Разлика между версии на „Език за програмиране Pascal“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 7 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Image:ezikzaprogramiranepascal.png|thumb|right|Създателят на езика Pascal - Никлаус Вирт]] | ||
| + | |||
'''Езикът Pascal''' е особено подходящ за '''първоначално обучение по програмиране.''' | '''Езикът Pascal''' е особено подходящ за '''първоначално обучение по програмиране.''' | ||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ==Същност== | |
| + | |||
| + | ===История=== | ||
| + | |||
Езика за програмиране Pascal е създаден е от швейцарския учен Никлаус Вирт през 1970г. | Езика за програмиране Pascal е създаден е от швейцарския учен Никлаус Вирт през 1970г. | ||
| − | Наречен е на френският математик Блез Паскал, който още през 1642 г. изобретил първата механична сметачна машина. | + | Наречен е на френският математик [[Блез Паскал]], който още през 1642 г. изобретил първата механична сметачна машина. |
| − | + | Огромна роля в масовото разпространение на езика Паскал е изиграла компанията Borland International. Тя е съумяла да създаде знаменитата Turbo-среда. Turbo в перевод от английски означава ускорение. Компилатора участващ в състава на Turbo Pascal много бързо превежда [[програма]]та от език за програмиране в машинен [[код]]. | |
| − | Огромна роля в масовото разпространение на езика Паскал е изиграла компанията Borland International. Тя е съумяла да създаде знаменитата Turbo-среда. Turbo в перевод от английски означава ускорение. Компилатора участващ в състава на Turbo Pascal много бързо превежда | ||
Тази среда за програмиране на ЕП Паскал осигурява цялата техническа работа - въвеждане на програмата, откриване и сигнализиране за грешки, помощна среда, изпълнение на програмния код и др. | Тази среда за програмиране на ЕП Паскал осигурява цялата техническа работа - въвеждане на програмата, откриване и сигнализиране за грешки, помощна среда, изпълнение на програмния код и др. | ||
| − | ==Структура | + | [[Image:bp.jpg|thumb|right|160px|alt=Портрет на Блез Паскал|Блез Паскал, дал името си на езика за програмиране]] |
| + | |||
| + | ===Структура=== | ||
| − | Азбука на езика Pascal – Всяка програма на езика Pascal се записва като последователност от | + | Азбука на езика Pascal – Всяка програма на езика Pascal се записва като последователност от [[символ]]и от неговата азбука. Както всеки език и Pascal има азбука и препинателни знаци, от тях се изграждат думи и от думите според граматика - по сложни фрази (в случая програми). Азбуката на езика включва: |
*Малки и главни букви на латинската азбука : A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z, a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z. В Pascal не се прави разлика между големи и малки букви; | *Малки и главни букви на латинската азбука : A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z, a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z. В Pascal не се прави разлика между големи и малки букви; | ||
| Ред 23: | Ред 27: | ||
Двойките символи >=, <=, <>, : = не бива да се разделят една от друга с интервал, нов ред или табулация. | Двойките символи >=, <=, <>, : = не бива да се разделят една от друга с интервал, нов ред или табулация. | ||
| − | ===Думи | + | ===Думи=== |
От азбуката на езика се изграждат думи. Всеки език за програмиране използва определена съвкупност от думи наречени служебни: | От азбуката на езика се изграждат думи. Всеки език за програмиране използва определена съвкупност от думи наречени служебни: | ||
| Ред 29: | Ред 33: | ||
#Идентификатори - Те служат да именуват различни неща в програмата, като например променливи, подпрограми, типове, записи и др. Те се измислят от програмиста. Идентификаторите представляват последователност от букви, цифри и долно тире, които задължително започват с латинска буква. Например a, ab, a12, first_name. В една и съща програмна част не бива да има дублиране на идентификатори (не забравяйте, че не се прави разлика между малки и големи букви). | #Идентификатори - Те служат да именуват различни неща в програмата, като например променливи, подпрограми, типове, записи и др. Те се измислят от програмиста. Идентификаторите представляват последователност от букви, цифри и долно тире, които задължително започват с латинска буква. Например a, ab, a12, first_name. В една и съща програмна част не бива да има дублиране на идентификатори (не забравяйте, че не се прави разлика между малки и големи букви). | ||
#Запазени думи – това са такива идентификатори, които се използват в програмите по предварително определен начин и които НЕ могат да бъдат използвани по друг начин. Посредством тях се записват основните конструкции на операторите, използвани в езика. Тези думи са около 35 на брой –PROGRAM, BEGIN,CASE,CONST,VAR,DO, END и др. | #Запазени думи – това са такива идентификатори, които се използват в програмите по предварително определен начин и които НЕ могат да бъдат използвани по друг начин. Посредством тях се записват основните конструкции на операторите, използвани в езика. Тези думи са около 35 на брой –PROGRAM, BEGIN,CASE,CONST,VAR,DO, END и др. | ||
| − | #Стандартни думи- това са такива идентификатори, които могат да се използват в програмите по предварително определен начин, НО могат да бъдат използвани по друг начин, например като обикновенни идентификатори. Те са около 37 на брой – read, write, real и др. | + | #Стандартни думи - това са такива идентификатори, които могат да се използват в програмите по предварително определен начин, НО могат да бъдат използвани по друг начин, например като обикновенни идентификатори. Те са около 37 на брой – read, write, real и др. |
