Разлика между версии на „Креативност“
| (Не са показани 17 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Понятието '''креативност'''( фр.''creation'', англ.''creativity'', ит.''сreacione'') в превод означава творение, създаване и има сложен характер. Определението от Енциклопедия по психология е по-обширно: Креативитетът е '''способност да се виждат нови отношения, да се продуцират необикновени идеи и да се отклонява от традиционните модели (начини) на мислене'''. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==История== | ==История== | ||
| Ред 9: | Ред 5: | ||
Концепцията за креативността се заражда преди повече от 50 хиляди години като вроден талант на Homo Sapiens, или т. нар. „съвременен човек”. Творческото мислене обаче не е било присъщо на неандерталците. Майкъл Рей, професор от Станфорд и преподавател в курс по креативност, твърди, че всеки човек има творчески способности. Той вярва, че когато хората не могат да „включат” творческото си мислене, това не означава, че то не съществува, а че по-скоро е подтиснато от нещо, което той нарича „глас на вътрешната преценка”. Този глас е виновен и за ниското самочувствие. | Концепцията за креативността се заражда преди повече от 50 хиляди години като вроден талант на Homo Sapiens, или т. нар. „съвременен човек”. Творческото мислене обаче не е било присъщо на неандерталците. Майкъл Рей, професор от Станфорд и преподавател в курс по креативност, твърди, че всеки човек има творчески способности. Той вярва, че когато хората не могат да „включат” творческото си мислене, това не означава, че то не съществува, а че по-скоро е подтиснато от нещо, което той нарича „глас на вътрешната преценка”. Този глас е виновен и за ниското самочувствие. | ||
| − | ===Психологическа гледна точка | + | ===Психологическа гледна точка=== |
| − | За психологическия анализ на креативитета централно място заема проблемът за творческата личност, тъй като „творчеството е специфична човешка дейност, в която се проявява и формира най-пълно личността” (Г. Пирьов). Проблемът за психологията на творчеството и творческата личност се корени още в древността, най-вече в трудовете на древногръцките философи Аристотел и Платон. В по-ново време необходимостта от проучване на творческата дейност се изтъква от Декарт и Лайбниц. Л. М. Терман прави първи опити за изследване на психологическия характер на творчеството върху деца с високо развити способности. По отношение на творческата личност психолозите се обединяват около мнението, че проблемът може да се проучва само въз основа на психологията на личността като структурна система, която е сложна и динамична, специфична и детерминирана от биологични и специални фактори. Психолозите Д. Гилфорд, М. Гилкрист, С. Бърт, Богоявленская, А. Лук и др. създават тестове и методики, които проучват определени страни от структурата на интелекта, творческите способности, творческото мислене | + | За психологическия анализ на креативитета централно място заема проблемът за творческата личност, тъй като „творчеството е специфична човешка дейност, в която се проявява и формира най-пълно личността” (Г. Пирьов). Проблемът за психологията на творчеството и творческата личност се корени още в древността, най-вече в трудовете на древногръцките философи Аристотел и Платон. В по-ново време необходимостта от проучване на творческата дейност се изтъква от Декарт и Лайбниц. Л. М. Терман прави първи опити за изследване на психологическия характер на творчеството върху деца с високо развити способности. По отношение на творческата личност психолозите се обединяват около мнението, че проблемът може да се проучва само въз основа на психологията на личността като структурна система, която е сложна и динамична, специфична и детерминирана от биологични и специални фактори. Психолозите Д. Гилфорд, М. Гилкрист, С. Бърт, Богоявленская, А. Лук и др. създават тестове и методики, които проучват определени страни от структурата на интелекта, творческите способности, творческото мислене. |
С помощта на тези изследвания през последните години психолозите подреждат една мозайка, която очертава общите контури на способността за творчество, или креативността. В общи линии те са следните: | С помощта на тези изследвания през последните години психолозите подреждат една мозайка, която очертава общите контури на способността за творчество, или креативността. В общи линии те са следните: | ||
| − | + | #Възприемчивост към нови, необикновени идеи и продуцирането на такива. | |
| − | + | #Дивергентен, евристичен тип на мислене, водещ в различни направления. | |
| − | + | #Богатство, активност и оригиналност на въображението. | |
| − | + | #Чувствителност и толерантност към неяснотите и двусмислието. | |
| − | + | #Настойчивост в търсенето на решения, нестандартност в решаването на проблеми и др. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ==Виж още== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Едуард Де Боно]] | * [[Едуард Де Боно]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Творческо мислене]] |
| − | * [[Евристични методи]] | + | * [[Евристични методи в управлението ]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | |||
| − | |||
* Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „ | * Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „ | ||
| − | * http://biservalov.net/private/kakvo-e-kreativnost/ Какво е креативност? | + | * [http://biservalov.net/private/kakvo-e-kreativnost/ Какво е креативност?] |
| − | * | + | * Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., Наука и изкуство, 1981. |
| − | |||
| − | |||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | + | * [http://apeironcommunication.com/blogs/corporate/pr%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%88/to2bcreative Креативността - фактор за успех ] | |
