Разлика между версии на „Делови игри“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 5 междинни версии от същия потребител)
Ред 11: Ред 11:
 
В тази статия понятията „делови игри”, „управленски игри” и „симулационни игри” са взаимозаменяеми.
 
В тази статия понятията „делови игри”, „управленски игри” и „симулационни игри” са взаимозаменяеми.
  
==Видове делови игри==
+
=== Характерни особености===
 
 
Деловата игра имитира различните аспекти на човешката активност и социалните взаимодействия. Играта е метод за ефективно обучение, доколкото премахва различията между абстрактния характер на учебния предмет и реалния характер на [[професия|професионалната дейност]]. Съществуват много названия и разновидности на деловата игра, които могат да се различават по методика на провеждане и поставяне на целите:
 
 
 
* дидактически игри;
 
* управленски игри;
 
* [[роля|ролеви игри]];
 
* проблемноориентирани;
 
* организационни игри и др.
 
 
 
== Характерни черти на използване на делови игри==
 
  
 
Могат да се отбележат най-характерните черти за използваните в [[обучение]]то компютърни делови (управленски) игри:
 
Могат да се отбележат най-характерните черти за използваните в [[обучение]]то компютърни делови (управленски) игри:
Ред 31: Ред 21:
 
* Интегриращ характер на КУИ
 
* Интегриращ характер на КУИ
 
* Компютъризация и INTERNET
 
* Компютъризация и INTERNET
 
+
===История===
==Бизнес игри==
 
 
 
Бизнес игра (наричанa още "бизнес [[симулационна игра]]”) спада към симулационни игри, които се използват като учебно средство за преподаване на бизнес. Бизнес игри може да се ползват за различни бизнес обучения като: общ [[мениджмънт]], [[финанси]], [[организационно поведение]], [[управление на човешките ресурси|човешки ресурси]] и т.н.
 
 
 
Бизнес игрите се използват като метод на преподаване в университетите, и по-специално в бизнес училищата.
 
 
 
[[Симулация|Симулациите]] се считат за иновативен метод на обучение (Aldrich 2004 г.) и често са компютърно базирани. [4]
 
 
 
==История на деловите игри==
 
  
 
Играта съпровожда човечеството още от зората на неговото възникване, а всеки човек започва да играе още от най-ранна възраст и продължава да играе през целия си живот. Ако добавим към това възможностите, които компютърната техника и INTERNET предлагат, то става лесно обясним бързия прогрес в областта на компютърните образователни игри през последните десетилетия.
 
Играта съпровожда човечеството още от зората на неговото възникване, а всеки човек започва да играе още от най-ранна възраст и продължава да играе през целия си живот. Ако добавим към това възможностите, които компютърната техника и INTERNET предлагат, то става лесно обясним бързия прогрес в областта на компютърните образователни игри през последните десетилетия.
Ред 52: Ред 33:
 
Бизнес симулационните игри са били използвани като значителен подход за обучение за преподаване на мениджмънт (Jackson 1959) (Andlinger 1958). Той се е използвал редовно в по-големите бизнес училища, по-конкретно в [[университет]]ите. Например Университетът на Вашингтон е използвал бизнес симулационна игра в класове от 1957 г. (Сондърс 1996 г., стр. 49).
 
Бизнес симулационните игри са били използвани като значителен подход за обучение за преподаване на мениджмънт (Jackson 1959) (Andlinger 1958). Той се е използвал редовно в по-големите бизнес училища, по-конкретно в [[университет]]ите. Например Университетът на Вашингтон е използвал бизнес симулационна игра в класове от 1957 г. (Сондърс 1996 г., стр. 49).
  
