Разлика между версии на „Сключване на договор“
(Нова страница: '''Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на дог...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на договаряне.''' | '''Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на договаряне.''' | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | Според чл. 9 от ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на | + | Според чл. 9 от ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на [[закон]]а и на добрите нрави. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Веднъж сключен, [[договор]]ът става задължителен за страните. Нещо повече, според чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. |
Сключването на договора означава да бъде постигнато съвпадение на две противоположни волеизявления, които съвпадат по предмет. Обичайно, преди сключването на договора се провеждат преговори. При сключване на договора, една от страните отправя предложение - оферта. Тя може да има конкретен адресант, но може да е отправена и към неограничен брой лица. Офертата трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор. | Сключването на договора означава да бъде постигнато съвпадение на две противоположни волеизявления, които съвпадат по предмет. Обичайно, преди сключването на договора се провеждат преговори. При сключване на договора, една от страните отправя предложение - оферта. Тя може да има конкретен адресант, но може да е отправена и към неограничен брой лица. Офертата трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор. | ||
Текуща версия към 14:24, 26 февруари 2014
Сключването на договора се основава на автономия на волята на страните и свободата на договаряне.
Същност
Според чл. 9 от ЗЗД , страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Веднъж сключен, договорът става задължителен за страните. Нещо повече, според чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Сключването на договора означава да бъде постигнато съвпадение на две противоположни волеизявления, които съвпадат по предмет. Обичайно, преди сключването на договора се провеждат преговори. При сключване на договора, една от страните отправя предложение - оферта. Тя може да има конкретен адресант, но може да е отправена и към неограничен брой лица. Офертата трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор.
Вижте още
- Договор
- Договор за разлика
- Ноу-хау
- Допускане
- Кенет Ароу
- Фридрих фон Хайек
- Облигация
- ООД
- Видове договори
Източници
- Голева, П., Облигационно право. ИК Фенея, С., 2006
- Марков, М., Облигационно право, Сиби, С., 2008
- Петров, Г., и др. Основи на правото. ИМХ, Пловдив, 2005