Разлика между версии на „Аристотел“
(Нова страница: ''' Аристотел''' (на гръцки: ''Αριστοτέλης'') е древногръцки философ, един от най-големите гени...) |
|||
| (Не са показани 15 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[File:ar.jpg|thumb|right|Аристотел]] | |
| − | + | '''Аристотел''' е най-великият философ и учен на античния свят. Той '''поставя началото на формалната логика, обогатява почти всеки дял от философията и има многобройни заслуги към науката'''. | |
| − | + | ==Идеи== | |
| + | Много от Аристотеловите идеи днес са остарели. Но далеч по-важен от отделните негови теории е рационалният подход, който пронизва цялото му творчество. Аристотеловите съчинения съдържат идеята, че всяка област от човешкия живот и общество може да бъде подходящ предмет за размисъл и анализ; разбирането, че Вселената не се управлява от слепия случай, от някакво вълшебство или от прищевките на капризни божества, а че явленията й са подчинени на рационални закони; убеждението, че си заслужава човек да изучава системно всяка област на естеството; и увереността, че можем да използваме емпиричното наблюдение и логичното мислене, за да стигнем до някакви изводи. Този начин на разсъждение, който е в разрез с традиционализма, суеверието и мистицизма, оказва силно въздействие върху западната цивилизация. | ||
| − | Биография | + | ==Биография == |
| + | Аристотел е роден в 384 г. пр. Хр. в Стагира, град в [[Македония]]. Седемнайсетгодишен, той отива в Атина, за да се учи в Платоновата академия. Остава там повече от двайсет години, малко след смъртта на Платон. От баща си може би е наследил интереса към биологията и към „практичната наука“; при Платон култивира интерес към философския размисъл. | ||
| + | В 342 г. пр. Хр. Аристотел се завръща в Македония, където става частен учител на царския син, тринайсетгодишно момче, което ще остане в историята с името Александър Велики. Аристотел обучава младия Александър в продължение на няколко години. В 335 г. пр. Хр., след като Александър се е възкачил на престола, Аристотел се връща в [[Атина]], където открива собствена школа — Ликейската. Следващите дванайсет години прекарва в Атина. Този период горе-долу съвпада с времето на Александровите военни завоевания. Александър не търси съвети от бившия си учител, но пък му отпуска с широка ръка средства за изследвания. Това е май първият случай в историята, когато учен получава обилни държавни средства за изследванията си. И ще остане последният още векове наред. | ||
| + | Въпреки това връзката с Александър има и своите опасни страни. Аристотел се противопоставя по принцип на диктаторския му стил. Завоевателят убива Аристотеловия племенник, заподозрян в предателство, и, изглежда, е замислял екзекутирането и на самия Аристотел. Но макар Аристотел да е прекалено демократичен за разбиранията на Александър, двамата са толкова тясно свързани, че атиняните не му се доверяват. След смъртта на Александър противниците му вземат властта в Атина през 323 г. пр. Хр. и Аристотел е обвинен в „неблагочестие“. Той си спомня участта на Сократ отпреди седемдесет и шест години и забягва с думите, че няма да даде на Атина втори повод да извърши прегрешение срещу [[философия]]та. Умира в изгнание няколко месеца по-късно (в 322 г. пр. Хр.) на шейсет и две години. | ||
| − | + | ==Произведения== | |
| + | Количеството на Аристотеловите съчинения е изумително. От тях са оцелели четирийсет и седем, но според старинни източници книгите са били най-малко 170. Смайващ е не толкова броят на трудовете му, колкото обхватът на неговата ерудиция. Научните му работи са по същество истинска енциклопедия на знанията от онези времена. Аристотел е писал за астрономия, зоология, ембриология, география, геология, физика, анатомия, физиология и кажи-речи за всяка друга наука, позната на древните гърци. Научните му съчинения представляват донякъде сбор от знанията, придобити вече от други, донякъде открития на помощниците му, събирали за него данни, и донякъде резултати от собствените му многобройни наблюдения. | ||
