Разлика между версии на „Рационално-изчерпващ модел на Чарлз Линдблум“
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Тук се използва инкрементални [[подход]]и, т.е. излизат от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желателно. | Тук се използва инкрементални [[подход]]и, т.е. излизат от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желателно. | ||
| − | В пространството между невъзможното /рационално-изчерпвапщия модел/ и неприемливото /несъвършения анализ/ се намират подходите на Чарлз Линдблум за решаването на стратегическите задачи. Всички подходи са инкриментални, т. е. изходът от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желано. При всички форми на инкременталния анализ лицето, вземащо решение, прилага метода на последователното ограничено сравнение, в резултат на което целите никога не се поставят с достатъчна яснота. Лицето, вземащо решение, заедно с избора на целта избира и политиката за нейното постигане. Понякога обаче е невъзможно да се установи взаимната връзка на средството и резултата в областта на вземането на решението. В нормативната теория добри са онези решения, с които се постига конкретната цел. Съгласно последователното ограничено сравнение добра политика е тази, която е съгласувана между всички „ключови фигури" на дадена организация. | + | В пространството между невъзможното /рационално-изчерпвапщия модел/ и неприемливото /несъвършения анализ/ се намират подходите на Чарлз Линдблум за решаването на стратегическите задачи. Всички подходи са инкриментални, т. е. изходът от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желано. При всички форми на инкременталния анализ лицето, вземащо решение, прилага метода на последователното ограничено сравнение, в резултат на което целите никога не се поставят с достатъчна яснота. |
| + | |||
| + | [[image:Chlind1.jpg|thumb|500px|right|Модел на Чарлз Линдблум]] | ||
| + | |||
| + | Лицето, вземащо решение, заедно с избора на целта избира и политиката за нейното постигане. Понякога обаче е невъзможно да се установи взаимната връзка на средството и резултата в областта на вземането на решението. В нормативната теория добри са онези решения, с които се постига конкретната цел. Съгласно последователното ограничено сравнение добра политика е тази, която е съгласувана между всички „ключови фигури" на дадена организация. | ||
| − | |||
При рационално-изчерпващия модел всичко най-важно се подлага на анализ само тогава, когато то има толкова тясно определение, че става безсмислено. Последователно ограниченото сравнение опростява подобна ситуация по два начина. Първо, разглеждат се само политическите алтернативи, които малко се отличават от действащите в дадения период и това намалява броя алтернативните, които трябва да преценява лицето, вземащо решение. Второ, не се вземат под внимание потенциално важните последствия на избрания курс на действие. | При рационално-изчерпващия модел всичко най-важно се подлага на анализ само тогава, когато то има толкова тясно определение, че става безсмислено. Последователно ограниченото сравнение опростява подобна ситуация по два начина. Първо, разглеждат се само политическите алтернативи, които малко се отличават от действащите в дадения период и това намалява броя алтернативните, които трябва да преценява лицето, вземащо решение. Второ, не се вземат под внимание потенциално важните последствия на избрания курс на действие. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Текуща версия към 13:50, 4 април 2014
При този подход развитието логически започва с постановката на целта, след това достига стадия на нейната реализация, проследяване и контрол.
Същност
Тук се използва инкрементални подходи, т.е. излизат от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желателно.
В пространството между невъзможното /рационално-изчерпвапщия модел/ и неприемливото /несъвършения анализ/ се намират подходите на Чарлз Линдблум за решаването на стратегическите задачи. Всички подходи са инкриментални, т. е. изходът от нещо, което е неизвестно и стъпка по стъпка водят до онова, което е известно и желано. При всички форми на инкременталния анализ лицето, вземащо решение, прилага метода на последователното ограничено сравнение, в резултат на което целите никога не се поставят с достатъчна яснота.
Лицето, вземащо решение, заедно с избора на целта избира и политиката за нейното постигане. Понякога обаче е невъзможно да се установи взаимната връзка на средството и резултата в областта на вземането на решението. В нормативната теория добри са онези решения, с които се постига конкретната цел. Съгласно последователното ограничено сравнение добра политика е тази, която е съгласувана между всички „ключови фигури" на дадена организация.
При рационално-изчерпващия модел всичко най-важно се подлага на анализ само тогава, когато то има толкова тясно определение, че става безсмислено. Последователно ограниченото сравнение опростява подобна ситуация по два начина. Първо, разглеждат се само политическите алтернативи, които малко се отличават от действащите в дадения период и това намалява броя алтернативните, които трябва да преценява лицето, вземащо решение. Второ, не се вземат под внимание потенциално важните последствия на избрания курс на действие.
Вижте още
- Алгоритъм за избор на решение по метода "Дърво на решенията"
- Решение в условия на неопределеност
- Методи за решение при многокритериална оптимизация
- Рационално решение
- Фази на управленското решение
- Алтернативи за решение при агрегатното планиране
- Модел за вземане на решение
- Видове управленско решение
- Съдебно решение
- Вземане на решение
- Матрица на решенията
- Етапи на матрица на решенията
- Теория на решенията
- Елементи на матрица на решенията
Източници
- Милчева Г., Куртева Г., Славянска В., - Основи на управлението Издателство ЕКС_ПРЕС, 2008
- Донъли Джеймс , Х. Джеймс, Л. Гибсън, Джон Иванчевич - Основи на мениджмънта, Изд. Отворено общество 1995г.
- Ангелов А., Основи на управлението, Изд.Тракия 1999г.
- Станчева А., Основи на управлението, Издателска къща Стено 2000.
- Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 348 и сл.
- Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл, бр. 1 / 2008 г., стр. 108 – 109
- Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Осмо допълнено и преработено издание, 2004, стр. 349 и сл.
- Стамболиев, Огнян, Принципи на гражданския процес, сп. Правна мисъл, бр. 1 / 2008 г., стр. 110