Пример: Описанието var begin:real e грешно, тъй като запазената дума begin не може да се използва като име на променлива. Описанието var read:real по принцип е допустимо, защото read е стандартна, но не и запазена дума. | Пример: Описанието var begin:real e грешно, тъй като запазената дума begin не може да се използва като име на променлива. Описанието var read:real по принцип е допустимо, защото read е стандартна, но не и запазена дума. | ||
*Разделители – Служат за разделяне на думите и операторите. Думите се разделят чрез интервал, а операторите с ;. | *Разделители – Служат за разделяне на думите и операторите. Думите се разделят чрез интервал, а операторите с ;. | ||
| − | *Коментари – Редица от символи заградени със скобите {}. Те се игнорират при изпълнение на програмата и тяхната цел е да направят | + | *Коментари – Редица от символи заградени със скобите {}. Те се игнорират при изпълнение на програмата и тяхната [[цел]] е да направят [[програма]]та по ясна. Препоръчително е да се използват между операторите, а не вътре в тях. |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| Ред 47: | Ред 51: | ||
*[http://193.192.57.240/po/courses/problemni/programirane/lesson6.html Pascal] | *[http://193.192.57.240/po/courses/problemni/programirane/lesson6.html Pascal] | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://www.businessdictionary.com/definition/objective.html&prev=/search?q=program+definition&hl=bg&biw=1003&bih=442&prmd=iv&rurl=translate.google.bg&usg=ALkJrhgHffPUQAcNjUSmQjBTwNvTTg0nBQ Цел] | ||
| + | *[http://www.businessdictionary.com/definition/mean.html&prev=/search?q=program+definition&hl=bg&biw=1003&bih=442&prmd=iv&rurl=translate.google.bg&usg=ALkJrhg3PFVEkQ6D-ra7JUw8eI9Dy-TPdg Средства] | ||
| + | *[http://www.microsoft.com/express/vc/ Microsoft Visual C++ Express] | ||
| + | *[http://www.codeblocks.org/ Code::Blocks] | ||
| + | *[http://www.network-science.de/ascii/ ASCII Generator] | ||
| + | *[http://www.lookuptables.com/ HTML Codes] | ||
[[category:Информатика]] | [[category:Информатика]] | ||
Текуща версия към 10:25, 27 февруари 2014
Езикът Pascal е особено подходящ за първоначално обучение по програмиране.
Същност
История
Езика за програмиране Pascal е създаден е от швейцарския учен Никлаус Вирт през 1970г. Наречен е на френският математик Блез Паскал, който още през 1642 г. изобретил първата механична сметачна машина.
Огромна роля в масовото разпространение на езика Паскал е изиграла компанията Borland International. Тя е съумяла да създаде знаменитата Turbo-среда. Turbo в перевод от английски означава ускорение. Компилатора участващ в състава на Turbo Pascal много бързо превежда програмата от език за програмиране в машинен код. Тази среда за програмиране на ЕП Паскал осигурява цялата техническа работа - въвеждане на програмата, откриване и сигнализиране за грешки, помощна среда, изпълнение на програмния код и др.
Структура
Азбука на езика Pascal – Всяка програма на езика Pascal се записва като последователност от символи от неговата азбука. Както всеки език и Pascal има азбука и препинателни знаци, от тях се изграждат думи и от думите според граматика - по сложни фрази (в случая програми). Азбуката на езика включва:
- Малки и главни букви на латинската азбука : A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z, a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z. В Pascal не се прави разлика между големи и малки букви;
- Цифри : 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9
- Знаци за операции: + - * / > >= < <= <> =
- Специални знаци: := -> ^
- Разделители и скоби: () [] {} : ; , .’
Двойките символи >=, <=, <>, : = не бива да се разделят една от друга с интервал, нов ред или табулация.
Думи
От азбуката на езика се изграждат думи. Всеки език за програмиране използва определена съвкупност от думи наречени служебни:
- Идентификатори - Те служат да именуват различни неща в програмата, като например променливи, подпрограми, типове, записи и др. Те се измислят от програмиста. Идентификаторите представляват последователност от букви, цифри и долно тире, които задължително започват с латинска буква. Например a, ab, a12, first_name. В една и съща програмна част не бива да има дублиране на идентификатори (не забравяйте, че не се прави разлика между малки и големи букви).
- Запазени думи – това са такива идентификатори, които се използват в програмите по предварително определен начин и които НЕ могат да бъдат използвани по друг начин. Посредством тях се записват основните конструкции на операторите, използвани в езика. Тези думи са около 35 на брой –PROGRAM, BEGIN,CASE,CONST,VAR,DO, END и др.
- Стандартни думи - това са такива идентификатори, които могат да се използват в програмите по предварително определен начин, НО могат да бъдат използвани по друг начин, например като обикновенни идентификатори. Те са около 37 на брой – read, write, real и др.
Пример: Описанието var begin:real e грешно, тъй като запазената дума begin не може да се използва като име на променлива. Описанието var read:real по принцип е допустимо, защото read е стандартна, но не и запазена дума.
- Разделители – Служат за разделяне на думите и операторите. Думите се разделят чрез интервал, а операторите с ;.
- Коментари – Редица от символи заградени със скобите {}. Те се игнорират при изпълнение на програмата и тяхната цел е да направят програмата по ясна. Препоръчително е да се използват между операторите, а не вътре в тях.