| + | Да бъдеш водещ специалист във всеки раздел на науката е нечувано постижение, което никога вече няма да се повтори. Но Аристотел е постигнал повече от това. Той е оригинален мислител с много и големи заслуги към философията. Писал е на теми като етика, метафизика, психология, икономика, теология, политика, психология и естетика. Писал е за възпитанието, поезията, варварските нрави и за конституцията на атиняните. Едно от съчиненията му е сборник от [[закон]]ите на много държави, които той подлага на сравнителен анализ. Може би най-значителният му труд е върху теорията на логиката; Аристотел е всепризнат първосъздател на този важен дял от философията. И наистина логичният характер на неговия ум му позволява да даде толкова много в толкова много области. Той има способността да мисли организирано, тъй че дефинициите и категориите, които предлага, дават основата на по-късни мислители в най-различни сфери. Неподдал се на мистицизъм и крайности, Аристотел остава гласът на практичния здрав [[разум]]. Допускал е грешки, разбира се, но удивително е колко рядко в тази обширна енциклопедия от знания има глупави неточности. | ||
| + | Неговото влияние върху западната мисъл е огромно. През античността и средновековието съчиненията му са превеждани на латински, древносирийски, арабски, италиански, френски, староеврейски, немски и английски. По-късните гръцки мислители изучават съчиненията му и се възхищават от тях, същото се отнася и за философите от византийско време. Аристотеловото творчество оказва силно въздействие върху ислямската философия и векове наред господства в Европа. Авероес, може би най-бележитият арабски философ, се опитва да създаде синтез от ислямското богословие и Аристотеловия рационализъм. Маймонид, най-влиятелният еврейски мислител от средновековието, постига подобен синтез с юдаизма. Ала най-прочутата творба от този род е „[[Summa Theologica]]“ от християнския учен [[Св. Тома Аквински]]. Още толкова много средновековни учени изпитват силното влияние на Аристотел, че е невъзможно да ги изредим. | ||
| + | Преклонението пред Аристотел е толкова голямо, че през късното средновековие граничи с идолопоклонство. Съчиненията му стават нещо като интелектуална усмирителна ризница, която спъва всякакви по-нататъшни изследвания, вместо да осветява пътя напред. Аристотел, който обичал да наблюдава и да мисли самостоятелно, сигурно не би одобрил сляпото преклонение на следващите поколения пред делото му. | ||
| + | От днешно гледище някои от Аристотеловите идеи изглеждат крайно реакционни. Например той подкрепял робството, тъй като то отговаряло на природния закон, и вярвал в природната малоценност на жените. (И двете схващания, разбира се, отразяват преобладаващите тенденции на онова време.) Но много от възгледите му звучат поразително съвременно: „Бедността е бащата на революцията и престъплението“ или „Всеки, който се е замислял над [[изкуство]]то да се управлява човечеството, е убеден, че от възпитаването на младежта зависи съдбата на цели империи“. (Естествено, по времето на Аристотел не е имало общообразователни училища.) | ||
| + | През последните столетия въздействието и авторитетът на Аристотел отслабват чувствително. Въпреки това смятаме, че влиянието му е изключително дълготрайно и дълбоко. И съжаляваме, че не можем да го поставим на по-предно място. Класацията му тук се дължи преди всичко на огромното значение на всяка от дванайсетте [[личност]]и, които го предхождат. | ||
| − | + | ==Философия == | |
| − | + | *Разделение на науките | |
| + | Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически (метафизиката, физиката, математиката, психологията), технически (реториката,поетиката) и практически (етиката и политиката). Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за [[индивид]]а (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката). | ||
| − | + | *Учението за четирите причини | |
| − | + | [[image: mfa.jpg|thumb|right|300px||alt= Aristotle's Metaphysics|Метафизика на Аристотел]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Учението за четирите причини | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[image: | ||
| − | |||
| − | |||
