Модели на лидерство

Съществуват няколко модела на лидерство.

Концепция на атрибутивното лидерство

Основа за развитие на концепцията са причинно-следствените връзки обуславящи настъпването на дадено събитие. Изхождайки от тяхната същност, атрибутивният подход на лидерство приема, че в еднаква степен поведението на лидера и подчинените е функция реакциите им. Лидерът наблюдава работата и получава информация как подчинените се справят със задачите си.

В зависимост от това, той прави своите изводи и изгражда своето поведение към подчинените. Разглежданият подход изисква от лидера да разкрие причините за създадената ситуация, да анализира реакцията на подчинените и да се опита да обясни поведението на им. Разкритите причини, реакции и поведение на подчинените до голяма степен предопределят и поведението на лидера. При определяне на причините на поведение на подчинените, лидерът се опира основно на три характеристики: личността на подчинения, естеството на работата, обкръжаващата среда.

Моделът на атрибутивното лидерство се различава от традиционните модели поради две важни особености. Първата е свързана със стремежа на лидера да определи причините за незадоволителната работа. Търсенето на причини изисква набавяне на информация за поведението на подчинените. Втората особеност отразява ответното лидерско поведение, което се явява следствие на мнението на лидера за незадоволителната работа.

Разкриване на връзките между причини и следствията имат голям практически интерес галвно в следните насоки:

• Подчинените са склонии да виждат причините за недобрата работа извън себе си, а ръководителите ги търавят в подчинените;
• Ръководителите предпочитат да търсят причините за недобрата работа у подчинените, поради това насочват въздействията си към тях;
• Сложните ситуации провокират ръководителя да търси вътрешни причини и разработване на съответни мерки;
• Търсенето на извинителни прични и избягването на отговорност провокира ръководителя към по-сериозни мерки и по-твърдо поведение;

В рамките на този модел се наблюдава не толкова въздействие на лидера върху поведението на подчинените, а взаимодействие между тях.

Концепция на харизматичния лидер

Съществуват две противоположни позиции за формиране на образа на лидера. Едната отрича каквото и да е влияние на лидера върху организационната ефективност. Другата разглежда лидера като харизматична личност като й приписва дори магически качества. Харизмата е форма на влияние върху другите чрез лично обаяние и стил на ръководство. Харизматичен е лидерът, който чрез силата на своите лични качества оказва голямо влияние върху последователите си. Като източник на власт харизмата на лидера го подпомага по-ефективно да влияе върху своите подчинени. В рамките на стопанската организация влиянието на харизматичния лидер особено се засилва в критични ситуации на радикални промени. При такива случаи възниква необходимостта от проявление на другата лидерска концепция- концепцията на лидера преобразувател или лидера-реформатор.

Концепция на реформаторското лидерство

Лидерът реформатор мотивира своите последователи по пътя на влияние на тяхното съзнание, възприемане на важността на ценностите на поставните цели, съчетаване на личните с общи интереси, създаване на атноссфера на доверие и убеждение за саморазвитие и усъвършенстване. Концепцията утвърждава модела на творчески подход на лидера за решаване на проблемите. Такъв подход предполага поведение на:

• привличане на последователите за по-широко участие в управлението;
• стремеж за обединяване на усилията за постигане на целите;
• критична оценка на възможностите и осъзнат подход на действие;
• създаване на атмосфера на доверие и уважение;
• ограничаване на емоциите и търсене на рационално поведение.

Концепция на ефективното лидерство

Концепцията разработва модел на лидерство ориентиран спрямо йерархичните равнища на управлнение на стопанската организация. Йерархичният модел позволява последователно развитие и усъвършенстване на качествата на хората в организацията.

Ръководители	Делови качества	Характеристика на качествата
Висше равнище на компетентност	Глобално виждане на ситуацията	Развитие на общото виждане на организацията, осигуряване на широка поддръжка при провеждане на организационни изменения;
	Информираност за външната среда	Информираност по отношение на политическа обстановка, нормативно-правна система, тенденции, приоритети, социални настроения и интереси, външно въздействие на лица и документи, широко използване на информацията при вземане на решения
Средно равнище на компетентност	Творческо мислене	Развитие на интуицията и умение за решаване на проблемите; насърчаване на иновационната активност на другите.
	Планиране и оценка на резултатите	Разработване на политики, основни направления на развитие, планове и приоритети, разпределение на ресурси; планиране и координация на действията; оценка на резултати;повишаване на ефективността на организацията.
	Ориентация към потребителите	Активно изучаване на потребностите и удовлетворяване на търсенето; усъвършенстване на процесите на производство и продажба на стоки и услуги
	Контрол и интеграция	Усилия за интегриране на организационните процеси, съдействие за ефективна работа
	Финансово управление	Подготовка и приемане на бюджета, контрол на разходите, управление на договорите;
	Управление на технологиите	Съдействие персоналът да получи информация за най-новите технологии, внедряване на най-новите технологии в организацията; обучение на персонала;
Нисше равнище на компетентност	Управление на персонала	Признание на индивидуалните различия, съдействие за развитие на знанията и уменията на персонала;
	Управление на конфликтите	Създаване на среда за конструктивно разрешаване на спорове, несъгласия и др.
	Водене на преговори	Използване на преговорите за постигане на целите;
	Изграждане на групи	Създаване на дух на сътрудничество и взаимопомощ чрез консенсус и комуникация между членовете на групата.;
Основни компетенции	Устни комуникации	Умение да се слуша; поставяне на ясни усни задачи на отделни сътрудници или групи;
	Писмени комуникации	Ефективни комуникации чрез разбиране и критично възприемане на писмени съобщения;
	Решаване на проблеми	Определяне и формулиране на проблема, анализ на информацията, търсене на алтернативи и планиране на мерки за решаване на проблема;
	Междуличностни отношения	Разбиране и адекватно реагиране на потребности, чувства, способности и интереси; осигуряване на обратна връзка и безпристрастна оценка на хората;
	Самоуправление	Демонстриране и насърчаване на стандарти на поведение, приспособяване към стила на управление, умение да се ръководят хора;
	Гъвкавост	Приспособяване към измененията на работната среда, ефективна борба със стреса;
	Техническа компетентност	Активни действия и готовност да се поема риск; приемане на трудни решения в сложни ситуации; поемане на отговорност.

Анализът на таблицата показва, че на всяко равнище на управление се изискват определен набор от качества и равнище на компетентност. По-високите равнища на управление изискват и по-голяма компетентност. При малките и средните стопански организации ръководителят трябва да обединява всички качества. От своя страна, това предполага наличието не само на талант, но и на специализирани знания на управление.

Вижте още

• Лидерско поведение според системата на стимулиране
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Теория за трите стила на лидерство
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидерски качества
• Лидер
• Управленска решетка на Блейк и Моутън
• Компетенция
• Евристика
• Бенчмаркинг

Източници

• Лидерство и стил на ръководство
• Лидерство и лидерски стилове
• Лидерски стилове

Външни препратки

• Задължения на управителя на дружество с ограничена отговорност (ООД)
• Списък на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г.
• Школи и подходи в мениджмънта