Разлика между версии на „Уравнения за търсене и предлагане на ликвидност“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: ==Уравнения за търсене на ликвидност== ===Уравнение на средната:=== File:Likvidnostnapazara1.jpg i – съд...)
 
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
==Уравнения за търсене на ликвидност==
+
'''Ликвидността на пазара може да се измерва чрез определени уравнения.'''
 
+
==Търсене==
 
+
===Уравнение на средната===
 
 
===Уравнение на средната:===
 
 
 
 
 
  
 
[[File:Likvidnostnapazara1.jpg]]
 
[[File:Likvidnostnapazara1.jpg]]
  
 +
*i – съдържа променливата OVNINT – [[лихва]]та по овърнайт необезпечените депозити в лева, която се явява цена на търсения [[ликвиден ресурс]] и се очаква обратна връзка с обема. Данните са в проценти.
  
 +
*RR – векторът съдържа променливи свързани с минималните задължителни резерви: MRRBGN – МЗР в млн. лева. Търсенето на резерви за изпълнение на регулациите влияе на ликвидността на [[междубанковия пазар]], който е източник на необходимите средства. Очакваната връзка между променливите е положителна, тъй като при увеличаване на изискуемите [[резерв]]и нараства търсенето на ликвидни средства. MRRFX – МЗР във валута (представени в млн. лева). Отново се проявява гореописаният ефект – при нарастване на изискуемите резерви търсенето на ликвидност.
  
i – съдържа променливата OVNINT – [[лихва]]та по овърнайт необезпечените депозити в лева, която се явява цена на търсения [[ликвиден ресурс]] и се очаква обратна връзка с обема. Данните са в проценти.
+
*GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:
 
 
RR – векторът съдържа променливи свързани с минималните задължителни резерви:
 
 
 
MRRBGN – МЗР в млн. лева. Търсенето на резерви за изпълнение на регулациите влияе на ликвидността на [[междубанковия пазар]], който е източник на необходимите средства. Очакваната връзка между променливите е положителна, тъй като при увеличаване на изискуемите [[резерв]]и нараства търсенето на ликвидни средства. MRRFX – МЗР във валута (представени в млн. лева). Отново се проявява гореописаният ефект – при нарастване на изискуемите резерви търсенето на ликвидност.
 
 
 
GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:
 
 
 
B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.
 
 
 
 
 
 
 
B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
 
  
Spread векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда [[спред]]а между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за [[системен риск]], при разширяването на [[спред]]а се очаква да се увеличи предпазното [[търсене]] в банковата система. Данните са в базисни пунктове.
+
::*B_NOBUDBUD плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към [[бюджет]]а – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на [[търсене]]то на [[овърнайт депозит]]и. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи [[колебания на пазара]]. Данните са в млн. лева.
  
Forex разглежда се променливата FX. Тя представя покупко-продажбите на евро срещу левове между търговските банки и БНБ. Положителните стойности в променливата показват, че търговските банки купуват левове срещу евро и нарастването и би трябвало да води до намаляване на търсенето на депозити, тъй като се явява като алтернативен източник на ликвидност. Данните са в млн. лева.
+
::*B_BUDBUD разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
  
Lags лагове на зависимата [[променлива]]. Измерва инерцията при търсенето на депозити на пазара.
+
*Spread векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда [[спред]]а между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за [[системен риск]], при разширяването на [[спред]]а се очаква да се увеличи предпазното [[търсене]] в банковата система. Данните са в базисни пунктове.
  
===Уравнение на вариацията на търсенето на ликвидност:===
+
*Forex – разглежда се променливата FX. Тя представя покупко-продажбите на евро срещу левове между търговските банки и БНБ. Положителните стойности в променливата показват, че търговските банки купуват левове срещу евро и нарастването и би трябвало да води до намаляване на търсенето на депозити, тъй като се явява като алтернативен източник на ликвидност. Данните са в млн. лева.
  
