Разлика между версии на „Анализ на документи“

Текуща версия към 15:52, 9 април 2014

Анализ на документи е набор от техники за преподаване и процедурите, използвани за извличане на изследване на социални процеси и явления с цел да се отговори на специфичните изследователски цели.

Същност

Причини за използване на анализа на документи:

Вземане на решения за стратегическо планиране
Разпределение на ресурсите

Предимства и недостатъци

Предимства

Преодоляване на трудностите и насърчаване за участие от страна на потребителите
Ниски разходи за decision making and strategic planning

Недостатъци

Не е подходящ за оценка на потребителски умения, нужди или удовлетвореност от услуги
някои документи не са публично достъпни

Вижте още

Източници

Байрактаров, M., Методът „анализ на документи“, 2009 год.
Контент анализ
Анализ на документи
Types of documents
Документи
Видове бизнес документи
Желев, С., „Маркетингови изследвания“, УИС, София, 2008г.

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Анализ на документи'''  е  '''набор от техники за преподаване и процедурите''', използвани за извличане на  изследване на социални процеси и явления с цел да се отговори на специфичните изследователски цели.
-==Приложение==
+==Същност==
 Причини за използване на анализа на документи:
@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 * Не е подходящ за оценка на потребителски умения, нужди или удовлетвореност от услуги
 * някои документи не са публично достъпни
-==Методи за анализ на документи==
-Прилагат се два основни метода за анализ на документи:
-* Традиционен (класически, качествен) [[метод]]
-* Формализиран (количествен) метод – [[Контент анализ]]
-===Традиционен (класически, качествен) метод===
-В основата му стои механизмът на вникване в съдържанието и смисъла на текста. Традиционният анализ на документи с цел регистрация на данни необходими за социологическото обяснение на социални факти, събития, явления предполага прилагането на различни умствени операции за интерпретация на документалните данни от определена, избрана от изследователя гледна точка. Данните, които се съдържат в документа и които са необходими за реализацията на целите и задачите на социологическото изследване обикновено са в неявен вид или в съответствие с целите на създаването на документа. В този смисъл традиционният анализ предполага необходимостта от своеобразно трансформиране на изучавания документ от неговата първоначална в изследователска форма. По същество това е практика на прилагане на логическа конструкция за интерпретация съдържанието на документа. Съжденията се основават на следните моменти, характеризиращи документа:
-# Вид и форма на документа;
-# Контекст;
-# Автор;
-# Цел на създаване;
-# Надеждност на документа като източник на информация;
-# Фактическо съдържание, достоверност на информацията;
-# Оценъчно съдържание;
-# Възможни ефекти у потребителите.
-Традиционният анализ на документи включва още оценка на социално-историческия и социално-институционалния контекст на социалната среда в която е създаден документа външен анализ и анализ на фактическото съдържание на документа вътрешен анализ. Основната слабост на традиционния анализ на документи е неговата субективност. Интерпретацията на данните в документа зависи във висока степен от професионалната подготовка и личните качества на изследователя независимо то стремежа му за добросъвестност и безпристрастност. Стремежът да се минимизират слабостите на традиционния анализ е в основата на разработването на правилата за прилагане на формализования анализ на документи, известен още като количествен анализ.
-===Формализиран (количествен) метод – [[контент анализ]]===
-Същността му се заключава в намирането на такива признаци и черти на документа, които отразяват съществените страни на неговото съдържание.
-Този метод се прилага:
-*когато се изисква висока степен на точност; при наличие на обширен и несистематизиран материал;
-*когато текстовият материал не може да се обхване без сумарни оценки.
-Контент-анализът възниква някъде в началото на ХХв. С изследването на пропагандните текстове от времето на Първата световна война започва да работи Х. Ласуел. В основата на контент-анализа като метод стои понятието комуникация, тъй като чрез него се изследват самият комуникативен процес и продуктите му. Комуникацията се определя като [[връзка]], съобщение, общуване между две и повече лица, социални групи и т.н. в процеса на дейността им, при което се предават и приемат определени сигнали; форма на дейност, коятоправи възможно общуването и разбирането между хората. Контент-анализът използва своя собствена [[метод]]ика за изследване на информацията, по която се правят изводи и заключения относно съдържанието на информацията.
-====Основни методи====
-Количествен метод – изброяване на ключови думи, изрази, брой засегнати теми и т.н.
-Качествен метод – тук важна е появата или отсъствието на даден атрибут. При този метод в бързо променяща се ситуация могат да се направят изводи от едно изявление/разговор.
-Реализацията на [[контент анализ]]а (етапи)
-# Определяне на темата, целите задачите, научните въпроси и хипотези на изследването.
-# Формиране на необходимата извадка от документи.
-# Определяне на принципите за класификация.
-# Определяне на категориите на анализа.
-# Определяне на единиците на анализа.
-# Определяне на единиците на отчет.
-# Разработване на инструция за изследователя.
-# Пилотаж на методиката.
-# Събиране на първична информация.
-# Количествена обработка на информацията.
 ==Вижте още==
@@ Ред 77: / Ред 26: @@
 *[[Пазар]]
 *[[Видове документи]]
+*[[Методи за анализ на документи]]
 ==Източници==