманието и стимулиране на [[сътрудничество]]то на всички заинтересовани страни при решаването на най-важните проблеми, засягащи качеството. Тя ни казва върху кои проблеми да работим преди всичко останало. При нейното приложение е за предпочитание първо значително да се намали даден голям проблем, след което да се премине към друг. Ако открием обаче малък проблем, който е лесен за разрешаване, не трябва да го игнорираме. Важно е техниките за събиране на данни да бъдат едни и същи и при създаването на нова диаграма на Парето. Тя ще ни покаже как сме се справяли с проблемите до момента и как да идентифицираме и целепоставим новите, най-значими проблеми.
-Диаграмите на Парето могат да се използват за идентифициране на проблеми, върху които да работим. Те ни помогнат да имаме по-голяма ефективност, да спестим [[ресурс]]и, да намалим разходи или да повишим [[безопасност]]та. Те са най-полезни обаче, когато въвлечем и своя клиент, който получава нашите продукти или услуги – който да ни помогне да определим предварително категориите на проблемите.
 ==Вижте още==
+*[[Диаграма на Парето]]
+*[[Вилфредо Парето]]
-[[Джоузеф M. Джуран]];
+*[[Етапи на принципа на Парето]]
+*[[Мениджмънт]]
-[[Вилфредо Парето]];
-[[Aнализ ]];
-[[Мениджмънт]];
 ==Източници==