Разлика между версии на „Учене“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 13 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Ученето ( на английски език learning )''' е процес, свързан с придобиването на нови или модифициране на съществуващи вече знания, [[поведение]], [[умения]], [[ценност]]и и предпочитания. Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство да води към прогресивни и относително трайни промени. С обучението се занимават науките: [[невропсихология]], образователна психология, [[педагогика]], [[теория за учене]]. Съществуват различни видове начини за учене и два основни подхода, а именно: | + | [[image:uchene1.jpg|thumb|right|alt=uchene1.|Формално учене.]] |
| + | '''Ученето ( на английски език learning )''' е '''процес, свързан с придобиването на нови или модифициране на съществуващи вече знания, [[поведение]], [[умение|умения]], [[ценност]]и и предпочитания'''. | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство да води към прогресивни и относително трайни промени. С обучението се занимават науките: [[невропсихология]], образователна психология, [[педагогика]], [[теория за учене]]. Съществуват различни видове начини за учене и два основни подхода, а именно: | ||
| − | [[Неформално учене]] – учене от ежедневни ситуации, осъществяващо се през целия живот на съответния [[индивид]] | + | *[[Неформално учене]] – учене от ежедневни ситуации, осъществяващо се през целия живот на съответния [[индивид]] |
| − | [[Формално учене]] – учене, което се извършва в учебните заведения | + | *[[Формално учене]] – учене, което се извършва в учебните заведения |
| − | |||
| − | |||
[[image:uchene2.png|thumb|right|alt=uchene2.|Неформално учене.]] | [[image:uchene2.png|thumb|right|alt=uchene2.|Неформално учене.]] | ||
| − | + | Видовете учене могат да се нарекат още [[форми на учене]], всъщност представляват едно движение от по-елементарно към по-сложно поведение и за това могат да се разделят на низши ( елементарни ) и висши ( по-сложни ) видове учене. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Видовете учене могат да се нарекат още [[форми на учене]], всъщност представляват едно движение от по-елементарно към по-сложно поведение и за това могат да се разделят на низши ( елементарни ) и висши ( по-сложни ) видове учене. | ||
| − | |||
| − | |||
| + | Видовете на учене са всъщност една специфична [[реакция]] спрямо стимулите от средата и начина на преработка на информацията и нейното използване. Висшите видове учене се надстройват над елементарните. По тази логика има учене, което е присъщо и на човека и на другите видове животни и организми, а има и учене присъщо само на хората. | ||
| + | *Най-простата форма на ученето е чрез [[имитация]] – повторение на вече наблюдаван процес. | ||
| − | + | *Освен тази форма други са чрез придобиване на знания ( [[проучване]] ), привикване, учене от [[опит]]. Като при последната индивидът усвоява дадени [[умение|умения]] по [[метод]]а на пробите и грешките. Като за пример може да се даде страх от кучета, който е придобит при определена случка. | |
| − | + | *Механичното учене от своя страна представлява овладяване на определено съдържание, без да се вниква в смисъла. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | *Фракционираното и глобалното учене са свързани съответно с учене на части и наведнъж на дадено съдържание. | |
| + | *Малките деца научават много неща от ежедневните си игри. Измисляйки какви ли не забавления те се докосват до реалния живот, играейки. Тази форма на обучение се среща не само при хората, но и при животните. Котката например, играейки си се учи да улавя плячката си и други. | ||
| + | *Човек придобива много знания и от [[култура]]та си. По този начин придобива [[ценност]]и и [[поведение]]. | ||
| + | *Ефективен начин за учение е и [[мултимедийното обучение]] – чрез слухово и зрително запаметяване на информация. При този метод се разчита на двойната теория на кодирането от 1971 година. В днешно време един от най-разпространените начини за учение е чрез [[интернет]]. | ||
| − | ==Вижте | + | ==Вижте още== |
* [[Мотивация]] | * [[Мотивация]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Техники за учене]] |
| + | *[[Образование]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | * | + | *Карл Х. Беелих, Шведер Ханс-Херман Техника на ученето и на умствения труд/кратки съвети и указания/ |
| − | * | + | *Камелия Стефанова Проектиране на информационна система за управление и провеждане на ученето в "учещата се организация" |
| − | + | *Джон Трим, Брайън Норт, Даниел Кост ; В сътруд. с Джоузеф Шийлс Обща европейска езикова рамка 2006 Релакса ООД | |
| + | *Гюнтер Фолмер, Герит Хоберг Стратегии на ученето и на умствения труд. Запаметяване - преработване - прилагане | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=2354 Възприемане на обкръжаващия свят] | ||
| + | *[http://www.psychology.org/ Всичко за психологията] | ||
| + | *[http://www.moeto.narod.ru/ekzist.html Екзистенциализъм] | ||
[[category: Управленски решения и риск]] | [[category: Управленски решения и риск]] | ||
Текуща версия към 17:53, 28 март 2014
Ученето ( на английски език learning ) е процес, свързан с придобиването на нови или модифициране на съществуващи вече знания, поведение, умения, ценности и предпочитания.
Същност
Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство да води към прогресивни и относително трайни промени. С обучението се занимават науките: невропсихология, образователна психология, педагогика, теория за учене. Съществуват различни видове начини за учене и два основни подхода, а именно:
- Неформално учене – учене от ежедневни ситуации, осъществяващо се през целия живот на съответния индивид
- Формално учене – учене, което се извършва в учебните заведения
Видовете учене могат да се нарекат още форми на учене, всъщност представляват едно движение от по-елементарно към по-сложно поведение и за това могат да се разделят на низши ( елементарни ) и висши ( по-сложни ) видове учене.
Видовете на учене са всъщност една специфична реакция спрямо стимулите от средата и начина на преработка на информацията и нейното използване. Висшите видове учене се надстройват над елементарните. По тази логика има учене, което е присъщо и на човека и на другите видове животни и организми, а има и учене присъщо само на хората.
- Най-простата форма на ученето е чрез имитация – повторение на вече наблюдаван процес.
- Освен тази форма други са чрез придобиване на знания ( проучване ), привикване, учене от опит. Като при последната индивидът усвоява дадени умения по метода на пробите и грешките. Като за пример може да се даде страх от кучета, който е придобит при определена случка.
- Механичното учене от своя страна представлява овладяване на определено съдържание, без да се вниква в смисъла.
- Фракционираното и глобалното учене са свързани съответно с учене на части и наведнъж на дадено съдържание.
- Малките деца научават много неща от ежедневните си игри. Измисляйки какви ли не забавления те се докосват до реалния живот, играейки. Тази форма на обучение се среща не само при хората, но и при животните. Котката например, играейки си се учи да улавя плячката си и други.
- Човек придобива много знания и от културата си. По този начин придобива ценности и поведение.
- Ефективен начин за учение е и мултимедийното обучение – чрез слухово и зрително запаметяване на информация. При този метод се разчита на двойната теория на кодирането от 1971 година. В днешно време един от най-разпространените начини за учение е чрез интернет.
Вижте още
Източници
- Карл Х. Беелих, Шведер Ханс-Херман Техника на ученето и на умствения труд/кратки съвети и указания/
- Камелия Стефанова Проектиране на информационна система за управление и провеждане на ученето в "учещата се организация"
- Джон Трим, Брайън Норт, Даниел Кост ; В сътруд. с Джоузеф Шийлс Обща европейска езикова рамка 2006 Релакса ООД
- Гюнтер Фолмер, Герит Хоберг Стратегии на ученето и на умствения труд. Запаметяване - преработване - прилагане