Разлика между версии на „Хомеостаза“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 3 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 +
[[Image:Wiki_tarantula.jpg|thumb|right|Термографско изображение: Тарантула, регулираща телесната си температура.]]
 +
 
'''Хомеостазата''' (или ''хомеостазис'') е '''свойство на една [[отворена система]], особено на живите [[организми]], да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие''', управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Терминът е въведен през 1932 г. от [[Уолтър Кенън]] от гръцкото ''хомоис'' (еднакъв, подобен, съвпадащ) и ''стасис'' (стоя, състояние).
 
'''Хомеостазата''' (или ''хомеостазис'') е '''свойство на една [[отворена система]], особено на живите [[организми]], да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие''', управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Терминът е въведен през 1932 г. от [[Уолтър Кенън]] от гръцкото ''хомоис'' (еднакъв, подобен, съвпадащ) и ''стасис'' (стоя, състояние).
  
Ред 12: Ред 14:
  
 
Вътрешната среда се характеризира със забележително постоянство, което осигурява необходимите условия за живот на клетките на [[многоклетъчния организъм]], независимо от непрекъснато постъпващите вещества в него, както и колебанията на факторите на външната среда.
 
Вътрешната среда се характеризира със забележително постоянство, което осигурява необходимите условия за живот на клетките на [[многоклетъчния организъм]], независимо от непрекъснато постъпващите вещества в него, както и колебанията на факторите на външната среда.
 
==Видове хомеостаза==
 
 
Хомеостазата е характерна особеност на всички организми и надорганизмови [[биосистема|биосистеми]]. Средата се изменя непрекъснато, а организмът запазва целостта си благодарение на вътрешната си [[организация]].
 
 
* Силна хомеостаза означава че структурата и резервата не променят състава си. Тъй като количеството резерва и структура могат да се променят, това все още позволява определени промени в състава на цялото тяло.
 
 
* Слаба хомеостаза означава, че съотношението между количествата резерва и структура става постоянно, докато наличието на храна е постоянно, дори и когато организмът расте. Това означава, че съставът на цялото тяло остава постоянен през време на растежа.
 
* Структурна хомеостаза означава, че субиндивидуалните структури растат в хармония с целия индивид.
 
 
==Свойства на хомеостазата==
 
[[Image:Wiki_tarantula.jpg|thumb|right|Термографско изображение: Тарантула, регулираща телесната си температура.]]
 
Хомеостазата в общия смисал на думата:
 
 
* Те са [[ултрастабилни]]: [[система]]та е способна да проверява по какъв начин трябва да бъдат коригирани променливите ѝ.
 
* Цялата им организация (вътрешна, структурна и функционална) допринася за поддържане на равновесие.
 
 
Хомеостазата в биологичния смисъл на думата:
 
 
* Регулирането на количествата вода и минерали в тялото. Това се нарича [[осморегулация]] и се извършва в [[бъбреци]]те.
 
* Изхвърлянето на метаболичния боклук. Това се нарича отделяне и се извършва от отделителните органи като бъбреците и белите дробове.
 
* Регулирането на телесната температура. Извършва се главно от кожата.
 
* Регулирането на нивото на [[глюкоза]] в кръвта. То се осъществява основно от черния дроб и инсулина, отделян от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Задстомашна_жлеза задстомашната жлеза] в тялото.
 
 
==Механизми на хомеостазата ==
 
 
Когато стойността на една променлива се промени има два основни вида обратна връзка, на които [[система]]та реагира:
 
 
* Отрицателна обратна връзка е реакция, при която [[система]]та отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Терморегулацията е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и [[хипоталамус]]а усещат промяната и активират команда от мозъка
 
* При положителната обратна връзка реакцията е, да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата.
 
 
Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки на реакции за „фина настройка“.
 
 
Така се създава състояние на [[метастабилност]], при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова ситуация на хомеостаза.
 
 
Саморегулацията на функциите осъществява поддържането на хомеостазата.
 
 
Колкото по-стабилна е регулиращата система(саморегулацията), толкова по-независима става [[система]]та (организмът) от промените във външната среда.
 
 
Стабилността на хомеостазата показва определена зависимост от еволюционното развитие на системите.
 
 
Колкото по-ниско е еволюционното развитие, то, толкова по-зависима е [[система]]та от промените в околната среда. При по-еволюиралите системи са налице по-сложни регулаторни механизми, в резултат на които, те са относително независими от колебанията на вътрешни и външни промени в твърде широки граници.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
Ред 60: Ред 20:
 
*[[Биология]]
 
*[[Биология]]
 
*[[Видове хомеостаза]]
 
*[[Видове хомеостаза]]
*[[Свойства на хомеостазата]]
 
 
*[[Механизми на хомеостазата]]
 
*[[Механизми на хомеостазата]]
 
*[[Анализ]]
 
*[[Анализ]]

Текуща версия към 14:38, 9 април 2014

Термографско изображение: Тарантула, регулираща телесната си температура.

Хомеостазата (или хомеостазис) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Терминът е въведен през 1932 г. от Уолтър Кенън от гръцкото хомоис (еднакъв, подобен, съвпадащ) и стасис (стоя, състояние).

Същност

Понятието се използва най-често в смисъла си на биологическа хомеостаза. Многоклетъчните организми изискват хомеостатична вътрешна среда, за да живеят. Някои еколози смятат, че този принцип важи и за глобалната среда.

Много екологически, биологически и обществени системи са хомеостатични. Те се съпротивяват на промените, за да поддържат равновесие. Ако системата не успее да възстанови баланса си, тя може да спре да функционира.

Сложните системи като човешкото тяло трябва да имат хомеостаза, за да поддържат стабилността си и да оцеляват. Тези системи не само трябва да издържат, за да оцелеят. Те трябва да се адаптират и еволюират към промените в околната среда.

От физико-химично гледище взаимодействието на организма със средата характеризира организма като отворена система. За поддържане на своето тяло той непрекъснато обменя вещества и енергия с околната среда.

Вътрешната среда се характеризира със забележително постоянство, което осигурява необходимите условия за живот на клетките на многоклетъчния организъм, независимо от непрекъснато постъпващите вещества в него, както и колебанията на факторите на външната среда.

Вижте още

Източници

  • Paul R. Krugman, Maurice Obstfeld, Marc J. Melitz, International Economics. Theory and Policy
  • Jay Schulkin, Rethinking Homeostasis: Allostatic Regulation in Physiology and Pathophysiology
  • Wilfrid Jänig, Integrative Action of the Autonomic Nervous System: Neurobiology of Homeostasis
  • Emanuel Cheraskin M.D., D.M.D., Jim Poole and III, Human Health and Homeostasis: Body Balance, Measuring and Mapping the Steady State
  • Jehan Mirzaei, Mission: Homeostasis

Външни препратки