|
|
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | [[Image: bezrabotica1.jpg|thumb|300px|right|Мъже търсещи работа 1935г.]] | + | [[Image: bezrabotica1.jpg|thumb|270px|right|Мъже търсещи работа 1935г.]] |
| | '''Безработица''' се появява, '''когато хората са без работа и активно търсят такава.''' | | '''Безработица''' се появява, '''когато хората са без работа и активно търсят такава.''' |
| | | | |
| | ==Същност== | | ==Същност== |
| | Нивото на безработица е мярка за преобладаване на безработица и се изчислява като процент, като се раздели броят на безработните лица на броят на всички лица, които в момента са в работна сила. По време на периоди на [[рецесия]] , икономиката обикновено преживява относително висок процент на безработица. През 2011, BusinessWeek съобщава: "Повече от 200 милиона души в света са на работа, рекорд, тъй като почти две трети от напредналите икономики и половината от развиващите се страни изпитват спад в растежа на заетостта ". | | Нивото на безработица е мярка за преобладаване на безработица и се изчислява като процент, като се раздели броят на безработните лица на броят на всички лица, които в момента са в работна сила. По време на периоди на [[рецесия]] , икономиката обикновено преживява относително висок процент на безработица. През 2011, BusinessWeek съобщава: "Повече от 200 милиона души в света са на работа, рекорд, тъй като почти две трети от напредналите икономики и половината от развиващите се страни изпитват спад в растежа на заетостта ". |
| − | [[Image: bezrabotica4.jpg|thumb|right|Безработен човек]]
| |
| − | [[Image: bezrabotica6.jpg|thumb|right|Безработни 1935г.]]
| |
| − |
| |
| − | ==Определения==
| |
| − |
| |
| − | Съществува значителен теоретичен дебат относно причините, последствията и решенията за безработица. ''Класическата икономика'', ''новата класическа икономика'', както и ''австрийската школа по икономика'' твърдят, че пазарните механизми са надеждни средства за разрешаване на безработицата. Тези теории се противопоставят срещу интервенции, наложени на пазара на труда от външната страна, като закон за минимални заплати, данъци и други нормативни актове, за които твърдят, че ограничават наемането на работници. ''Кейнсианската икономика'' подчертава цикличния характер на безработицата и препоръчва интервенции, които ще намалят безработицата по време на [[рецесия]]. Тази теория се фокусира върху повтарящи се трусове, които водят до внезапно намаляване на съвкупното търсене на стоки и услуги и по този начин се намали търсенето на работници. [[Кейнсианските модели]] препоръчват държавните интервенции, предназначени за увеличаване на търсенето на работници, които могат да включват [[финансови стимули]], създаването на нови работни места, финансирани с публични средства , както и [[експанзионистична парична политика]].
| |
| − |
| |
| − | В допълнение към тези изчерпателни теории за безработица, има няколко категоризации на безработица, които се използват за по-точно моделиране на ефектите от безработицата в рамките на икономическата система. Основни видове безработица включват [[структурна безработица]], която се фокусира върху структурни проблеми в икономиката и ефективността, присъщи на пазара на труда, включително несъответствие между търсенето и предлагането на работна ръка с необходимите умения. Структурните аргументи подчертават причини и решения, свързани с пробивните технологии и [[глобализация]]та. Фокусът на дискусиите за [[фрикционна безработица]] се базира на доброволни решения за работа въз основа на индивидуално оценяване на собствената дейност на всяко лице и как се сравнява с текущите нива на заплати, плюс необходимото време и усилия за намиране на работа.Причините и решенията за фрикционна безработица често издигат бариери за навлизане на пазара и нивата на заплатите. Поведенчески икономисти подчертават отделни отклонения в процеса на вземане на решения и често включват проблеми и решения относно лепкави заплати и ефективност на заплатите.
| |
| − |
| |
| − | Икономистите разграничават различни припокриващи се видове и теории за безработицата, включително циклична или [[Кейнсианска безработица]], [[фрикционна безработица]], [[структурната безработица]] и [[класическа безработица]]. Съществуват някои допълнителни видове безработица като сезонна безработица, безработицата Хардкор и скрита безработица. [[Бюрото за трудова статистика]] в САЩ измерва шест вида безработица, U1-U6. Една скорошна класификация разделя безработицата ''обструкционна'' , ''еволюционна'' (свързани с развитието) и ''свиваща се'' безработица.
| |
| − |
| |
| − | Съществуват няколко дефиниции за ''доброволна'' и [[принудителна безработица]] в икономическата литература, въпреки че разграничаването им е трудно. Доброволната безработицата се дължи на решенията на индивида, а от друга страна принудителната безработица е породена от социално-икономическата среда (включително структура на пазара, правителствена намеса и ниво на съвкупно търсене), в която хората работят. При тези условия,в голяма част фрикционната безработица е доброволна, тъй като тя отразява поведението на индивидуалното търсене. Доброволната безработица включва работниците, които отхвърлят нископлатен труд, докато принудителната безработица включва уволнените работници в резултат на икономическата криза, [[индустриален упадък]], обявяване в несъстоятелност на дружеството, или организационно преструктуриране.
| |
| − |
| |
| − | От друга страна, цикличната безработица, структурната безработица и класическата безработица до голяма степен са изразени в принудителна безработица. Въпреки това, наличието на структурна безработица може да отразява избор, направен от безработните в миналото, а класическата (натуралната) безработица може да доведе до законодателни и икономически избори, направен от синдикатите или политическите партии. Така че, на практика, трудно се прави разлика между доброволна и принудителна безработица. Най-ярките случаи на принудителна безработица, са тези, при които има по-малко свободни работни места, отколкото безработни, дори при регулиращи заплати, така че дори ако всички свободни работни места бъдат запълнени, някои безработни работници все пак ще останат неангажирани. Това се случва с циклична безработица, тъй като макроикономическите сили причиняват [[микроикономическа безработица]], която може да има бумерангов ефект и да доведе до изостряне на тези макроикономически сили.
| |
| − |
| |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| | *[[Видове безработица]] | | *[[Видове безработица]] |