| + | Една от основните доктрини на "първата философия" е доктрина на четирите причини на Аристотел. В "[[Метафизика]]та" Аристотел развива теорията за причините и оригиналите на всички неща. Тези причини са: | ||
| + | :*[[Материя]] - „него, от което”. Многообразието на нещата, съществуващите обективно; материята е вечна и неразрушима; тя не може да възникне от нищото, да се увеличи или намали в броя; тя е инертна и пасивна. Безформената материя е нищо. Первичоформената материя се изразява под формата на петте елементи (елементи): въздух, вода, земя, огън и етер (небесно вещество). | ||
| + | :*[[Форма]] – «това, което». Същност, стимулът, целта, както и причината за образуването на множество елементи на единни материи. Създава форми на различни неща от материята Бог. Аристотел стига до идеята, че е едно нещо, това явление: той представлява синтез на материя и форма. | ||
| + | :*Действаща, или произвеждаща причина – «това, откъдето». Характеризира момента, в който да започне съществуването на нещата. Началото на всички начала, е Бог. Налице е причинно-следствена връзка на явлението: има основателна причина - това е енергийна сила, създаваща нещо в останалата част на универсалното взаимодействие на явленията, което съществува, не само от материя и форма, действие и ефикасност, но също така и генериращата енергия-причина, в допълнение към които имат валидно стартиране и целквата точка. | ||
| + | :*Целта или крайна причина – „това, за което”. Всяко нещо има своя лична цел. Най-високата цел е добро. | ||
| + | ===Категории на философията=== | ||
[[Категории]] - най-честите и основни понятия от философията, изразяващи основните, универсални свойства и отношения на явления от реалността и познанието. Категориите са се образували в резултат на обобщение на историческото развитие на познанието. | [[Категории]] - най-честите и основни понятия от философията, изразяващи основните, универсални свойства и отношения на явления от реалността и познанието. Категориите са се образували в резултат на обобщение на историческото развитие на познанието. | ||
| − | |||
Аристотел разработи йерархична система от категории, в които основната е "същност" или "вещество", а останалите са смятани за нейните признаци. Той е създал класификация на свойствата, напълно определящи субекта - 9 предикати. | Аристотел разработи йерархична система от категории, в които основната е "същност" или "вещество", а останалите са смятани за нейните признаци. Той е създал класификация на свойствата, напълно определящи субекта - 9 предикати. | ||
| − | |||
На първо място е категорията на същността с изразяване на първата същност - индивидуално същество, и втората същност-видове и родове. Другите категории разкриват свойствата и състоянията на съществот:количество, качество, място, отношение, положение, време, действие, страдание, владение. | На първо място е категорията на същността с изразяване на първата същност - индивидуално същество, и втората същност-видове и родове. Другите категории разкриват свойствата и състоянията на съществот:количество, качество, място, отношение, положение, време, действие, страдание, владение. | ||
| − | |||
В опит да се опрости системата за категоризация, Аристотел после признава сред основните категории, само три от девет - време, място, позиция(или [[същност]], [[състояние]], [[отношение]]. | В опит да се опрости системата за категоризация, Аристотел после признава сред основните категории, само три от девет - време, място, позиция(или [[същност]], [[състояние]], [[отношение]]. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Аристотел създава йерархия на нивата на всички неща: | Аристотел създава йерархия на нивата на всички неща: | ||
| − | + | *неорганични образование | |
| − | + | *свят на растенията и живите същества | |
| − | + | *свят от животински видове | |
| − | + | *хора | |
| − | + | [[image:lua.jpg|thumb|right|alt=logica|300px|Логическото учение на Аристотел]] | |
| − | + | [[image:Pla.jpg|thumb|right|200px|alt=Platon|Платон]] | |
