Разлика между версии на „Работна заплата“

Текуща версия към 14:55, 1 април 2014

Работната заплата е възнаграждението, което получава всеки, участващ в работния процес и икономиката на даден регион. Тя се определя за база правомощия, степен на труда, минимална работна заплата за страната и др.

Същност

Независимо от дадените определения за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. За да се определи равнището и динамиката на работната заплата, всяко предприятие трябва да разполага със специфични механизми за определяне и изменение на:

минималната работна заплата за предприятието;
основната заплата за отделните длъжности;
допълнителните трудови възнаграждения;
работната заплата в съответствие с положения труд;
работната заплата вследствие на инфлация.

Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати, определена в закон, нормативен акт на Правителството, споразумение, колективен трудов договор и трудов договор. Тя се определя за страната, за отделните отрасли, региони и предприятия. За да се разработи конкретен механизъм за определянето и изменението на минималната работна заплата е необходимо да се вземат под внимание следните фактори:

определяне на случаите, когато се променя тя;
определяне на индикаторите за изменение;
определяне на переодичността за промяна;
определяне на обстоятелствата, които ще се отчитат при промяната;
определяне на процедурите за постигането на по-горните фактори.

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Работната заплата''' е '''възнаграждението, което получава всеки, участващ в работния процес и икономиката''' на даден регион. Тя се определя за база правомощия, степен на труда, минимална работна заплата за страната и др.
-==Определение==
+==Същност==
 Независимо от дадените определения за работна заплата, тя най-вече се състои от минимален и максимален праг. За да се  определи равнището и динамиката на работната заплата, всяко предприятие трябва да разполага със специфични механизми за определяне и изменение на:
 *минималната работна заплата за предприятието;
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 *определяне на обстоятелствата, които ще се отчитат при промяната;
 *определяне на процедурите за постигането на по-горните фактори.
-==Индексен факторен анализ==
-Една от задачите на икономическата статистика при изучаването и анализа на работната заплата е да наблюдава размера, структурата и динамиката на фонд работна заплата. Факторите, от които зависи фонда на работната заплата са средната работна заплата и средно- списъчния брой на заетите лица. Влиянието, което те оказват може да се проучи чрез индексния факторен анализ, при който се търси връзката между резултативната величина и определящите я [[фактор]]и при сравняване на два периода от време. Чрез него се установяват промените в абсолютни и относителни числа, предизвикани от отделните фактори, т.е. може да се установи до каква степен промяната във фонда на работната заплата се дължи на средно- списъчния брой на заетите лица и до колко причина за това е средната работна заплата. Също така чрез индексния факторен анализ може да се установи и съвместното влияние на двата фактора върху резултативната величина.
-За анализирането на фонд работна заплата се използват формите на връзка S = ЗТ и S = �ЗТ. В случая S е обема на [[фонд]] работна заплата, З - средната работна заплата, а Т - средносписъчния брой на заетите лица. Когато се анализира само един отрасъл се използва формата на връзка S = ЗТ, а за два и повече отрасъла- S = �ЗТ.
-В теорията на статистиката са разработени схеми за провеждане на индексния факторен анализ, съобразно които той се разчленява на мултипликативен и адитивен аспект.
-В мултипликативен аспект се установява разлагането на резултативната величина, изразена в относителни числа чрез общия (тотален) индекс - Is, на факториални субиндекси - I3 и IT.
-Тъй като изследваната [[съвкупност]] е еднородна тоталния индекс може да се преобразува.
-З0 и З1 - равнища на средната работна заплата, изчислени на база на едно предприятие;
-З0 и З1 - средни равнища на работната заплата, изчислени на база от съвкупност на минимум две предприятия като средна аритметична претеглена величина;
-Т0 и Т1 - средносписъчния брой на персонала в стопанското предприятие през предходния (приет за база) и текущия период;
-�Т0 и �Т1 - средносписъчния брой на персонала за съвкупност от минимум две предприятия.
-Чрез този индекс се установява средното относително нарастване на фонда на работната заплата под влияние на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица през текущия спрямо предходния период. Разлагането на общия индекс на факториални субиндекси ще ни покаже автономното изменение на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица и тяхното самостоятелно въздействие върху фонда на работната заплата. Субиндексът на фонда на работната заплата, които отразява автономното изменение на средната работна заплата се изчислява по формулата:
-IЗ = З1 / З0 , когато данните са за един отрасъл
-IЗ = З1 / З0 , за два и повече отрасъл.
-Субиндексът на фонда на работната заплата, който изразява самостоятелното изменение на средносписъчния брой на заетите лица се изчислява по формулата:
-IT = T1 / T0 ,за един отрасъл
-IS = ST1 / ST0 , за два и повече отрасъла
