Разлика между версии на „Механизми на хомеостазата“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: ==Механизми на хомеостазата == Когато стойността на една променлива се промени има два основ...)
 
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
==Механизми на хомеостазата ==
+
'''Когато стойността на една променлива се промени има два основни вида обратна връзка, на които [[система]]та реагира.'''
  
Когато стойността на една променлива се промени има два основни вида обратна връзка, на които [[система]]та реагира:
+
==Отрицателна обратна връзка==
 +
Отрицателна обратна връзка е реакция, при която [[система]]та отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Терморегулацията е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и [[хипоталамус]]а усещат промяната и активират команда от мозъка
  
* Отрицателна обратна връзка е реакция, при която [[система]]та отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Терморегулацията е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и [[хипоталамус]]а усещат промяната и активират команда от мозъка
+
==Положителна обратна връзка==
* При положителната обратна връзка реакцията е, да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата.
+
При положителната обратна връзка реакцията е, да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата.
  
 
Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки на реакции за „фина настройка“.
 
Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки на реакции за „фина настройка“.
  
Така се създава състояние на [[метастабилност]], при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова ситуация на хомеостаза.
+
Така се създава състояние на метастабилност, при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова ситуация на хомеостаза.
  
 +
==Саморегулация==
 
Саморегулацията на функциите осъществява поддържането на хомеостазата.
 
Саморегулацията на функциите осъществява поддържането на хомеостазата.
  
Ред 22: Ред 24:
 
*[[Биология]]
 
*[[Биология]]
 
*[[Видове хомеостаза]]
 
*[[Видове хомеостаза]]
*[[Свойства на хомеостазата]]
 
  
 
*[[Анализ]]
 
*[[Анализ]]

Текуща версия към 14:43, 9 април 2014

Когато стойността на една променлива се промени има два основни вида обратна връзка, на които системата реагира.

Отрицателна обратна връзка

Отрицателна обратна връзка е реакция, при която системата отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Терморегулацията е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и хипоталамуса усещат промяната и активират команда от мозъка

Положителна обратна връзка

При положителната обратна връзка реакцията е, да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата.

Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки на реакции за „фина настройка“.

Така се създава състояние на метастабилност, при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова ситуация на хомеостаза.

Саморегулация

Саморегулацията на функциите осъществява поддържането на хомеостазата.

Колкото по-стабилна е регулиращата система(саморегулацията), толкова по-независима става системата (организмът) от промените във външната среда.

Стабилността на хомеостазата показва определена зависимост от еволюционното развитие на системите.

Колкото по-ниско е еволюционното развитие, то, толкова по-зависима е системата от промените в околната среда. При по-еволюиралите системи са налице по-сложни регулаторни механизми, в резултат на които, те са относително независими от колебанията на вътрешни и външни промени в твърде широки граници.

Вижте още

Източници

  • Paul R. Krugman, Maurice Obstfeld, Marc J. Melitz, International Economics. Theory and Policy
  • Jay Schulkin, Rethinking Homeostasis: Allostatic Regulation in Physiology and Pathophysiology
  • Wilfrid Jänig, Integrative Action of the Autonomic Nervous System: Neurobiology of Homeostasis
  • Emanuel Cheraskin M.D., D.M.D., Jim Poole and III, Human Health and Homeostasis: Body Balance, Measuring and Mapping the Steady State
  • Jehan Mirzaei, Mission: Homeostasis

Външни препратки