|
|
| (Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 2: |
Ред 2: |
| | | | |
| | ==Същност== | | ==Същност== |
| − | Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва [[ресурс]]и от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки [[потребност]]ите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл [[управление]]то на организацията е зависимо от външната среда, затова и [[Управленско решение|управленските решения]] на мениджърите следва да са съобразени с нея. | + | Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва [[ресурс]]и от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки потребностите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл [[управление]]то на организацията е зависимо от външната среда, затова и [[вземане на решение|управленските решения]] на мениджърите следва да са съобразени с нея. |
| | | | |
| | Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на [[системен подход]] при изучаването на организацията, в научната литература по [[мениджмънт]] се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на [[организация]]та и външните й връзки. | | Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на [[системен подход]] при изучаването на организацията, в научната литература по [[мениджмънт]] се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на [[организация]]та и външните й връзки. |
| | | | |
| − | Подобно звучение има и ключовата идея в [[теорията за организацията]] като [[отворена система]]. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия. | + | Подобно звучение има и ключовата идея в теорията за [[организация]]та като отворена [[система]]. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия. |
| | | | |
| − | Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни [[решение|управленски решения]] в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната [[организация]]. | + | Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни [[вземане на решение|управленски решения]] в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната [[организация]]. |
| − | | |
| − | ==Оценка на средата==
| |
| − | | |
| − | Независимо от неопределеността на външната среда специалистите са на мнение, че тя може да бъде оценена с помощта на две измерения:
| |
| − | | |
| − | * степен на променливост - външната среда се оценява като [[Устойчивост|устойчива]], когато появата на [[конкурент]]и е по-рядко срещано явление, когато обществените [[групи на въздействие]] са пасивни, когато самите конкуренти не променят своята политика на водене на бизнес, когато не се забелязват особено ярки прояви на промяна в други фактори на външната среда като [[потребител]]ите, например.
| |
| − | * степен на сложност - външната среда се оценява като сложна, когато са налице по-голям брой фактори на външната среда, които оказват влияние на дейността на организацията.
| |
| − | | |
| − | ==Анализ на външната среда==
| |
| − | | |
| − | Фирмата е обречена на успех, само ако анализира и отчита влиянието на целия комплекс от [[Външни фактори|външни]] и [[вътрешни фактори]]. Външни са тези фактори, които са извън фирмата, тоест те оказват влияние само върху [[предприятие]]то, без самите да се повлияват от неговата дейност или управление. Счита се, че външните фактори обикновено налагат ограничения на организацията, но при своевременен анализ и диагностика осигуряват благоприятни възможности, които фирмата би могла да използва.
| |
| − | | |
| − | ===Изучаване на икономическия компонент===
| |
| − | | |
| − | Дава възможност да се разбере как се формират и разпределят [[ресурс]]ите. При изучаването на този компонент се вземат под внимание не само възможните [[Заплаха|заплахи]], а и добрите [[възможност]]и на редица икономически фактори и равнището на някои обобщаващи [[икономически показатели]] като:
| |
| − | | |
| − | * създаване и разпределение на БВП;
| |
| − | * цикъл на делова активност;
| |
| − | * темп на инфлация;
| |
| − | * равнище на безработицата;
| |
| − | * преспективи за икономически растеж;
| |
| − | * телекокомуникации;
| |
| − | * инфраструктура и др.
| |
| − | | |
| − | ===Изучаване на социо – културния компонент===
| |
| − | | |
| − | Отличителна особеност е, че [[процес]]ите и явленията се изменят сравнително бавно, но водят до много съществени промени в обкръжението на организациите.
| |
| − | | |
| − | *Анализ на политико – правния компонент
| |
| − | Този анализ е свързан с изучаването на законите и другите нормативни актове, установяващи правните норми и рамки на отношенията. Определят се допустимите граници на действие във взаимоотношенията с другите юридически субекти. Изяснява се и степента на задължителност на действие на правните норми.