| − | + | ===История на философията=== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Аристотел е казал, че философията се появява на базата на "[[епистема]]та" - знание отвъд сетивата, умения и опит. Така емпиричните знания на смятане, човешкото здраве, естествените свойства на обекти,са били не са само основите на науката, но също така и теоретични предпоставки на философията. | Аристотел е казал, че философията се появява на базата на "[[епистема]]та" - знание отвъд сетивата, умения и опит. Така емпиричните знания на смятане, човешкото здраве, естествените свойства на обекти,са били не са само основите на науката, но също така и теоретични предпоставки на философията. | ||
| − | |||
Философия - система от научни знания. Философските знания Аристотел разделя на метафизика, [[логика]], [[разузнаване]], [[етика]], [[физик]]а, [[история]] и [[естетика]]. | Философия - система от научни знания. Философските знания Аристотел разделя на метафизика, [[логика]], [[разузнаване]], [[етика]], [[физик]]а, [[история]] и [[естетика]]. | ||
| − | + | ==Логика == | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…” | ||
| + | ==Идеализъм== | ||
| + | В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления, то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката. | ||
Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”. | Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”. | ||
| − | [[ | + | ==Вижте още== |
| − | + | *[[Платон]] | |
| − | + | *[[Ницше]] | |
| − | + | *[[Карл Маркс]] | |
| − | * [ | + | *[[Макс Вебер]] |
| − | + | *[[Бъртанд Ръсел]] | |
| − | * | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | [[ | ||
| − | [[ | ||
| − | [[ | ||
| + | ==Източници== | ||
| + | *Аристотел ; Отг. ред. Цветан Старейшински, Атинската полития | ||
| + | *Аристотел ; Под състав. на Богдан Богданов, Олоф Гигон ; Под състав. и ред. Атанас Герджиков ; Отг. ред. Богдан Богданов, Политика | ||
| + | *Аристотел, Топика | ||
| + | *Аристотел ; Прев. от старогр. Хари Паницидис, Физиогномика | ||
| + | *Аристотел ; Прев. от старогр. Иван Христов, Съчинения : В 6 т. | ||
| + | *Прев. от старогр. Димка Гочева, Димитър Илиев, Димка Гочева, Димитър Илиев, Аристотел ; Прев. от старогр. Димка Гочева, Димитър Илиев, За небето, за възникването и загиването | ||
| + | *Аристотел Гаврилов, Материалистическата диалектика и субективният идеализъм поглед върху философията на Дж. Беркли | ||
| + | *Димка Иванова Гичева, В лабиринта на Платон и Аристотел: Философски науки. Психология 1994 | ||
| + | *Питър Еванс ; Прев. и състав. Людмила Колечкова, Ари: Животът и времето на Аристотел Онасис | ||
| − | Външни препратки | + | ==Външни препратки== |
| − | + | *[http://svyat.com/%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB/ Логика на Аристотел] | |
| + | *[http://theseus.proclassics.org/node/76 Аристотел за поетическото изкуство] | ||
| + | *[http://www.izvorite.com/text/text89.htm Старогръцки афоризми] | ||
| + | *[http://philosophia.bg/%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8/ “РЕТОРИКА” на Аристотел: ораторско изкуство или диалектическа логика] | ||
| − | + | [[category: История]] | |
Текуща версия към 01:45, 9 юли 2013
Аристотел е най-великият философ и учен на античния свят. Той поставя началото на формалната логика, обогатява почти всеки дял от философията и има многобройни заслуги към науката.
Идеи
Много от Аристотеловите идеи днес са остарели. Но далеч по-важен от отделните негови теории е рационалният подход, който пронизва цялото му творчество. Аристотеловите съчинения съдържат идеята, че всяка област от човешкия живот и общество може да бъде подходящ предмет за размисъл и анализ; разбирането, че Вселената не се управлява от слепия случай, от някакво вълшебство или от прищевките на капризни божества, а че явленията й са подчинени на рационални закони; убеждението, че си заслужава човек да изучава системно всяка област на естеството; и увереността, че можем да използваме емпиричното наблюдение и логичното мислене, за да стигнем до някакви изводи. Този начин на разсъждение, който е в разрез с традиционализма, суеверието и мистицизма, оказва силно въздействие върху западната цивилизация.
