Разлика между версии на „Триъгълник на Сиерпински“
| (Не са показани 5 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[file:frak3.jpg|right|thumb|500px | + | [[file:frak3.jpg|right|thumb|500px|Триъгълникът на Сиерпински]] |
| − | Триъгълникът на Сиерпински е пряко свързан с Триъгълника на Паскал. | + | '''Триъгълникът на Сиерпински''' е '''пряко свързан с Триъгълника на Паскал'''. |
==Същност== | ==Същност== | ||
Триъгълникът на Сиерпински се образува например като започнем с един голям черен равностранен триъгълник. Взимаме трите му средни отсечки – те образуват равностранен триъгълник „обърнат надолу“. Нека го оцветим в бяло – ясно е, че от черния триъгълник ще останат три по-малки оцветени в черно триъгълници. За тях прилагаме същия принцип. Тук можем да продължим до безкрайност. Триъгълникът на Паскал обаче е съставен от дискретни величини – затова имаме крайно разделение. | Триъгълникът на Сиерпински се образува например като започнем с един голям черен равностранен триъгълник. Взимаме трите му средни отсечки – те образуват равностранен триъгълник „обърнат надолу“. Нека го оцветим в бяло – ясно е, че от черния триъгълник ще останат три по-малки оцветени в черно триъгълници. За тях прилагаме същия принцип. Тук можем да продължим до безкрайност. Триъгълникът на Паскал обаче е съставен от дискретни величини – затова имаме крайно разделение. | ||
| − | + | ||
| − | + | Tриъгълникът на Паскал ни помага при решаването на някои задачи. Децата изключително много му се радват при задачи с повдигане на степен. Например знаете ли колко е (x+1)^5? Класическото пресмятане е сравнително трудно. С триъгълника на [[Блез Паскал|Паскал]] не е. Намерете петия ред на триъгълника на Паскал (първия се счита за нулев). Той е: | |
1, 5, 10, 10, 5, 1 | 1, 5, 10, 10, 5, 1 | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Ето и решението: | Ето и решението: | ||
| − | (x+1)5 = 1* | + | (x+1)^5 = 1*x^5 + 5*x^4 + 10*x^3 + 10*x^2 + 5*x^1 + 1*x^0 |
| − | Можем обаче лесно да го приложим и по-обобщено – всеки ред от триъгълника на | + | Можем обаче лесно да го приложим и по-обобщено – всеки ред от триъгълника на Паскал са чисто и просто биномните коефициенти: |
| − | (x + y)5 = 1* | + | (x + y)^5 = 1*x^5.y^0 + 5*x^4.y^1 + 10*x^3.y^2 + 10*x^2.y^3 + 5*x^1.y^4 + 1*x^0.y^5 |
Още повече – с триъгълника на Паскал можем да пресмятаме и комбинации. Например ако имаме 6 различни билярдни топки, то по колко различни начина можем да вземем 2 от тях, като подредбата им няма значение? Отговорът е – спуснете се по левия диагонал до 6ти ред (напомням, че се започва от нулев) и се преместете две позиции в дясно: | Още повече – с триъгълника на Паскал можем да пресмятаме и комбинации. Например ако имаме 6 различни билярдни топки, то по колко различни начина можем да вземем 2 от тях, като подредбата им няма значение? Отговорът е – спуснете се по левия диагонал до 6ти ред (напомням, че се започва от нулев) и се преместете две позиции в дясно: | ||
| − | + | ||
| − | Ще ви го докажа нагледно без формули. Нека топките са a, b, c, d, e и f. Комбинациите от две топки без значение от подредбата са: (a,b); (a,c); (a,d); (a,e); (a,f); (b,c); (b,d); (b,e); (b,f); (c,d); (c,e); (c,f); (d,e); (d,f) и (e,f). Пребройте ги – точно 15 са | + | Ще ви го докажа нагледно без формули. Нека топките са a, b, c, d, e и f. Комбинациите от две топки без значение от подредбата са: (a,b); (a,c); (a,d); (a,e); (a,f); (b,c); (b,d); (b,e); (b,f); (c,d); (c,e); (c,f); (d,e); (d,f) и (e,f). Пребройте ги – точно 15 са. |
| − | + | ||
| − | + | ==Триъгълникът== | |
| + | [[file:tsp3.png|center]] | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Текуща версия към 17:36, 7 януари 2014
Триъгълникът на Сиерпински е пряко свързан с Триъгълника на Паскал.
Същност
Триъгълникът на Сиерпински се образува например като започнем с един голям черен равностранен триъгълник. Взимаме трите му средни отсечки – те образуват равностранен триъгълник „обърнат надолу“. Нека го оцветим в бяло – ясно е, че от черния триъгълник ще останат три по-малки оцветени в черно триъгълници. За тях прилагаме същия принцип. Тук можем да продължим до безкрайност. Триъгълникът на Паскал обаче е съставен от дискретни величини – затова имаме крайно разделение.
Tриъгълникът на Паскал ни помага при решаването на някои задачи. Децата изключително много му се радват при задачи с повдигане на степен. Например знаете ли колко е (x+1)^5? Класическото пресмятане е сравнително трудно. С триъгълника на Паскал не е. Намерете петия ред на триъгълника на Паскал (първия се счита за нулев). Той е:
1, 5, 10, 10, 5, 1
Ето и решението:
(x+1)^5 = 1*x^5 + 5*x^4 + 10*x^3 + 10*x^2 + 5*x^1 + 1*x^0
Можем обаче лесно да го приложим и по-обобщено – всеки ред от триъгълника на Паскал са чисто и просто биномните коефициенти:
(x + y)^5 = 1*x^5.y^0 + 5*x^4.y^1 + 10*x^3.y^2 + 10*x^2.y^3 + 5*x^1.y^4 + 1*x^0.y^5
Още повече – с триъгълника на Паскал можем да пресмятаме и комбинации. Например ако имаме 6 различни билярдни топки, то по колко различни начина можем да вземем 2 от тях, като подредбата им няма значение? Отговорът е – спуснете се по левия диагонал до 6ти ред (напомням, че се започва от нулев) и се преместете две позиции в дясно:
Ще ви го докажа нагледно без формули. Нека топките са a, b, c, d, e и f. Комбинациите от две топки без значение от подредбата са: (a,b); (a,c); (a,d); (a,e); (a,f); (b,c); (b,d); (b,e); (b,f); (c,d); (c,e); (c,f); (d,e); (d,f) и (e,f). Пребройте ги – точно 15 са.
Триъгълникът
