Разлика между версии на „Школа на научното управление“

Текуща версия към 15:00, 8 април 2014

Школата на научното управление (1885г. – 1920г.) се свързва с името и идеята на Фредерик Тейлър (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на планирането, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на Фредерик Тейлър, в школа за разработване на научните основи на управлението на производството.

Същност

Франк и Лилиян Джилбърт

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилиян Джилбърт и Хенри Гант. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции.

Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки кинокамера в съчитание с микрохронометър. Изобретен от Франк Джилбърт, микрохронометърът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката.

В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на ефективността на всяко работно място.

Възникване на научното управление

Чарлз Бабидж

Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на Фредерик Тейлър , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното производство в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици.

Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на Чарлз Бабидж. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.).

Фредерик Тейлър (1856 - 1915)

В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от Фредерик Тейлър, който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".

Принципи на научното управление

Виж: Принципи на научното управление

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-[[Image:shkola_nauchno_upravlenie.jpg|thumb|right|alt=Frederic Taylor (1856 - 1915).|Фредерик Тейлър (1856 - 1915).]]
+'''Школата на научното управление''' (1885г. – 1920г.) '''се свързва с името и идеята на [[Фредерик Тейлър]]'''  (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на [[планиране]]то, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на [[Фредерик Тейлър]], в школа за разработване на научните основи на [[управление]]то на производството.
-'''Школата на научното управление''' (1885г. – 1920г.) '''се свързва с името и идеята на [[Фредерик Тейлър]]'''  (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на [[планиране]]то, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на [[Фредерик Тейлър]], в школа за разработване на научните [[основи на управлението]] на производството.
-==Създатели==
+==Същност==
-Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и Хенри Гант. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от [[Франк Джилбърт]] , [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
+[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт]]
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на [[Фредерик Тейлър]], [[Франк и Лилиян Джилбърт]] и [[Хенри Гант]]. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции.
-[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_1.jpg|thumb|right|alt=Frank I Lilian Gilbert.|Франк и Лилиян Джилбърт.]]
+Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилиян Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки [[кинокамера]] в съчитание с [[микрохронометър]]. Изобретен от Франк Джилбърт, [[микрохронометър]]ът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката.
+В резултат на получената информация, Франк и Лилиян Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на [[ефективност]]та на всяко работно място.
 ==Възникване на научното управление==
+[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg|thumb|120px|left|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.|Чарлз Бабидж]]
+Възникването на научното управление (“Scientific management") е свързано с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи потребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици.
-Възникването на научното управление (“Scientific manage¬ment") е свърза¬но с името на [[Фредерик Тейлър]] , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи пот¬ребностите на развитие на крупното [[производство]] в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идея¬та, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да опреде¬лят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да оп¬ределят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
+Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на [[Чарлз Бабидж]]. Неговият основен принос в [[мениджмънт]]а е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.).
+[[Image:shkola_nauchno_upravlenie.jpg|thumb|120px|right|alt=Frederic Taylor (1856 - 1915).|Фредерик Тейлър (1856 - 1915)]]
-[[Image:shkola_nauchno_upravlenie_2.jpg|thumb|left|alt=Charles Babbage (1791 - 1871) – angliiski matematik.|Чарлз Бабидж (1791 - 1871) – Английски математик.]]
+В нея той показва как може да се използва [[математика]]та за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идеята, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да определят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да определят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от [[Фредерик Тейлър]], който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
 ==Принципи на научното управление==
+Виж: [[Принципи на научното управление]]
-Администрацията трябва да разработи нормите, да обучи работниците, да провежда подбор за работниците за всяка работа; да осъществява сътрудничество с работниците и равномерно разпределяне на задълженията им.
-Разработване на норми - съчетаване на четири елемента за повишаване производителността на труда:
-*[[подбор]] на работниците;
-*определяне на задания;
-*определяне на норми от време;
-*определяне на метода на работа
-[[Фредерик Тейлър]] въвежда и функционалното управление и отделя четири групи от функции на управленския труд: избор на [[цел]]и; избор на средства; подготовка на средства; [[контрол]] на резултатите.
-Характерно за школата е, че се обръща голямо внимание на човешкия фактор: материални [[стимул]]и / производствена норма /, почивка, [[подбор]] на физически отговарящи на изискванията работници, [[обучение]]; девизът: “ Хората, които произвеждат повече да получават по високо заплащане “
-Тази школа е преломен етап в управленската мисъл, а управлението е признато за самостоятелна област за научни изследвания . Приносите касаят главно [[управление]]то на [[производство]]то – на най-ниско управленско ниво.
-===Ново отношение към управление===
-Основна роля изиграва книгата на [[Фредерик Тейлър]] “ Принципи на научното познание “ - “ една [[организация]] може да се управлява системно и [[ефективност|ефективно]] за достигане на нейните [[цел]]и “.
 ==Вижте още==