Биография
Аристотел е роден в 384 г. пр. Хр. в Стагира, град в Македония. Седемнайсетгодишен, той отива в Атина, за да се учи в Платоновата академия. Остава там повече от двайсет години, малко след смъртта на Платон. От баща си може би е наследил интереса към биологията и към „практичната наука“; при Платон култивира интерес към философския размисъл. В 342 г. пр. Хр. Аристотел се завръща в Македония, където става частен учител на царския син, тринайсетгодишно момче, което ще остане в историята с името Александър Велики. Аристотел обучава младия Александър в продължение на няколко години. В 335 г. пр. Хр., след като Александър се е възкачил на престола, Аристотел се връща в Атина, където открива собствена школа — Ликейската. Следващите дванайсет години прекарва в Атина. Този период горе-долу съвпада с времето на Александровите военни завоевания. Александър не търси съвети от бившия си учител, но пък му отпуска с широка ръка средства за изследвания. Това е май първият случай в историята, когато учен получава обилни държавни средства за изследванията си. И ще остане последният още векове наред. Въпреки това връзката с Александър има и своите опасни страни. Аристотел се противопоставя по принцип на диктаторския му стил. Завоевателят убива Аристотеловия племенник, заподозрян в предателство, и, изглежда, е замислял екзекутирането и на самия Аристотел. Но макар Аристотел да е прекалено демократичен за разбиранията на Александър, двамата са толкова тясно свързани, че атиняните не му се доверяват. След смъртта на Александър противниците му вземат властта в Атина през 323 г. пр. Хр. и Аристотел е обвинен в „неблагочестие“. Той си спомня участта на Сократ отпреди седемдесет и шест години и забягва с думите, че няма да даде на Атина втори повод да извърши прегрешение срещу философията. Умира в изгнание няколко месеца по-късно (в 322 г. пр. Хр.) на шейсет и две години.
Произведения
Количеството на Аристотеловите съчинения е изумително. От тях са оцелели четирийсет и седем, но според старинни източници книгите са били най-малко 170. Смайващ е не толкова броят на трудовете му, колкото обхватът на неговата ерудиция. Научните му работи са по същество истинска енциклопедия на знанията от онези времена. Аристотел е писал за астрономия, зоология, ембриология, география, геология, физика, анатомия, физиология и кажи-речи за всяка друга наука, позната на древните гърци. Научните му съчинения представляват донякъде сбор от знанията, придобити вече от други, донякъде открития на помощниците му, събирали за него данни, и донякъде резултати от собствените му многобройни наблюдения. Да бъдеш водещ специалист във всеки раздел на науката е нечувано постижение, което никога вече няма да се повтори. Но Аристотел е постигнал повече от това. Той е оригинален мислител с много и големи заслуги към философията. Писал е на теми като етика, метафизика, психология, икономика, теология, политика, психология и естетика. Писал е за възпитанието, поезията, варварските нрави и за конституцията на атиняните. Едно от съчиненията му е сборник от законите на много държави, които той подлага на сравнителен анализ. Може би най-значителният му труд е върху теорията на логиката; Аристотел е всепризнат първосъздател на този важен дял от философията. И наистина логичният характер на неговия ум му позволява да даде толкова много в толкова много области. Той има способността да мисли организирано, тъй че дефинициите и категориите, които предлага, дават основата на по-късни мислители в най-различни сфери. Неподдал се на мистицизъм и крайности, Аристотел остава гласът на практичния здрав разум. Допускал е грешки, разбира се, но удивително е колко рядко в тази обширна енциклопедия от знания има глупави неточности. Неговото влияние върху западната мисъл е огромно. През античността и средновековието съчиненията му са превеждани на латински, древносирийски, арабски, италиански, френски, староеврейски, немски и английски. По-късните гръцки мислители изучават съчиненията му и се възхищават от тях, същото се отнася и за философите от византийско време. Аристотеловото творчество оказва силно въздействие върху ислямската философия и векове наред господства в Европа. Авероес, може би най-бележитият арабски философ, се опитва да създаде синтез от ислямското богословие и Аристотеловия рационализъм. Маймонид, най-влиятелният еврейски мислител