-Субиндексите ни показват количествено приноса на всеки един от двата фактора в общото изменение на фонда на работната заплата в динамика.
-В адитивен аспект се установява абсолютното изменение и неговата относителна величина чрез общия прираст DS, който се разлага на факториални субприрасти DS(З), DS(Т) и DS(ЗТ). (Броят на факториалните субприрасти се определя по формулата (2к - 1), където к е броя на факторите). Тук в стойностно изражение се показва каква е величината на прираста на фонд работна заплата и двата фактора, които го формират.
-Общият абсолютен прираст на фонд работна заплата се изчислява по формулите:
-DS = S1 - S0 = З1Т1 - З0Т0, за един отрасъл
-DS = S1 - S0 = З1Т1 - З0Т0, за два или повече отрасъла.
-Факториалните субприрасти, на които се разлага общия абсолютен прираст се изчисляват по следните формули:
-За един отрасъл [[субприраст]], който изразява самостоятелното изменение на средната работна заплата:
-DS(З) = Т0 (З1 - З0 )
-субприраст, който изразява автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица:
-DS(Т) = З0 (Т1 - Т0 )
-субприраст, който изразява съвместното изменение на двата фактора:
-DS(ЗТ) = (З1 - З0 ) (Т1 - Т0 )
-За два и повече отрасъла субприрастите се изчисляват по съответните формули:
-DS(З) = Т0 (З1 - З0 )
-DS(Т) = З0 (Т1 - Т0 )
-DS(ЗТ) = (З1 - З0 ) (Т1 - Т0 )
-При провеждането на индексния факторен [[анализ]] се измерва прирастът от изолираното самостоятелно влияние и на съвместното влияние на факторите върху резултативната величина. Прирастът от всеки фактор по отделно представлява точно определена величина, която изразява частта от общия прираст поради въздействието на този фактор. Абсолютният прираст от съвместното влияние на двата фактора няма аналог в мултипликативния анализ. За поличаване на автономните субприрасти само за двата фактора се предлага разлагането му. Теорията на индексите предлага различни начини за това разлагане, но по- популярните от тях са:
-*В първия случай величината на прираста от общото влияние на двата фактора се разделя на две части, като всяка от тях се прибавя към прираста от изолираното самостоятелно влияние на всеки фактор. При този начин не се взема под внимание степента на влияние на всеки фактор, която е различна по силата си на въздействие.
-*Във втория случай се предполага, че част от прираста от съвместното влияние на факторите е следствие от равното им участие, а другата част- от влиянието на фактора с по- голямо относително изменение. Този [[метод]] е приложим само ако влиянието на двата фактора върху резултативната величина е положително (т.е. те трябва да нарастват). Ако факторите се променат разнопосочно, той е неприложим.
-*В третия случай се използва метода на пропорционалното разлагане. Тук се изчислява корекционен [[коефициент]] К, с който се коригират прирастите от изолираното самостоятелно влияние на факторите поотделно с разпределения общ прираст.
-Прирастите на самостоятелно изменение на средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица се получават, когато абсолютните им прирасти, получени при разлагане на общия прираст се умножат с израза (1±К):
-DSЗ' = DS(З) (1±К)	 ,	DSЗ' = DS(З) (1±К)
-DSТ' = DS(Т) (1±К)	 DSТ' = DSТ (1±К)
-Където DSЗ' и DSЗ' - коригирани абсолютни прирасти на фонд работна заплата, които се дължат на изменението на средната работна заплата;
-DSТ' и DSТ' - коригиран абсолютен прираст на фонд работна заплата, който се дължи само на изменението на средносписъчния брой на заетите лица.
-==Индексен факторен анализ на фонд работна заплата==
-Индексният факторен анализ на фонда на работната заплата в обществения сектор позволява да се установи дали факторните индивидуални равнища на средната работна заплата и средносписъчния брий на заетите лица, действат по еднакъв начин. В този случай фонда на работната заплата се получава като произведение от средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица. Индексният факторен анализ е извършен при форма на връзка S=ЗТ. При използването на посочения в глава I алгоритъм в мултипликативен аспект са получени следните резултати:
-[[file:rabz2.jpg|center]]
-През 1994г. фонда на работната заплата се увеличава с 37% спрямо 1993г., която е приета за база на сравнението. Това се дължи на положителното влияние, което оказва средната работна заплата, която нараства с 54%. Вторият фактор, изменението в средносписъчния брой на заетите лица е ограничил положителните промени в средната работна заплата, като отбелязва намалание от 11% спрямо предходната година.
-Тенденцията на негативно влияние на втория фактор (средносписъчния брой на заетите лица) се запазва и през втория анализиран период, но през 1995г. той намалява със 7%. Общият (тотален) индекс на фонд работна заплата показва 43% увеличение, което отново се дължи на положителното влияние на първия фактор, а именно на средната работна заплата, която се повишава с 53% спрямо 1994г.
-Общият индекс на фонд работна заплата з 1996г. нараства с над 83%. През тоси период субиндексът на фонд работна заплата, изразяващ автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица има най- малкото намаление за четирите анализирани подпериода, изразен в коефицент той е приблизително равен на 0,97 , т.е. средносписъчния брой на заетите лица е намалял с 3%. Както и при разгледаните по- горе периоди фонда на работната заплата е нарастнал под положителното влияние на първия фактор. Средната работна заплата е нарастнала 89%.