==Симулации и игри в икономическото образование==
+
===Делови игри в образованието===
 
 
Симулационна игра е "игра, която съдържа комбинация от умения, шанс, и стратегия за симулиране на един аспект на действителността, като [[фондова борса]]." По същия начин, според Ruohomaki (1995 г.): "симулационната игра съчетава функциите на игра (конкуренция, сътрудничество, правила, участници, роли) с тези на симулация (включването на критичните характеристики на реалността). Играта е симулационна игра, ако нейните правила се отнасят до [[емпиричен модел]] на реалността. "(стр. 14) Една добре построена симулационна игра, използвана да преподава или обучава по [[икономика]], би следвала допусканията и правилата на теоретичните модели в тази дисциплина. Пример за икономическа симулационна игра, която моделира теоретичните пазарни структури, от съвършената конкуренция до чист [[монопол]], е Beat The Market (Победи пазара). [6]
 
 
 
==Употребата на делови игри в икономическото образование==
 
  
 
Проучвания за икономическото образование препоръчват приемането на по-активни и сътруднически и методологии за обучение (Greenlaw, 1999 г.) Simkins (1999) заяви: "... учебни практики, които силно разчитат на формата на [[лекция]]та, не правят достатъчно да развият познавателните умения на учениците, да привлекат добри ученици в икономиката и да ги [[мотивация|мотивира]] да продължат курсова работа по дисциплината. "(стр. 278). Това е в съответствие с резултатите от проучване, публикувано в американския Икономически преглед от Allgood (2004), който показва че студентите "рядко възприемат икономиката като свободно избираема - особено спрямо принципите им " (стр. 5). Още е необходимо да се направи в класната стая, за да бъдат студентите заинтересовани за икономическото образование.
 
Проучвания за икономическото образование препоръчват приемането на по-активни и сътруднически и методологии за обучение (Greenlaw, 1999 г.) Simkins (1999) заяви: "... учебни практики, които силно разчитат на формата на [[лекция]]та, не правят достатъчно да развият познавателните умения на учениците, да привлекат добри ученици в икономиката и да ги [[мотивация|мотивира]] да продължат курсова работа по дисциплината. "(стр. 278). Това е в съответствие с резултатите от проучване, публикувано в американския Икономически преглед от Allgood (2004), който показва че студентите "рядко възприемат икономиката като свободно избираема - особено спрямо принципите им " (стр. 5). Още е необходимо да се направи в класната стая, за да бъдат студентите заинтересовани за икономическото образование.
  
Симулации допълват стандартните лекции. И двете - компютърната и некомпютърно базираната симулация показват значителни нива на растеж в областта на образованието (вж. Lean, Moizer, Towler, and Abbey, 2006;[5] Dobbins, Boehlje, Erickson and Taylor, 1995; [6] Gentry, 1990; [7] и линковете: Game Developers Conference 2008 and Serious Games Initiative.
+
==Вижте още==
 
 
==Пример за симулационна игра в монополистична конкуренция==
 
 
 
Чрез симулационна игра студентите могат да участват пряко в [[пазар]], като управляват симулирана фирма и вземат решения относно цените и производството, за да реализират максимална [[печалба]]. Един отличен преглед на използването на една успешна [[симулация]] на пазара е даден от Motahar (1994) в списание " Journal of Economics Education”.
 
 
 
Симулационна игра в [[монопол|монополистична конкуренция]] може да се използва като пример в стандартната класна стая по икономика или за експериментална икономика. Икономически опити със симулации на монополистична конкуренция могат да създадат реални [[стимул]]и, които могат да бъдат използвани в преподаването и изучаването на икономика, за да помогнат на учениците да разберат по-добре защо пазарите и другите системи за обмен  работят по определен начин. Обяснение на експерименталната икономика е дадено от Рот (1995).
 
 
 
===Предположения на монополистична конкуренция в симулационната игра===
 
 
 
Симулационна игра в [[монополистична конкуренция]] трябва да включи стандартните [[теория|теоретични]] предположения на тази пазарна структура, в т.ч.:
 
  
*Много купувачи и продавачи
+
*[[Видове делови игри]]
 
+
*[[Компютърна образователна игра]]
*Лесен пазар за влизане и излизане
+
*[[Бизнес игра]]
 
+
*[[Симулационна игра]]
*Някаква степен на продуктова [[диференциация]]
 
 
 
*Нулеви икономически печалби в дългосрочен план
 
 
 
В симулация на монополистична конкуренция всяка фирма трябва да е малка по размер, и не трябва да бъде в състояние да повлияе на посоката на целия пазар. И все пак всяка фирма има някакъв контрол върху цените поради продуктова диференциация. За да бъдат в съответствие с икономическата теория, симулационният модел следва да позволи навлизането на [[новост]]и докато печалбите са по-големи от нормалното, и съществуват икономически изгоди. Навлизането на нови фирми ще намали цените на пазара, и в крайна сметка ще предизвика икономически изгоди стигнат до нула (вж. Baye, 2009 г.).
 