от средновековието, постига подобен синтез с юдаизма. Ала най-прочутата творба от този род е „Summa Theologica“ от християнския учен Св. Тома Аквински. Още толкова много средновековни учени изпитват силното влияние на Аристотел, че е невъзможно да ги изредим. Преклонението пред Аристотел е толкова голямо, че през късното средновековие граничи с идолопоклонство. Съчиненията му стават нещо като интелектуална усмирителна ризница, която спъва всякакви по-нататъшни изследвания, вместо да осветява пътя напред. Аристотел, който обичал да наблюдава и да мисли самостоятелно, сигурно не би одобрил сляпото преклонение на следващите поколения пред делото му. От днешно гледище някои от Аристотеловите идеи изглеждат крайно реакционни. Например той подкрепял робството, тъй като то отговаряло на природния закон, и вярвал в природната малоценност на жените. (И двете схващания, разбира се, отразяват преобладаващите тенденции на онова време.) Но много от възгледите му звучат поразително съвременно: „Бедността е бащата на революцията и престъплението“ или „Всеки, който се е замислял над изкуството да се управлява човечеството, е убеден, че от възпитаването на младежта зависи съдбата на цели империи“. (Естествено, по времето на Аристотел не е имало общообразователни училища.) През последните столетия въздействието и авторитетът на Аристотел отслабват чувствително. Въпреки това смятаме, че влиянието му е изключително дълготрайно и дълбоко. И съжаляваме, че не можем да го поставим на по-предно място. Класацията му тук се дължи преди всичко на огромното значение на всяка от дванайсетте личности, които го предхождат.
Философия
- Разделение на науките
Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически (метафизиката, физиката, математиката, психологията), технически (реториката,поетиката) и практически (етиката и политиката). Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).
- Учението за четирите причини
Една от основните доктрини на "първата философия" е доктрина на четирите причини на Аристотел. В "Метафизиката" Аристотел развива теорията за причините и оригиналите на всички неща. Тези причини са:
- Материя - „него, от което”. Многообразието на нещата, съществуващите обективно; материята е вечна и неразрушима; тя не може да възникне от нищото, да се увеличи или намали в броя; тя е инертна и пасивна. Безформената материя е нищо. Первичоформената материя се изразява под формата на петте елементи (елементи): въздух, вода, земя, огън и етер (небесно вещество).
- Форма – «това, което». Същност, стимулът, целта, както и причината за образуването на множество елементи на единни материи. Създава форми на различни неща от материята Бог. Аристотел стига до идеята, че е едно нещо, това явление: той представлява синтез на материя и форма.
- Действаща, или произвеждаща причина – «това, откъдето». Характеризира момента, в който да започне съществуването на нещата. Началото на всички начала, е Бог. Налице е причинно-следствена връзка на явлението: има основателна причина - това е енергийна сила, създаваща нещо в останалата част на универсалното взаимодействие на явленията, което съществува, не само от материя и форма, действие и ефикасност, но също така и генериращата енергия-причина, в допълнение към които имат валидно стартиране и целквата точка.
- Целта или крайна причина – „това, за което”. Всяко нещо има своя лична цел. Най-високата цел е добро.
Категории на философията
Категории - най-честите и основни понятия от философията, изразяващи основните, универсални свойства и отношения на явления от реалността и познанието. Категориите са се образували в резултат на обобщение на историческото развитие на познанието. Аристотел разработи йерархична система от категории, в които основната е "същност" или "вещество", а останалите са смятани за нейните признаци. Той е създал класификация на свойствата, напълно определящи субекта - 9 предикати. На първо място е категорията на същността с изразяване на първата същност - индивидуално същество, и втората същност-видове и родове. Другите категории разкриват свойствата и състоянията на съществот:количество, качество, място, отношение, положение, време, действие, страдание, владение. В опит да се опрости системата за категоризация, Аристотел после признава сред основните категории, само три от девет - време, място, позиция(или същност, състояние, отношение.
