Разлика между версии на „Извадков метод“

Текуща версия към 16:56, 27 февруари 2014

Познавателната задача на извадковия подход е да измери някакви параметри на интересуващата ни съвкупност. Той изследва само определен брой единици.

Същност

Целесъобразността на извадковия подход най-добре изпъква с отркрояване на неговите предимства, които са: бързина ( като например: значително по-бързо ще разберем предпочитанията на автомобилните шофьорите за марки масла, ако изследваме не всички, а само 1000 души, подбрани по подходящ начин.); За приложението на извадковия модел са нужни относително ниски разходи; дава по-точни резултати- поради факта, че при него получените оценки са обременени с по-малък обем систематични грешки. Достигането до сводните свойства на съвкупността става, чрез изучаване на отделни нейни случаи или представители, с други думи това са така наречените първични единици. Най- често изучаваните първични единици са индивидите, семействата, домакинствата, фирмите и др. Излъчването на извадка става чрез използването на някакъв документ, съдържащ наименованията и адресите на първичните ( или съставни) единици. Този документ се нарича основа (рамка) на извадката и бива списъчна (представлява списък от единиците и адресите им) и несписъчна (единиците присъстват в друг тип документ).

Приложение

Провежданото изследване не си поставя за цел получаване на някакви точни описания и оценки на съвкупността;
Когато силните ограничения във времето и средствата на дадено изследване не дават възможност да се изпълва някакъв модел на случайна извадка;
Когато единствено възможни се оказват неслучайните извадки - при липса на списъци от целевата група и др.

Избор между случайни и неслучайни извадки

Основните предимства на случайната извадка са че: са единствените, които осигуряват неизкривени и с измерима точност оценки и параметри; възможна е оценка на релативната ефективност на възприетия модел на извадката. Обратно на случайните извадки, оценките получени при неслучайните извадки, могат да бъдат съществено изкривени и не е възможно да бъде изчислена степента им на точност спрямо съответните параметри на съвкупността. Основни ограничения на случайните извадки в сравнение с неслучайните са: високите изисквания за опит и умения у изследователите; изисквано време за подготовка и изпълнение; относителни високите разходи за осъществяване; рискове от откази за участие от страна на респондентите.

Според Бойд и Уестфол, съществуват два начина при избора на кой от двата метода на извадка да се избере:

Според тях, когато е възможно, трябва да бъдат предпочитани случайните пред неслучайните методи на извадките. По-добре е по-малка извадка пред по-голяма неслучайна.
При невъзможност за използване на случаен модел за предпочитане са такива неслучайни модели, които имитират характеристики на случайните или в рамките на неслучайните извадки да се използват процедури, типични за случайните.

Вижте още

Източници

Симеон Желев, Маркетингови изследвания, УИ “Стопанство”, София, 2008, с. 259-297 ;
Boyd, H. and R. Westfall, Marketing Research, Homewood, Il Irwin, 1963, p. 343;
Kish, L., Survey Sampling, NY, John Wiley & Sons, 1967, p.53 ;
У. Кокрен, Методьи вьиборочного исследвания, Статистика, М. , 1976, с. 103-104 ;
Цонев, В., Основи на репрезентативното изучаване, ВИИ, София,1971, с. 5-6

