Разлика между версии на „Рационално решение“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
Ред 15: Ред 15:
 
Като цяло [[мениджмънт]]а винаги е склонен да загуби част от [[точност]]та и прецизността на получаваната информация , за [[сметка]] на нейната навременност, т.е. това означава  по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е [[обективен|обективна]] когато се получава в [[резултат]] на [[измерване|измервания]] и [[изчисление|изчисления]]. Една информация ще има [[субективен|субективни]] [[качествo|качества]], ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.
 
Като цяло [[мениджмънт]]а винаги е склонен да загуби част от [[точност]]та и прецизността на получаваната информация , за [[сметка]] на нейната навременност, т.е. това означава  по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е [[обективен|обективна]] когато се получава в [[резултат]] на [[измерване|измервания]] и [[изчисление|изчисления]]. Една информация ще има [[субективен|субективни]] [[качествo|качества]], ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.
  
==Структури и фази на управленското решение==
+
==Вижте още==
  
[[фаза|Фазите]] на управленското решение могат да бъдат разграничавани от гледна точка [[последователност]]та, която то следва. Това става в следните четири момента:
 
 
# Дефиниране на проблема
 
# Дефиниране на възможните алтернативи
 
# Оценка на алтернативите
 
# Избор на една от алтернативите (Избор на решение)
 
 
Може би най-важната фаза е дефинирането на проблема. Неправилно дефинирания проблем предварително обрича на провал взетото решение.Не по-малко важна е способността на мениджмънта да разкрива и прозира алтернативите. Това най-вече зависи от компетентността му, от информационните бази данни,с които той разполага, и не на последно място от неговия талант да генерира идеи.
 
 
==Вижте още==
 
*[[Модел за вземане на управленско решение]]
 
 
*[[Фази на управленското решение]]
 
*[[Фази на управленското решение]]
 
*[[Анализ]]
 
*[[Анализ]]

Текуща версия към 15:43, 1 април 2014

Рационалното решение представлява последователност от процедури по събиране, анализиране и оценка на информацията.

Същност

Процедурите ще осигурят изборът на вариант на поведение, който най-ефективно задоволява предварително определената цел на решението.Количествените данни, които се събират стъпка по стъпка , получени чрез наблюдение, статистически анализ или моделиране, се използват за извършването на дългосрочни решения.Наблюдава се максимална или пълна рационалност, която предполага наличието на три условия:

  • Перфектна информация – това значи вземащия решението да разполага с цялата необходима информация , при това напълно достоверна;
  • Само един критерии на избор на решението;
  • Използване единствено на строго логична процедура при избора;

Основните качества за вземане на рационални управленски решения са най-малко три, но същевременно са интегрирани, т.е действат взаимно.

  • Релевантност (съответност) ;
  • Навременност;
  • Максимална обективност;

Като цяло мениджмънта винаги е склонен да загуби част от точността и прецизността на получаваната информация , за сметка на нейната навременност, т.е. това означава по-добре приблизителна информация, но навреме, отколкото точна, но ненавременна. Една информация е обективна когато се получава в резултат на измервания и изчисления. Една информация ще има субективни качества, ако се получава в резултат на оценка, т.е. за да бъде една информация максимално обективна нейното получаване следва да е повече вследствие на измерване и изчисление и по-малко на субективни оценки.

Вижте още

Източници

  • Евангелий Димитров Андронов, Матилда Иванова Александрова-Бошнакова, Вземането на решение в условия на риск в българските микропредприятия - фактори, проблеми и перспективи
  • Отг. ред. Г. Стефанов, Външнополитическото решение/проблеми на методологията/ 1989
  • Йордан Стоянов Дойков, Политическото решение. Механизъм за вземане на решение по националната сигурност
  • Клейтон М. Кристенсен, Майкл Е. Рейнор, Эффективная компания. Построение гибкого и инновационного предприятия
  • Емилия Къндева-Спиридонова, Управленско решение
  • Эмануэль Науман ; Отг. ред. Ю. П. Адлер, Принять решение - но как?
  • Борис М. и др. Лисицын ; Отг. ред. Б. М. Лисицин, Решение инженерных и экономических задач на ЭВМ 1984
  • Георги Стефанов, Външнополитическото решение

Външни препратки