Определяне на извадка при изследване

Определянето на извадка при изследване е процес, предшестващ всяко изследване, свързан с проучване и анализ, определяне на целите на изследването, формата на данните за обработка и др.

Същност

Проучванията са полезни и мощни източници, но те могат повече да навредят, отколкото да направят добро, ако не бъдат правилно ориентирани, насочени (тагертирани). В известен смисъл, това правилно насочване е това, което набирането на информацията означава. (To sample - да избереш няколко хора от по-голяма група с цел да им зададеш въпроси или да получиш някаква информация от тях.)

Набирането на информация включва два метода - избор на извадка от общата съвкупност и избор на големината на извадката, която е необходима, за да можем да обобщим резултатите от извадката към генералната съвкупност.

Нормално разпределение

Много признаци или характеристики на съвкупността обикновено са нормално разпределени. Типичен пример са стойностите на височината и теглото, които на повече хора ще бъдат групирани около средната стойност и ще има няколко души в крайните точки, които ще са или много високи/тежки или много ниски/слаби. Извадката трябва да бъде избрана по такъв начин, че разпределението на интересуваните ни характеристиките да следват същия вид нормално разпределение както в извадката, така и в съвкупността.

По този начин чрез подходящо проектиране на вземането на информация ние ще можем да гарантираме, че обектите на извадката не са избрани от крайностите (тези с твърде високите или ниски стойности), а са представители на истинските стойности на съвкупността.

Големина на извадката

Прецизност, точност и увереност при определяне големината на извадката - важно място тук заемат интервала на доверителност и ниво на доверие. Колкото е по-тесен този интервал, толкова по-голяма е прецизността.

Поради това, че точковата оценка не измерва възможна грешка, ние правим интервална оценка t, която да осигури относителна точна оценка на параметъра на съвкупността. Интервалът на доверителност, в който с възприетата гаранционна вероятност (ниво на доверие 95% примерно) следва да се твърди че се намира действителната стойност на параметъра (коефициента) в рамките на цялата генерална съвкупност. (с риск за грешка (стандартна) 5%). Докато прецизността показва колко близо сме при оценката на параметъра на съвкупността въз основа на статистиката на извадката, то увереността, доверието обозначава до колко сигурни сме, че нашите оценки наистина са верни за генералната съвкупност. Нивото на доверие се определя като степента на увереност, че даден доверителен интервал съдържа параметър на генералната съвкупност.

Колкото е по-голяма големината на извадката, толкова по-ниска е стандартната грешка и е по-голяма прецизността, а и увереността. Ако големината не може да бъде увеличена, единственият начин да се запази същото ниво на прецизност е чрез предоставяне на увереност, с която можем да прогнозираме, че нашите оценки ще бъдат точни. (т.е. близо до целта).

Прекалено големия размер на извадката обаче (примерно над 500) може също да се превърне в проблем, тъй като ние ще бъдем склонни да направим грешка от втори род. Това е, когато ние приемем резултатите от нашето изследване за верни, а всъщност трябва да ги отхвърлим. С други думи, с твърде голяма извадка, дори слаби връзки могат да достигнат значителни нива, и ние ще сме склонни да вярваме, че тези значителни връзки установени в извадката наистина са верни и за съвкупността, когато в действителност те могат да не бъдат. Така че нито твърди голямата, нито твърде малката извадка са препоръчителни в изследователските проекти. (между 30 и 500 е препоръчително). Ефективността  се постига, когато за дадено ниво на точност (стандартна грешка), обема на извадката може да бъде намалена, или за даден размер на извадката (N), ниво на прецизност може да се увеличи.

Големината на извадката се определя от нивото на прецизност и точност, която изискваме при оценяването на параметрите на съвкупността, също така и от променливостта в самата съвкупност. Обобщимостта на резултатите от изследването на извадката към генералната съвкупност зависи от сложността на използвания план, който включва големината на използваната извадка. Във всички изследвания, трябва да се внимава да се избегне прекалено обобщаване, т.е. да не се обобщят резултати от изследването към съвкупността, които не са представени от извадката.

Фактори

Факторите, които влияят върху решения свързани с размера на извадката са:

• нивото на прецизност, което желаем (интервала на доверителност) (маржът на грешката, която можем да си позволим;
• размерът на риска, допустим при прогнозирането на това ниво на точност (ниво на доверие - какъв шанс да сме направили грешка при оценката даваме);
• размера на изменчивост в самата съвкупност (степен на променливост, вариативност относно изследваните характеристики на съвкупността); (4) ограниченията за време и разходи, както разходи и ползи при увеличаване на размера ;
• големината на генералната съвкупност.

Данните от извадката се използват, както при оценяването на параметрите на съвкупността така и при тестването на хипотезите. Процедурата е сходна, както при оценяването на параметрите и отново имаме интервална оценка.

Данни, които са събрани от извадката на респонденти от съвкупността, подлежат на анализ, за да се тестват генерирани хипотези и да се отговори на въпросите на изследването.

Вижте още

• Изследователски процес
• Извличане на знания от данни
• Експериментално изследване
• Експерт
• Електронно интервю
• Задача
• Видове извадки

Източници

• Uma Sekaran, Research methods for business

Външни препратки

• Научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии: Комисията подкрепя проект за идентифициране на системните рискове на финансовите пазари
• Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея
• Изследване в областта на културната политика
• Изследвания в областта на общественото здраве в България