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 Познавателната задача на '''извадковия подход''' е да '''измери някакви параметри на интересуващата ни съвкупност'''. Той изследва само определен брой единици.
-==Целесъобразност==
+==Същност==
 Целесъобразността на извадковия подход най-добре изпъква с отркрояване на неговите предимства, които са: бързина ( като например: значително по-бързо ще разберем предпочитанията на автомобилните шофьорите за марки масла, ако изследваме не всички, а само 1000 души, подбрани по подходящ начин.); За [[приложение]]то на извадковия модел са нужни относително ниски разходи; дава по-точни резултати- поради факта, че при него получените оценки са обременени с по-малък обем систематични грешки.
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Излъчването на извадка става чрез използването на някакъв документ, съдържащ наименованията и адресите на първичните ( или съставни) единици. Този [[документ]] се нарича основа (рамка) на извадката и бива списъчна (представлява списък от единиците и адресите им) и несписъчна (единиците присъстват в друг тип документ).
-==Видове грешки  при извадковите модели==
+===Приложение===
-Приложението на извадковия подход се съпътства с определени грешки в оценяването на параметрите.Част от тези грешки се дължи на това, че не изучава цялата съвкупност, а само подбрани по определен начин нейни представители.
-*Случайни ( вероятностни) грешки- дължат се на случайни обстоятелства, действали в процеса на изучаване на случайната извадка, и зависят главно от броя на изучаваните случаи.При равни условия вероятностната грешка е толкова по-малка, колкото повече случаи се изучават;
-*Систематични грешки - предполагат [[отклонение]] само в една посока на оценката на даден параметър ( примерно оценка на образователното равнище).Тези грешки се дължат най-често на: непълна основа на извадката, в резултат на което остават [[еднотипни единици]]; наличието на недостъпни единици, които представляват хомогенни групи от съвкупността; грешка в полевите документи, отклонения при записване или даване на отговорите.
-*Несистематични грешки - отклоненията са в две посоки и в известен смисъл се компенсират.
-==Типология на извадките==
-Извадките се делят на два типа:
-*Случайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят не се намесва по какъвто и да е начин и с каквито и да  било  външни съображения. Случаен подход означава върху основата на съответната вероятностна процедура на всички единици от целевата съвкупност да бъде даден някакъв ненулев шанс да попаднат в извадката. От своя страна случайните извадки се делят на: прости - върху основата на изчерпателен списък на първичните единици се извършва [[вероятностно излъчване]], което става чрез [[лотариен подбор]] и с таблица на случайни числа; сложни - предполагат наличието на опосредстван достъп до единиците на изучаване ( систематична, клъстерна)
-*Неслучайни - това са извадки, при които за подбора на единиците изследователят се намесва в една или друга степен и насока.Те са в състояние да осигуряват представителност на [[резултат]]ите, но в редица случаи се оказват единствено възможни или оправдани.
-От своя страна неслучайните извадки се делят на:
-#Целеви - изследователите се ръководят от някакви предварителни ограничения ( типологична, квотна);
-#Нецелеви - не са наложени никакви предварителни ограничения при подбора на единиците (според отзовалите се).
-==Основни случаи на приложение==
 *Провежданото изследване не си поставя за цел получаване на някакви точни описания и оценки на съвкупността;
@@ Ред 32: / Ред 13: @@
 *Когато единствено възможни се оказват неслучайните извадки - при липса на списъци от целевата група и др.
-==Основни модели неслучайни извадки==
+===Избор между случайни и неслучайни извадки ===
-*Нецелеви неслучайни извадки
-#Извадка  „ по удобство” – тя е бърза, евтина и лесна за осъществяване и се прилага при: осъществяване на формулативни изследвания; изследване на достатъчно еднородна съвкупност от единици; предварителни изпробвания на полевите документи.
-#Извадка „ на отзовалите се”- извадкови изследвания, които се осъществяват с помощта на доброволно откликнали на идеята лица ( при изучаване на потребителската удовлетвореностна [[радио]]то и [[телевизия]]та и др.).
-*Целеви неслучайни извадки
-#Типологична извадка - използва се главно при формулативната стратегия. База на типологичната извадка са определена категория единици, които отговарят на даден интересуващ ни критерии;
-#Квотна извадка - представлява модел, при който [[респондент]]ите се подбират върху основата на характеристики, за които се знае или предполага, че са значително обвързани с предмета на изследване. Най-често използваните квотни признаци са пол, възраст, образование и доход. За осъществяването на квотен подбор се формира квотна матрица, в която са отразени квотните признаци и техните категории. Проблем съпътстващ прилагането на квотната извадка, е липсата на актуална [[информация]] относно разпределението на съвкупността  по квотни признаци или при липса на информация за вътрешната структура на отделните категории.
-#Извадка „снежна топка” -  при този модел извадки първите извадкови единици се подбират по случаен начин.Извадката расте (набъбва) по подобие на търкаляща се снежна топка, която включва все повече и повече единици. Прилага се при наличието на три условия: липса на списък на целевата съвкупност; съвкупността от интересуващите ни единици е твърде малка и не могат да се правят каквито и да е било изводи и обобщения; липса на предварителни сведения относно структурата на съвкупността.Основните предимства на тази извадка са ниските цени и относителната леснота на изпълнението.
-==Основни модели случайни извадки==
-*Проста случайна извадка - гарантира се еднакъв шанс на всички единици от съвкупността да попаднат в извадката. Ограничението при този вид извадка е че: тя изисква точно и изчерпателно [[идентифициране]] и номериране на всички първични единици от съвкупността и често е твърде скъпа.
-#Лотариен подбор - при него на всяка една първична единица се присвоява съответният номер, след което тези номера се поставят в урна и се разбъркват добре.Излъчването е „ без връщане”. Този модел е подходящ при относително малки съвкупности, при които технически не се срещат особени затруднения в организацията му.
-#Таблица на случайните числа - излъчва се със случаен сляп подбор с връщане на цифрите от 0 до 9. За да се излъчи този вид извадка, е необходимо: всички единици на съвкупността да бъдат номерирани с [[поредни числа]]; да бъде подбрано случайно стартово число като сечение на колона с ред от [[таблица]]та; излъчват се числа, които са с толкова цифри, колкото е съвкупността, като се започне от стартовото число и се върви по неговия ред; подборът продължава по следващите редове, когато първоначалният е недостатъчен за излъчването на всички числа, като повтарящите се, както и тези които надхвърлят [[обем]]а на съвкупността, не се зачитат.
-*Сложни случайни извадки
-#Систематична извадка - процедурата  по прилагането на модела включва определянето на [[извадкова стъпка]] ( отношението N/n,е големината на където N е големината на съвкупността,а n- изискваната големина на извадката) и [[стартово число]] ( определя се по случаен принцип).Основните й предимства са опростеността и гъвкавостта.
-#Стратифицирана извадка- изследваните съвкупности са силно разнородни и могат да бъдат разглеждани като съставени от няколко или повече съвкупности  (страти). Чрез стратифицирането се повишава статистическата ефективност и осигурява адекватни данни за анализирането на различните подсъвкупности поотделно.
-#Клъстерна извадка - предмет на подбор на първа стъпка са съставните единици на съвкупността, които представляват групировки от първични единици.
-==Избор между случайни и неслучайни извадки ==
 Основните предимства на случайната извадка са че: са единствените, които осигуряват неизкривени и с измерима точност оценки и параметри; възможна е оценка на релативната [[ефективност]] на възприетия модел на извадката. Обратно на случайните извадки, оценките получени при неслучайните извадки, могат да бъдат съществено изкривени и не е възможно да бъде изчислена степента им на точност спрямо съответните параметри на съвкупността.
@@ Ред 69: / Ред 27: @@
 *[[Стандартно отклонение]]
 *[[Статистика]]
-*[[Грешка]]
+*[[Основни модели случайни извадки]]
-*[[Преброяване]]
+*[[Основни модели неслучайни извадки]]
+*[[Видове грешки при извадкови модели]]
+*[[Видове извадки]]
 *[[Графика]]
 *[[Анализ]]