| − | + | * [http://www.goodreads.com/story/show/240726 Битието на една идея за креативността] | |
| − | * [http://apeironcommunication.com/blogs/corporate/pr%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%88/to2bcreative | + | * [http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_9.html Стойността на идеите в процеса на ПР] |
| − | * [http://www.goodreads.com/story/show/240726 | + | * [http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_9.html Как да развием креативността си?] |
| − | * [http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_9.html | + | * [http://love-aholic.com/2010/02/creativity/ Креативността – 1% вдъхновение и 99% труд] |
| − | * [http://ebox.nbu.bg/masovi_komunikacii/sk1_9.html | + | * [http://lifestyle.ibox.bg/news/id_557976581 Как да развием креативността си?] |
| − | * [http://love-aholic.com/2010/02/creativity/ | + | * [http://www.virtualsalt.com/crebook1.htm Въведение към Креативното мислене] |
| − | * [http://lifestyle.ibox.bg/news/id_557976581 | + | * [http://www.creativethinking.net/WP01_Home.htm Креативното мислене –Домашна страница на Майкъл Михалко, творчески експерт ] |
| − | * [http://www.virtualsalt.com/crebook1.htm | + | * [http://www.copyblogger.com/mental-blocks-creative-thinking/ 10 пречки/ бариери пред креативното мислене] |
| − | * [http://www.creativethinking.net/WP01_Home.htm | + | * [http://eduscapes.com/tap/topic69.htm Критично и креативно мислене – Блум Тексономия ] |
| − | * [http://www.copyblogger.com/mental-blocks-creative-thinking | ||
| − | * [http://eduscapes.com/tap/topic69.htm | ||
* [http://creativequotations.com/ Въпроси, стимулиращи креативното мислене] | * [http://creativequotations.com/ Въпроси, стимулиращи креативното мислене] | ||
* [http://events.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=313805&df=456147&dflid=3 Де Боно: "Творческото мислене е най-добрият начин за подобряване на ефективността" , статия] | * [http://events.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=313805&df=456147&dflid=3 Де Боно: "Творческото мислене е най-добрият начин за подобряване на ефективността" , статия] | ||
| + | |||
| + | [[category:Основи на управлението]] | ||
Текуща версия към 16:24, 14 март 2014
Понятието креативност( фр.creation, англ.creativity, ит.сreacione) в превод означава творение, създаване и има сложен характер. Определението от Енциклопедия по психология е по-обширно: Креативитетът е способност да се виждат нови отношения, да се продуцират необикновени идеи и да се отклонява от традиционните модели (начини) на мислене.
История
Концепцията за креативността се заражда преди повече от 50 хиляди години като вроден талант на Homo Sapiens, или т. нар. „съвременен човек”. Творческото мислене обаче не е било присъщо на неандерталците. Майкъл Рей, професор от Станфорд и преподавател в курс по креативност, твърди, че всеки човек има творчески способности. Той вярва, че когато хората не могат да „включат” творческото си мислене, това не означава, че то не съществува, а че по-скоро е подтиснато от нещо, което той нарича „глас на вътрешната преценка”. Този глас е виновен и за ниското самочувствие.
Психологическа гледна точка
За психологическия анализ на креативитета централно място заема проблемът за творческата личност, тъй като „творчеството е специфична човешка дейност, в която се проявява и формира най-пълно личността” (Г. Пирьов). Проблемът за психологията на творчеството и творческата личност се корени още в древността, най-вече в трудовете на древногръцките философи Аристотел и Платон. В по-ново време необходимостта от проучване на творческата дейност се изтъква от Декарт и Лайбниц. Л. М. Терман прави първи опити за изследване на психологическия характер на творчеството върху деца с високо развити способности. По отношение на творческата личност психолозите се обединяват около мнението, че проблемът може да се проучва само въз основа на психологията на личността като структурна система, която е сложна и динамична, специфична и детерминирана от биологични и специални фактори. Психолозите Д. Гилфорд, М. Гилкрист, С. Бърт, Богоявленская, А. Лук и др. създават тестове и методики, които проучват определени страни от структурата на интелекта, творческите способности, творческото мислене.
С помощта на тези изследвания през последните години психолозите подреждат една мозайка, която очертава общите контури на способността за творчество, или креативността. В общи линии те са следните:
- Възприемчивост към нови, необикновени идеи и продуцирането на такива.
- Дивергентен, евристичен тип на мислене, водещ в различни направления.
- Богатство, активност и оригиналност на въображението.
- Чувствителност и толерантност към неяснотите и двусмислието.
- Настойчивост в търсенето на решения, нестандартност в решаването на проблеми и др.
Виж още
Източници
- Доралийски, А. „Евристични методи в управлението „
- Какво е креативност?
- Пирьов, Г., П. Русев. Психология на творчеството. С., Наука и изкуство, 1981.
Външни препратки
- Креативността - фактор за успех
- Битието на една идея за креативността
- Стойността на идеите в процеса на ПР
- Как да развием креативността си?
- Креативността – 1% вдъхновение и 99% труд
- Как да развием креативността си?
- Въведение към Креативното мислене
- Креативното мислене –Домашна страница на Майкъл Михалко, творчески експерт
- 10 пречки/ бариери пред креативното мислене
- Критично и креативно мислене – Блум Тексономия
- Въпроси, стимулиращи креативното мислене
- Де Боно: "Творческото мислене е най-добрият начин за подобряване на ефективността" , статия