Разлика между версии на „Обкръжаваща среда“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Ред 2: Ред 2:
  
 
==Същност==
 
==Същност==
Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва [[ресурс]]и от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки [[потребност]]ите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл [[управление]]то на организацията е зависимо от външната среда, затова и [[Управленско решение|управленските решения]] на мениджърите следва да са съобразени с нея.  
+
Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва [[ресурс]]и от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки потребностите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл [[управление]]то на организацията е зависимо от външната среда, затова и [[вземане на решение|управленските решения]] на мениджърите следва да са съобразени с нея.  
  
 
Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на [[системен подход]] при изучаването на организацията, в научната литература по [[мениджмънт]] се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на [[организация]]та и външните й връзки.
 
Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на [[системен подход]] при изучаването на организацията, в научната литература по [[мениджмънт]] се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на [[организация]]та и външните й връзки.
  
Подобно звучение има и ключовата идея в [[теорията за организацията]] като [[отворена система]]. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия.
+
Подобно звучение има и ключовата идея в теорията за [[организация]]та като отворена [[система]]. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия.
  
Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни [[решение|управленски решения]] в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната [[организация]].  
+
Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни [[вземане на решение|управленски решения]] в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната [[организация]].
 
 
==Методи за анализ на външната среда==
 
 
 
===Анализ на еволюцията на отрасъла===
 
 
 
Този метод има съществено значение при определянето на стратегическите [[Алтернатива|алтернативи]]. От него се правят изводи за състоянието и тенденциите му, за нуждата от [[инвестиция|инвестиции]]. Еволюцията на [[отрасъл]]а определя и привлекателността му в по-дългосрочен план. При този анализ се използва концепцията за [[Жизнен цикъл на продукта|жизнения цикъл на продукта]] в различни функционални области.
 
 
 
===[[PEST анализ]]===
 
 
 
Този метод включва политико - икономическа среда; икономическа среда; социална среда; технологична среда; политико- юридическа среда. Основно място в нея се отделя на влиянието, което оказва държавата върху развитието на всяка една организация посредством различни лостове за регулиране. Поради това трябва да се проучат тези механизми, създадени от: чужди правителства, междудържавни обединения, национални и местни юридически документи, заинтересовани групировки.
 
 
 
===[[SWOT анализ]] (анализ на силните и слаби страни, възможности и заплахи)===
 
 
 
Целта на SWOT анализа е да се определи в каква степен [[стратегия]]та използва благоприятните случаи, които предлага външната среда и до каква степен позволява да се заобиколят [[Заплаха|заплахите]], които тя поражда. SWOT анализът преминава през следните етапи:
 
 
 
* разкриване, анализиране и оценка на стратегиите, които организацията е следвала до момента;
 
* определяне на всички ключови промени във външната среда на организацията, които са настъпили;
 
* определяне на всички основни фактори на вътрешната среда,които са влияли върху дейността на организацията до момента;
 
* описване на всички проблеми, имащи отношение към настоящата стратегия;
 
* съпоставяне на оценките за настоящата стратегия за силните и слабите страни на организацията една спрямо друга.
 
 
 
===Метод на сценарийния анализ===
 
 
 
В практически план, сценарият е писмено описание на поредица от събития, които има [[вероятност]] да станат в бъдеще и имат връзка с [[ефективност]]та на организацията. При този метод се разработва сценарий как ще се промени организацията под действието на различните фактори. Разработват се поне три варианта: най-лош (вероятност < 20% ), най-добра вероятност ( > 70% ) и най-вероятна вероятност ( 50-70% ). След изготвяне на сценариите се разработва стратегия за всеки сценарий, който има най-голяма вероятност да реализира целите на организацията.
 
 
 
===Метод на експертната оценка===
 
 
 
Това е най-често използваният метод. При него се използват знанията и опита на експертите в областта. Те дават оценка по различни показатели, които се обобщават. При определяне броя на експертите се използва прагматичният подход. Ако нивото на компетентност на експертите е почти еднакво, крайната оценка се изчислява като средна аритметична. Ако нивото е различно, на всеки експерт се прави самооценка, която може да бъде обективна или субективна. Изчислява се относителният дял на всеки експерт и крайната оценка се определя като сума от крайните оценки на експертите и относителния дял на нивото им на компетентност.
 
 
 
===Анализ на стейкхолдърите===
 
 
 
Това е процес на постоянно изследване на най-добрите практики, които определят най-високата степен на [[конкурентоспособност]]. Прилага се като процес на продължително изследване и подобряване на [[продукт]]ите им към най-доброто с цел придобиване на по-голям [[пазарен дял]] и значително [[конкурентно предимство]]. Изследват се три типа вътрешно-организационни процеси: стратегически, функционални, спомагателни. Анализира се и управлението им. Този метод разчита на определяне на [[фактори за успех]]. Установява се най-доброто [[конкурентно поведение]], спрямо тези ключови параметри. Само цялостното познаване на вътрешноорганизационните процеси дава възможност да се сравняват разликите, подобренията и [[иновации]]те с тези на водещите, които също се изчисляват.
 
 
 
===Анализ чрез ключовите фактори за успех===
 
 
 
Този метод включва идентифициране и анализ на определен брой области, в които организацията трябва да постигне успех. Рационалното в него е че съществуват няколко области на действие, в които тя трябва да функционира добре и чрез изследване на средата е възможно да се определи кои са те.
 
 
 
===Матрица за оценяване на външните фактори===
 
 
 
Тази техника помага да се оценят различни фактори от външната среда в 5 стъпки, като произведението от теглото на всеки фактор и рейтинга му ни дава претеглената величина за него. Големият брой точки показва, че организацията ефективно използва възможностите и минимизира заплахите от външната среда.
 
 
 
Самите етапи в анализа следва да бъдат:
 
 
 
* определяне на факторите в нея, които са с най-голямо влияние
 
* оценка на избраните фактори с помощта на бална скала
 
* определяне на тегловите коефициенти според значимостта им
 
* изчисляване на претеглените оценки на всеки фактор за определяне на силата и степента му на влияние
 
* определяне на възможностите и заплахите
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==

Текуща версия към 17:30, 4 февруари 2014

Обкръжаващата (външната среда) е съвкупност от външните условия (фактори, сили, институции) и ограничения, в които организацията функционира.

Същност

Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва ресурси от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки потребностите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл управлението на организацията е зависимо от външната среда, затова и управленските решения на мениджърите следва да са съобразени с нея.

Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на системен подход при изучаването на организацията, в научната литература по мениджмънт се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на организацията и външните й връзки.

Подобно звучение има и ключовата идея в теорията за организацията като отворена система. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия.

Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни управленски решения в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната организация.

Вижте още

Източници

  • Външна среда на организацията
  • Анализ и усъвършенстване на мениджмънта и инженеринга на Радомир Метал
  • Игорь Борисович Гурков, Стратегия и структура корпорации
  • Ирина Павловна Гурова, Мировая экономика
  • Отг. ред. и състав. Катя Владимирова, Гъвкавост и сигурност на заетостта в малките и средни предприятия в България
  • Марин Гълъбов, Икономика на промишленото производство
  • Николай Ал. Гълъбов, Данъците като елемент от механизма за управление на социалистическата икономика
  • Дейвид Ф. Д`Алесандро, Мишел Оуенс, Войната на марките : 10 правила за създаване на марка победител
  • Валентин Иванов Стоев, Трудът - път и съдба
  • Божана Стоева, Здравко Здравков, Европейски програми за подпомагане на икономическото развитие и бизнеса в България

Външни препратки