 
 
==„Изиграването” на симулационна игра==
 
 
 
От образователна гледна точка, студентите ще имат "възможност "да се учат от собствените си наблюдения и опит чрез участие в симулационна игра (виж Schmidt, 2003). В съответствие с теоретичния модел на монополистична конкуренция (вж. Baye, 2009 г.) , студенти ще наблюдават и докажат, че техните ценови решения се контролират от пазара. Те ще "докажат", че в симулацията ще трябва да понижат цените на тяхната фирма, за да бъде конкурентна, както са новите фирми на пазара. В дългосрочен план, те ще видят влиянието на променящите се размери. Те биха забелязали, че успешните фирми ще се възползват от [[икономия от мащаба|икономиите от мащаба]], но също така ще внимават да не причинят икономическа неефективност на мащаба в дългосрочен план. Студентите ще разберат, че икономическата печалба не може да се поддържа в дългосрочен план. Те ще видят, от първа ръка, че техните счетоводни печалби неизбежно ще спаднат и ще достигнат нивото на нормалната печалба. Този опит дава на студентите възможност да научат (като допълнение към [[лекция]]та и четивата) икономическите послания на монополистичната конкуренция.
 
 
 
== Компютърни образователни игри==
 
 
 
Трябва да се отбележи, че първите компютърни образователни игри, разработени през 50-години са предназначени за обучение на [[ръководен кадър|ръководни кадри]] и получават наименованието "делови игри" или "управленски игри". По това време компютрите са твърде скъпи и затова с тях могат "да си играят" само президенти на фирми и [[генералeн директор|генерални директори]], т.е. ръководители от високо ниво.
 
 
 
Първата в света компютърна управленска игра (КУИ) "[[Имитация]] на решенията във висше управленско звено" е разработена от Американската асоциация по управление през 1956г. През 60-те и особено от началото на 70-те години, в [[резултат]] от доказаните си преимущества и във връзка с разпространяването на компютрите, управленските игри навлязат широко в обучението на ръководни кадри (а после и на студенти) във всички развити страни.
 
 
 
На основата на натрупания досега световен опит, без никакво преувеличение може да се каже, че използването на компютърни делови игри (КДИ) е най-[[ефикасност|ефикасният]] метод за интензификация на учебния процес и активно обучение на възрастни (ръководни кадри, специалисти или студенти), особено ако обучението непосредствено в реални условия е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
 
 
 
В момента всеки реномиран университет по стопанските дисциплини използува различни по съдържание и сложност делови игри. При това тяхното използуване непрекъснато се разширява и усъвършенствува.
 
 
 
==Компютърни управленски игри в България==
 
 
 
В България, първата КУИ за обучение на ръководни кадри (адаптирана версия на известната "IBM Business Game") е внедрена през 1970г. От 1972/73г. се преминава към използване на собствени, разработени специално за българските условия КУИ.
 
 
 
В обучението на студенти КУИ се използват [[експеримент]]ално от 1974г. и регулярно от учебната 1976/77г. За периода 1974-1990г. тези игри са използвани в обучението на няколко хиляди студенти от различни специалности.
 
 
 
През периода 1991-2005г. използуването на активни методи за обучение и конкретно КДИ рязко се увеличи и интензифицира.
 
 
 
==Вижте още==
 
 
*[[Симулационен език]]
 
*[[Симулационен език]]
 
*[[Моделиране]]
 
*[[Моделиране]]
 
*[[Имитационно моделиране]]
 
*[[Имитационно моделиране]]
 
*[[Прогнозиране]]
 
*[[Прогнозиране]]
*[[Приложна математика]]
 
 
* [[Симулация]]
 
* [[Симулация]]
  

Текуща версия към 17:01, 17 февруари 2014

Деловата игра или управленската симулационната игра или просто играта е симулация или реконструкция на различни дейности или на "истинския живот" под формата на игра за различни цели: обучение, анализи или прогноза. Известни примери за това са военни игри, бизнес игри и ролева симулация.

