Разлика между версии на „Видове неопределеност“
(Нова страница: ==Аспекти на неопределеността== Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане н...) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Видовете неопределеност се използват при осъществяването на задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение. '''Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта.''' | |
| − | + | ==Рискова неопределеност== | |
| − | |||
[[Image:priroda.jpg|thumb|right|alt=Neopredelenost na prirodata.|Неопределеност на природата.]] | [[Image:priroda.jpg|thumb|right|alt=Neopredelenost na prirodata.|Неопределеност на природата.]] | ||
Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания. | Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания. | ||
| − | + | ==Стратегическа неопределеност == | |
[[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|right|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]] | [[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|right|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]] | ||
При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в [[конфликтна ситуация]]. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – [[теория на игрите]]. | При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в [[конфликтна ситуация]]. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – [[теория на игрите]]. | ||
| − | + | ==Неопределеност на средата или несигурност== | |
Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата. | Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата. | ||
| − | + | ==Частична неопределеност== | |
Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]]. | Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]]. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Степени на неопределеност]] | *[[Степени на неопределеност]] | ||
*[[Риск]] | *[[Риск]] | ||
| − | |||
*[[Диверсификация]] | *[[Диверсификация]] | ||
Текуща версия към 13:21, 28 март 2014
Видовете неопределеност се използват при осъществяването на задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение. Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта.
Рискова неопределеност
Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае вероятността на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очакванаполезност.Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защотофункцията на полезност има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме теорията на риска, която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.
Стратегическа неопределеност
При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в конфликтна ситуация. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – теория на игрите.
Неопределеност на средата или несигурност
Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.
Частична неопределеност
Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме емпиричните данни и получените резултати помагат да се вземе оптималното решение. Тук използваме методите за вземане на статистически решения статистически игри.
Вижте още
Източници
- Неопределеност
- Матилда Александрова, Управленски решения и риск; София 2009; Издателство - Авангард Прима