| |
| − | | |
| − | *Анализ на технологичния компонент
| |
| − | Позволява своевременно да се видят възможностите, които развитието на науката и техниката''' '''разкрива за [[производство]]то на нова продукция. От съществено значение е изменението на [[Комуникационни технологии|комуникационните технологии]], а също и разработване на алтернативни способности на предоставяне на [[Услуга|услуги]].
| |
| − | | |
| − | ==Методи за анализ на външната среда==
| |
| − | | |
| − | ===Анализ на еволюцията на отрасъла===
| |
| − | | |
| − | Този метод има съществено значение при определянето на стратегическите [[Алтернатива|алтернативи]]. От него се правят изводи за състоянието и тенденциите му, за нуждата от [[инвестиция|инвестиции]]. Еволюцията на [[отрасъл]]а определя и привлекателността му в по-дългосрочен план. При този анализ се използва концепцията за [[Жизнен цикъл на продукта|жизнения цикъл на продукта]] в различни функционални области.
| |
| − | | |
| − | ===[[PEST анализ]]===
| |
| − | | |
| − | Този метод включва политико - икономическа среда; икономическа среда; социална среда; технологична среда; политико- юридическа среда. Основно място в нея се отделя на влиянието, което оказва държавата върху развитието на всяка една организация посредством различни лостове за регулиране. Поради това трябва да се проучат тези механизми, създадени от: чужди правителства, междудържавни обединения, национални и местни юридически документи, заинтересовани групировки.
| |
| − | | |
| − | ===[[SWOT анализ]] (анализ на силните и слаби страни, възможности и заплахи)===
| |
| − | | |
| − | Целта на SWOT анализа е да се определи в каква степен [[стратегия]]та използва благоприятните случаи, които предлага външната среда и до каква степен позволява да се заобиколят [[Заплаха|заплахите]], които тя поражда. SWOT анализът преминава през следните етапи:
| |
| − | | |
| − | * разкриване, анализиране и оценка на стратегиите, които организацията е следвала до момента;
| |
| − | * определяне на всички ключови промени във външната среда на организацията, които са настъпили;
| |
| − | * определяне на всички основни фактори на вътрешната среда,които са влияли върху дейността на организацията до момента;
| |
| − | * описване на всички проблеми, имащи отношение към настоящата стратегия;
| |
| − | * съпоставяне на оценките за настоящата стратегия за силните и слабите страни на организацията една спрямо друга.
| |
| − | | |
| − | ===Метод на сценарийния анализ===
| |
| − | | |
| − | В практически план, сценарият е писмено описание на поредица от събития, които има [[вероятност]] да станат в бъдеще и имат връзка с [[ефективност]]та на организацията. При този метод се разработва сценарий как ще се промени организацията под действието на различните фактори. Разработват се поне три варианта: най-лош (вероятност < 20% ), най-добра вероятност ( > 70% ) и най-вероятна вероятност ( 50-70% ). След изготвяне на сценариите се разработва стратегия за всеки сценарий, който има най-голяма вероятност да реализира целите на организацията.
| |
| − | | |
| − | ===Метод на експертната оценка===
| |
| − | | |
| − | Това е най-често използваният метод. При него се използват знанията и опита на експертите в областта. Те дават оценка по различни показатели, които се обобщават. При определяне броя на експертите се използва прагматичният подход. Ако нивото на компетентност на експертите е почти еднакво, крайната оценка се изчислява като средна аритметична. Ако нивото е различно, на всеки експерт се прави самооценка, която може да бъде обективна или субективна. Изчислява се относителният дял на всеки експерт и крайната оценка се определя като сума от крайните оценки на експертите и относителния дял на нивото им на компетентност.
