Разлика между версии на „Статистика“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[Image: | + | [[Image:Graunt.gif|thumb|right|alt=John Graunt|[[Джон Граунт]], 24 април 1620г. – 18 април 1674г.]] |
'''Статистиката '''е '''наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни'''. | '''Статистиката '''е '''наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни'''. | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
Статистиката се занимава и с планиране на събирането на данни за проучвания и експерименти. Статистиката изучава интерпретираните емпирични данни, използвайки [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Статистиката може да се разглежда и като [[математическа дисциплина]], но се различава от повечето математически клонове по своята приложна насоченост. Статистическите методи се прилагат в широк кръг области като природните и обществените науки, [[бизнес]]а и държавното управление. | Статистиката се занимава и с планиране на събирането на данни за проучвания и експерименти. Статистиката изучава интерпретираните емпирични данни, използвайки [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]. Статистиката може да се разглежда и като [[математическа дисциплина]], но се различава от повечето математически клонове по своята приложна насоченост. Статистическите методи се прилагат в широк кръг области като природните и обществените науки, [[бизнес]]а и държавното управление. | ||
| − | ==Възникване и развитие== | + | ===Възникване и развитие=== |
[[Image:Graunt_Observations.jpg|thumb|right|alt=Kniga na John Graunt|Заглавна страница на книгата на [[Джон Граунт]] – „''Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността''”.]] | [[Image:Graunt_Observations.jpg|thumb|right|alt=Kniga na John Graunt|Заглавна страница на книгата на [[Джон Граунт]] – „''Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността''”.]] | ||
| − | [[ | + | Възникването и развитието на статистиката ката наука и като практическа дейност са свързани с нуждите на обществото от [[знаниe|знания]] за неговото състояние. Историята „твърди”, че статистически сведения се събирали 3000г. пр. Хр. Първи в тази дейност е бил древният Египет, последван от древния Китай през 22 в. пр. Хр. |
| + | |||
| + | Исторически, първоначално потребностите от знания и информация били задоволявани с данни за броя и състава на населението и съответно имота му. На статистиката като [[наука]] обаче се поставя началото в средата на 17в. като името й тогава било държавоведение. | ||
| − | + | Това представявало словесно описание на състоянието на отделните държави. Етимологията на думата „статистика” от среднолатински е: ''statisticum'' е лекционен курс по държавни въпроси (от ''stat-'', подобно на ''state -'' държава, ''estate'' - земя, владение, собственост (англ.), ''état'' (фр.) - държава, от лат. ''status'' - положение, състояние. | |
Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“''Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), ''чийто автор е [[Джон Граунт]]. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло. | Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“''Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), ''чийто автор е [[Джон Граунт]]. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло. | ||
| Ред 18: | Ред 20: | ||
[[Image: Linear_least_squares.png|thumb|right|alt=Malki kvadrati| Апроксимация по метода на най-малките квадрати, представяща връзката между две статистически величини като квадратна парабола]] | [[Image: Linear_least_squares.png|thumb|right|alt=Malki kvadrati| Апроксимация по метода на най-малките квадрати, представяща връзката между две статистически величини като квадратна парабола]] | ||
| − | ==Обхват== | + | ===Обхват=== |
Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката. | Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката. | ||
| Ред 24: | Ред 26: | ||
Статистиката подобрява качеството на данните чрез експерименталния дизайн и [[извадкови проучвания|извадковите проучвания]]. Статистиката също така предоставя инструменти за предсказване и [[прогнозиране]], използвайки се данни и [[статистически модел]]и. | Статистиката подобрява качеството на данните чрез експерименталния дизайн и [[извадкови проучвания|извадковите проучвания]]. Статистиката също така предоставя инструменти за предсказване и [[прогнозиране]], използвайки се данни и [[статистически модел]]и. | ||
| − | ==Приложение на изчислителната техника== | + | ===Приложение на изчислителната техника=== |
Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като [[невронните мрежи]], и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели. | Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като [[невронните мрежи]], и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели. | ||
Текуща версия към 12:45, 3 април 2014
Статистиката е наука за събиране, организиране, анализиране и интерпретиране на данни.
Същност
Статистиката се занимава и с планиране на събирането на данни за проучвания и експерименти. Статистиката изучава интерпретираните емпирични данни, използвайки теорията на вероятностите. Статистиката може да се разглежда и като математическа дисциплина, но се различава от повечето математически клонове по своята приложна насоченост. Статистическите методи се прилагат в широк кръг области като природните и обществените науки, бизнеса и държавното управление.