Същност

Такива дейности произхождат от човешката праистория чрез игри посветени на антропологията от спазване на примитивни култури, където детски игри в значителна степен имитират дейности на възрастни: ловуване, воюване, медицинска помощ и т.н.

Като се започне от три основни типа стратегически, планови и обучаващи упражнения: игри, симулации и казуси - може да се отчете брой на хибридите, сред които са симулационни игри и симулационни игри, използвани като казуси.

Сходствата на качествата на симулационните игри в сравнение с други техники на преподаване са били извършвани от много изследователи и редица изчерпателни прегледи са публикувани.

В тази статия понятията „делови игри”, „управленски игри” и „симулационни игри” са взаимозаменяеми.

Характерни особености

Могат да се отбележат най-характерните черти за използваните в обучението компютърни делови (управленски) игри:

  • Работа в екип
  • Имитационни модели на стопански системи
  • Инструкторски екип
  • Съчетаване на различни педагогически методи
  • Интегриращ характер на КУИ
  • Компютъризация и INTERNET

История

Играта съпровожда човечеството още от зората на неговото възникване, а всеки човек започва да играе още от най-ранна възраст и продължава да играе през целия си живот. Ако добавим към това възможностите, които компютърната техника и INTERNET предлагат, то става лесно обясним бързия прогрес в областта на компютърните образователни игри през последните десетилетия.

Светът на компютърната бизнес симулация има история, която започва в края на 1950г. И има своя произход от работата върху военните игри от военните (Уелс 1990 г.). Първите управленски игри са военните щабни игри, Германия, XIX в. По това време Германия е разполагала с многобройна армия, за която са били необходими управленски кадри – офицери. За обучение са се разигравали различни сценарии за протичане на известни от военната история битки и маневри. При тези игри е характерно наличието на два състезаващи се екипа и трети екип, включващ експерт, оценяващи резултатите от действията на съперниците като същевременно отчитат действието на външната среда.

Следващ етап от историята слагат управленските (делови) игри през 20-те години на XX в. Типичното индустриално предприятие тогава е използвало конвейрно производство и е ангажирало много на брой работници. Подобно на германската армия 50 години по-рано, и тук са били необходими управленски кадри. Този тип игри е бил предназначен за обучение на стажант-мениджъри. В извън работно време са били настанявани обучаваните на истинските работни места на мениджърите и са били поставяни в проблемни ситуации.

През 30те и 40те години на 20ти век биват използвани игри и симулации в управленската психология.

Бизнес симулационните игри са били използвани като значителен подход за обучение за преподаване на мениджмънт (Jackson 1959) (Andlinger 1958). Той се е използвал редовно в по-големите бизнес училища, по-конкретно в университетите. Например Университетът на Вашингтон е използвал бизнес симулационна игра в класове от 1957 г. (Сондърс 1996 г., стр. 49).

Делови игри в образованието

Проучвания за икономическото образование препоръчват приемането на по-активни и сътруднически и методологии за обучение (Greenlaw, 1999 г.) Simkins (1999) заяви: "... учебни практики, които силно разчитат на формата на лекцията, не правят достатъчно да развият познавателните умения на учениците, да привлекат добри ученици в икономиката и да ги мотивира да продължат курсова работа по дисциплината. "(стр. 278). Това е в съответствие с резултатите от проучване, публикувано в американския Икономически преглед от Allgood (2004), който показва че студентите "рядко възприемат икономиката като свободно избираема - особено спрямо принципите им " (стр. 5). Още е необходимо да се направи в класната стая, за да бъдат студентите заинтересовани за икономическото образование.

Вижте още

Източници

  • Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие
  • Милев, Ал., Братков, И., Б. Николов, Речник на чуждите думи в българския език, изд. “Наука и изкуство”, гр. София, 1970
  • John Newstrom, Edward Scannell, The Big Book of Business Games: Icebreakers, Creativity Exercises and Meeting Energizers
  • Деловата игра в качеството си на метод за организационно развитие Гл.ас.д-р Силвена Денчева Йорданова, ВУМК - Добрич
  • Jack Stack, Bo Burlingham, The Great Game of Business: Unlocking the Power and Profitability of Open-Book Management

Външни препратки