Разлика между версии на „Инкасо“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
*В банковото дело – наличните суми и [[ценни книжа]] в една [[каса]]. | *В банковото дело – наличните суми и [[ценни книжа]] в една [[каса]]. | ||
*Банков термин: [[банкова операция]], при която обслужващата банка събира суми по [[платежни документи]], с които заверява или задължава сметките на своите клиенти. Банките инкасират също и парични средства в брой. | *Банков термин: [[банкова операция]], при която обслужващата банка събира суми по [[платежни документи]], с които заверява или задължава сметките на своите клиенти. Банките инкасират също и парични средства в брой. | ||
| − | |||
| − | |||
* По всички инкасови сделки страните са: наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); неговата банка. | * По всички инкасови сделки страните са: наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); неговата банка. | ||
| Ред 12: | Ред 10: | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове инкасо]] |
| + | *[[Сетълмент]] | ||
*[[Актив]] | *[[Актив]] | ||
*[[Пасив]] | *[[Пасив]] | ||
Текуща версия към 12:41, 4 март 2014
Инкасото представлява определен вид разплащане.
Същност
- В банковото дело – разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др. ).
- В банковото дело – наличните суми и ценни книжа в една каса.
- Банков термин: банкова операция, при която обслужващата банка събира суми по платежни документи, с които заверява или задължава сметките на своите клиенти. Банките инкасират също и парични средства в брой.
- По всички инкасови сделки страните са: наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); неговата банка.
- Инкасото винаги е договор, без значение от вида инкасо. Договорът е двустранен, възмезден. Може да е формален или неформален. Не е intuitu personae.
- Банката извършва правно действие - договорът е разновидност на договора за поръчка. Но не се прилагат всички общи правила за поръчката. Примерно - смъртта на наредителя не прекратява поръчката (целта е защита на правната сигурност - банката вече може да се е задължила пред трето лице). Друга особеност е, че офертата се прави от наредителя.