Аристотел създава йерархия на нивата на всички неща:
- неорганични образование
- свят на растенията и живите същества
- свят от животински видове
- хора
История на философията
Аристотел е казал, че философията се появява на базата на "епистемата" - знание отвъд сетивата, умения и опит. Така емпиричните знания на смятане, човешкото здраве, естествените свойства на обекти,са били не са само основите на науката, но също така и теоретични предпоставки на философията. Философия - система от научни знания. Философските знания Аристотел разделя на метафизика, логика, разузнаване, етика, физика, история и естетика.
Логика
Аристотел има голям принос в разработването на проблемите на логиката. Той създава теория на логиката, като обобщава научните постижения на древния свят. В своята логика той се стреми в борба срещу софистиката да защити принципите на научното знание. Логиката му е основана върху строгото различаване на истината и лъжата. Той казва, че истината е съответствие между мисълта и действителността; лъжата възниква тогава, когато в мисълта се свързва това, което е разделено в действителността, или се разделя това, което е свързано в самата действителност. Връзката на мислите в процеса на разсъждението и доказателството, законите и правилата на логиката според неговото мнение не са произволни, а имат обективно основание във връзките на самото битие. Аристотел разкрива независещите от волята на хората необходими закони на човешката мисъл, спазването на които е задължително в процеса на доказателството. Средновековните схоластици формализират логиката на Аристотел, като отстраняват от нея всичко ценно, материалистическо. За върховно, начало на логическото мислене Аристотел смята принципа за недопустимостта на противоречието: „Невъзможно е едно и също да бъде и да не бъде едновременно присъщо на едно и също и в един и същ смисъл…”
Идеализъм
В своите философски възгледи Аристотел се колебае между идеализма и материализма. В историята на философията значителна роля играе неговата критика срещу Платон. Аристотел доказва безплодността на Платоновото учение, което въвежда за всяко нещо неговата “идея” - вместо действително обяснение на природните явления, то само удвоява броя на предметие, които трябва да бъдат обяснени. Ако се обясняват нещата с помощта на “идеите”, трябва да се признаят “идеите” за причини на нещата, но Платон отрича причинната връзка между “идеите” и нещата. Според мисълта на Аристотел Платоновите “идеи” не могат да обяснят движението в природата. Платон нарича “идеите” образци на нещата, поетическа метафора според Аристотел, която няма философско значение. За всяко нещо може да има няколко “образци”, следователно трябва да има и няколко негови “идеи”. Може да има “идея” за човека като двуного, “идея” за човека като живо същество и “идея” за човека като човек. Това говори за безполезността на Платоновата теория по отношение на науката. Платон нарича висшата и първа причина “божественото”. Става въпрос за висшето в областта на свръхестественото, в “идеята”, която е причина за съществуването и явяването на всичко съществуващо, т. е. причина за всичко, наречена още “благо”.
Вижте още
Източници
- Аристотел ; Отг. ред. Цветан Старейшински, Атинската полития
- Аристотел ; Под състав. на Богдан Богданов, Олоф Гигон ; Под състав. и ред. Атанас Герджиков ; Отг. ред. Богдан Богданов, Политика
- Аристотел, Топика
- Аристотел ; Прев. от старогр. Хари Паницидис, Физиогномика
- Аристотел ; Прев. от старогр. Иван Христов, Съчинения : В 6 т.
- Прев. от старогр. Димка Гочева, Димитър Илиев, Димка Гочева, Димитър Илиев, Аристотел ; Прев. от старогр. Димка Гочева, Димитър Илиев, За небето, за възникването и загиването
- Аристотел Гаврилов, Материалистическата диалектика и субективният идеализъм поглед върху философията на Дж. Беркли
- Димка Иванова Гичева, В лабиринта на Платон и Аристотел: Философски науки. Психология 1994
- Питър Еванс ; Прев. и състав. Людмила Колечкова, Ари: Животът и времето на Аристотел Онасис