Възникване и развитие
Възникването и развитието на статистиката ката наука и като практическа дейност са свързани с нуждите на обществото от знания за неговото състояние. Историята „твърди”, че статистически сведения се събирали 3000г. пр. Хр. Първи в тази дейност е бил древният Египет, последван от древния Китай през 22 в. пр. Хр.
Исторически, първоначално потребностите от знания и информация били задоволявани с данни за броя и състава на населението и съответно имота му. На статистиката като наука обаче се поставя началото в средата на 17в. като името й тогава било държавоведение.
Това представявало словесно описание на състоянието на отделните държави. Етимологията на думата „статистика” от среднолатински е: statisticum е лекционен курс по държавни въпроси (от stat-, подобно на state - държава, estate - земя, владение, собственост (англ.), état (фр.) - държава, от лат. status - положение, състояние.
Някои учени считат публикуваната през 1663г. книга „Природни и политически наблюдения върху регистрите на смъртността“ (“Natural and Political Observations upon the Bills of Mortality”), чийто автор е Джон Граунт. Обхватът на статистиката се разширява през 19в. , обхващайки събирането и анализа на данни като цяло.
Основите на статистиката като математическа дисциплина са положени през 17в. с теорията на вероятностите от Блез Паскал и Пиер дьо Ферма. Методът на най-малките квадрати е описан за пръв път от Карл Фридрих Гаус около 1794 година. Широката употреба на компютри в наши дни дава възможност за масово приложение на статистически изчисления върху големи обеми данни и довежда до появата на нови методи, чието използване при ръчни изчисления е трудно осъществимо.
Обхват
Някои считат статистиката като математическа наука, отнасяща се към събирането, анализа, интерпретацията или обяснението, и представянето на данни, докато други я считат за клон на математиката, занимаващ се със събирането и интерпретацията на данни. Заради емпиричните си корени и факта, че е фокусирана върху фактическите приложения, статистиката по принцип се счита по-скоро за отделна математическа наука отколкото за клон на математиката.
Статистиката подобрява качеството на данните чрез експерименталния дизайн и извадковите проучвания. Статистиката също така предоставя инструменти за предсказване и прогнозиране, използвайки се данни и статистически модели.
Приложение на изчислителната техника
Бързото и постоянно увеличаване на мощността на изчислителната техника от средата на 20 век оказва сериозно влияние върху статистическата дейност. Ранните статистически модели почти винаги са линейни, но появата на мощни компютри с подходящи изчислителни алгоритми предизвиква по-силен интерес към нелинейни модели, като невронните мрежи, и довежда до появата на напълно нови методи, като обобщените линейни и йерархичните модели.
Широката достъпност до относително мощни компютри увеличава популярността на тежки от изчислителна гледна точка методи, като пермутационни тестове или извадки на Гибс. Компютърната революция води и до увеличаване на значението на експерименталната и емпирична статистика.
Вижте още
- Основни понятия в статистиката
- Етапи на статистическото изследване
- Нормално разпределение
- Теория на игрите
- Вероятност
- Теория на вероятностите
- Теория на решенията
- Корелационен анализ
- Регресионен анализ
- Бейсова вероятност
- Вариационен анализ
- Закон за големите числа
Източници
- Т. Андерсон ; Перев. с англ. И. Г. Журбенко, В. П. Носко, Статистический анализ временных рядов
- Бойко Иванов Атанасов, Количествени методи в управление на бизнеса
- А. Афифи, С. Эйзен ; Отг. ред. Г. П. Башарина, Статистический анализ : Подход с использованием ЭВМ
- Надежда Николаевна Бек, Дмитрий И. Голенко, Статистические методы оптимизации в экономических исследованиях
- Мишев, Георги. Цветков, Стоян. Статистика за икономисти. София, Денеб-Консулт, 1995г.
Външни препратки
- Национален статистически институт на Република България
- Сайт за статистика
- Сдружение на статистиците в България
- Портал за статистиката в Wikipedia
- Онлайн ресурс за статистически пресмятания (УКЛА)
- Статистическа електронна книга (Ebook)
- Статистика (OECD)
- Сайт за Статистическа наука (Мелбълнски университет)
- Статистическа енциклопедия
- Сайт за вероятности (Колеж Кърлтън)
- Безплатен онлайн курс по статистика с практически упражнения (Университет „Карнеги Мелън”)