| |
| − | | |
| − | ===Анализ на стейкхолдърите===
| |
| − | | |
| − | Това е процес на постоянно изследване на най-добрите практики, които определят най-високата степен на [[конкурентоспособност]]. Прилага се като процес на продължително изследване и подобряване на [[продукт]]ите им към най-доброто с цел придобиване на по-голям [[пазарен дял]] и значително [[конкурентно предимство]]. Изследват се три типа вътрешно-организационни процеси: стратегически, функционални, спомагателни. Анализира се и управлението им. Този метод разчита на определяне на [[фактори за успех]]. Установява се най-доброто [[конкурентно поведение]], спрямо тези ключови параметри. Само цялостното познаване на вътрешноорганизационните процеси дава възможност да се сравняват разликите, подобренията и [[иновации]]те с тези на водещите, които също се изчисляват.
| |
| − | | |
| − | ===Анализ чрез ключовите фактори за успех===
| |
| − | | |
| − | Този метод включва идентифициране и анализ на определен брой области, в които организацията трябва да постигне успех. Рационалното в него е че съществуват няколко области на действие, в които тя трябва да функционира добре и чрез изследване на средата е възможно да се определи кои са те.
| |
| − | | |
| − | ===Матрица за оценяване на външните фактори===
| |
| − | | |
| − | Тази техника помага да се оценят различни фактори от външната среда в 5 стъпки, като произведението от теглото на всеки фактор и рейтинга му ни дава претеглената величина за него. Големият брой точки показва, че организацията ефективно използва възможностите и минимизира заплахите от външната среда.
| |
| − | | |
| − | Самите етапи в анализа следва да бъдат:
| |
| − | | |
| − | * определяне на факторите в нея, които са с най-голямо влияние
| |
| − | * оценка на избраните фактори с помощта на бална скала
| |
| − | * определяне на тегловите коефициенти според значимостта им
| |
| − | * изчисляване на претеглените оценки на всеки фактор за определяне на силата и степента му на влияние
| |
| − | * определяне на възможностите и заплахите
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
Обкръжаващата (външната среда) е съвкупност от външните условия (фактори, сили, институции) и ограничения, в които организацията функционира.
Същност
Външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху стопанската дейност на организацията и на проблеми за нейните мениджъри. Същевременно организацията съществува и функционира като ползва ресурси от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки потребностите. Организацията и външната среда съществуват в една тясна непрекъсната връзка. Организацията не може да й окаже контрол, може само косвено да влияе и да я променя. Организацията главно се приспособява и компенсира външните влияния върху своята стопанска дейност чрез вътрешните си променливи. В този смисъл управлението на организацията е зависимо от външната среда, затова и управленските решения на мениджърите следва да са съобразени с нея.
Като аналог на понятието „външна среда”, което се използва предимно при прилагане на системен подход при изучаването на организацията, в научната литература по мениджмънт се среща понятието „околна среда”, което подчертава социалната същност на организацията и външните й връзки.
Подобно звучение има и ключовата идея в теорията за организацията като отворена система. Според тази теория организацията е зависима от своята външна среда, а самата външна среда е повече или по-малко променлива и сложна. Това схващане е противоположно на схващането, че организацията се развива в едни и същи условия и че управленските решения са еднотипни, независимо какви са външните условия.
Практиката на различни организации по света и у нас показва, че е по-добре мениджърите да познават външната среда, за да вземат по-ефективни управленски решения в една конкретна ситуация, в която се намира тяхната организация.
Вижте още
Източници
- Външна среда на организацията
- Анализ и усъвършенстване на мениджмънта и инженеринга на Радомир Метал
- Игорь Борисович Гурков, Стратегия и структура корпорации
- Ирина Павловна Гурова, Мировая экономика
- Отг. ред. и състав. Катя Владимирова, Гъвкавост и сигурност на заетостта в малките и средни предприятия в България
- Марин Гълъбов, Икономика на промишленото производство
- Николай Ал. Гълъбов, Данъците като елемент от механизма за управление на социалистическата икономика
- Дейвид Ф. Д`Алесандро, Мишел Оуенс, Войната на марките : 10 правила за създаване на марка победител
- Валентин Иванов Стоев, Трудът - път и съдба
- Божана Стоева, Здравко Здравков, Европейски програми за подпомагане на икономическото развитие и бизнеса в България
Външни препратки