-Относителното нарастване на фонда на работната заплата под влияние на двата фактора през периода 1997/96г. е 675%. Автономното изменение на средната работна заплата е 856%, а средносписъчния брой на заетите лица е намалял с 9%. Имайки предвид, че по- голяма част от нарастването на фонд работна заплата и автономното увеличение на средната работна заплата се дължат именно на инфлацията.
-В мултипликативен аспект за периода 1994 - 1997г. се установява, че относителното нарастване на фонд работна заплата е плавно, като за последния анализиран подпериод (1997 спрямо 1996г.) отбелязва рязко нарастване, което както посочихме се дължи в най- голяма степен на инфлацията (Например месечната инфлация за февруари 1997г. е 242,7% по данни на НСИ). Самостоятелното изменение на средната работна заплата също е в посока увеличение. Вторият фактор и през четирите периода намалява, което ни показва, че двата фактора влияят разнопосочно върху резултативната величина.
-Вторият аспект на индексния факторен анализ е адитивния анализ, както вече споменахме той е неотменим аналог на мултипликативния анализ, при който се установява абсолютното изменение и неговото стойностно изражение на фонда на работната заплата и на двата фактора, които го формират. Като е спазен алгоритъма за провеждането на адитивния анализ са получени следните резултати за общия абсолютен прираст на фонда на работната заплата и факториалните субприрасти:
-[[file:rabz1.jpg|center]]
-От изложените резултати се вижда, че общия тотален прираст на фонд работна заплата за периода 1994 - 1997г. е положителен, т.е. потвърждават се резултатите от мултипликативния анализ за увеличаването на размера му през анализирания период. Данните за субприраста на фонд работна заплата под влияние на средната работна заплата също потвърждават тенденцията на увеличение, показана при анализа в мултипликативен аспект. Отрицателният субприраст на фонд работна заплата, който изразява автономното изменение на средносписъчния брой на заетите лица, също е в унисон с получените при мултипликативния анализ намаления.
-През периода 1994/93г. 3965 млн. лева от прирастта на фонд работна заплата се дължат на средната работна заплата, на средносписъчния брой на заетите лица се дължи 785 млн. лева намаления. Влиянието на двата фактора също е отрицателно и размера му е 420 млн. лева. Общият прираст на фонда на работната заплата е 2761 млн. лева.
-Подобна е тенденцията и през следващите три анализирани подпериода. За 1995/94г. общият прираст на фонд работна заплата е 4368 млн. лева, под влияние на средната работна заплата той нараства с 5408 млн. лева. Влиянието на средносписъчния брой на заетите лица и общото влияние от двата фактора върху фонда на работната заплата е отрицателно и стойностите им съответно са -679 млн. и -361 млн. лева.
-Както се вижда общото влияние на факторите върху резултативната величина е отрицателно, т.е. в посока намаление за всички изследвани периоди. При използване на един от изброените методи за неговото разлагане ще получим автономните субприрасти на двата фактора. В настоящата курсова работа е използван метода на пропорционалното разлагане, защото първия метод не е достатъчно точен, а втория не може да се приложи поради разнопосочното въздействие на двата фактора. Получените корекционни коефициенти и коригираните стойности на субприрастите, изразяващи автономните изменения на съответните фактори (средната работна заплата и средносписъчния брой на заетите лица) са представени в приложението. След разлагането на субприрастта, изразяващ съвместното влияние на двата фактора се запазва общата тенденция на положително влияние на средната работна заплата и отрицателно - на средносписъчния брой на заетите лица върху фонда на работната заплата. Разликите, които се получават са само в стойностите, т.е. коригира се положителното влияние на средната работна заплата, което от 13004 млн. лева през 1996/95г. намалява на 12600 млн. лева и се увеличава стойностно отрицателното влияние на средносписъчния брой на заетите лица (за подпериода 1996/95г. от -468 млн. се увеличава на -482 млн. лева). Корекциите са в тази посока, защото субприрастта, изразяващ влиянието на двата фактора върху фонда на работната заплата има отрицателни стойности.
-От направения индексен факторен анализ на фонд на работната заплата за обществения сектор могат да се направят следните изводи:
-*Фондът на работната заплата през анализирания период отбелязва тенденция на плавно нарастване (с изключение на подпериода 1997/96г.), потвърдена от двата анализа в мултипликативен и адитивен аспект
-*Положително влияние, т.е. в посока на увеличение оказва средната работна заплата.
-*Намалението на средносписъчния брой на заетите лица влияе отрицателно върху фонда на работната заплата.
 ==Вижте още==
-*[[Джон Стюарт Мил]]
+*[[Индексен факторен анализ]]
-*[[Контролинг]]
-*[[Пазарно проучване]]
-*[[Структурирано интервю]]
-*[[Производителност на труда]]
-*[[Зависимост]]
 *[[Анализ - разходи - ползи]]
 *[[Фредерик Тейлър]]
@@ Ред 148: / Ред 25: @@
 *[[QR код]]
 *[[Променлива в статистиката]]
 ==Източници==
 *[http://www.referatite.com/Rabotnata_zaplata_-315.html Работна заплата]

Разлика между версии на „Работна заплата“

Текуща версия към 14:55, 1 април 2014

Съдържание

Същност

Вижте още

Източници

Външни препратки

Навигация

Търсене