 +
*Lags – лагове на зависимата [[променлива]]. Измерва инерцията при търсенето на депозити на пазара.
  
 +
===Уравнение на вариацията===
  
 
[[File:Likvidnostnapazara2.jpg]]
 
[[File:Likvidnostnapazara2.jpg]]
  
 +
*σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на търсенето на ликвидност.
  
 +
*ε2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на търсенето на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.
  
σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на търсенето на ликвидност.
+
==Предлагане==
 
 
ε2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на търсенето на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.
 
 
 
==Уравнения за предлагане на ликвидност==
 
 
 
 
 
  
 
===Уравнение за средната===
 
===Уравнение за средната===
 
 
  
 
[[File:Likvidnostnapazara3.jpg]]
 
[[File:Likvidnostnapazara3.jpg]]
  
 +
*ER – векторът представя влиянието на свръхрезервите. Състои се от променливата: ERBGN – свръхрезерви на банките в лева. При наличие на свръхрезерви банките, следвайки [[оптимално поведение]] с цел печалба, искат да пласират тези свръхрезерви на междубанковия пазар и да придобият доход, което увеличава предлагането на [[овърнайт депозит]]и. Данните са в млн. лева.
  
 +
*GS – показва променливите:
  
ER – векторът представя влиянието на свръхрезервите. Състои се от променливата
+
::*B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
 
 
ERBGN – свръхрезерви на банките в лева. При наличие на свръхрезерви банките, следвайки [[оптимално поведение]] с цел печалба, искат да пласират тези свръхрезерви на междубанковия пазар и да придобият доход, което увеличава предлагането на [[овърнайт депозит]]и. Данните са в млн. лева.
 
 
 
GS – показва променливите:
 
 
 
B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
 
 
 
PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
 
  
REV_BANKS Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
+
::*PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
  
Season променливи, които моделират сезонността:
+
::*REV_BANKS Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
  
D2 логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
+
*Season променливи, които моделират сезонността:
  
D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
+
::*D2 логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на [[задължителен резерв|задължителните резерви]], поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. ([[Hamilton]] (1996)).
  
Lags лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.
+
::*D_DEC представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат [[ликвидност на пазара|ликвидност]]. Извършват се доста разплащания в посоки от  към [[бюджет]]а и се увеличава предпазния [[мотив]], поради затрудненото [[прогнозиране]]. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
 
 
===Уравнение на вариацията на предлагането на ликвидност:===
 
  
 +
*Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.
  
 +
===Уравнение на вариацията===
  
 
[[File:Likvidnostnapazara4.jpg]]
 
[[File:Likvidnostnapazara4.jpg]]
  
σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на предлагането на ликвидност.
+
*σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е [[условна вариация|условната вариация]] на предлагането на ликвидност.
  
ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.
+
*ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.
  
 +
==Вижте още==
 +
*[[Риск]]
 +
*[[Предвиждане]]
 +
*[[Контролинг]]
 +
*[[Актив]]
 +
*[[Капиталов пазар]]
 +
*[[Финансов пазар]]
 +
*[[Форекс]]
 +
*[[Маркет-мейкър]]
 +
*[[Ликвидност на пазара]]
 
==Източници==
 
==Източници==
  
Ред 93: Ред 79:
  
  
 
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:L4d3IFV1yGgJ:www.mgu.bg/drugi/ebooks/nikolina/lessons/content.pdf+теория+на+вероятността&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgTUzm4cR-6oZ2DiMJyBl5YBqusscWc5AX8-Q0O_aJ2kAeIPIHnjqyFfJXDM_G4K8a03AYTNoFV9k8wLsW-scMVILfhTKEOZxsqqbXt70daXOTxFsBZS0i0MQwzhzmqQPoUHTXb&sig=AHIEtbSFKDDHcMc8OER5KzXfV2zwQCk4gw Вероятности и статистика]
 
* [http://tuj.asenevtsi.com/Informatica2/I013.htm Аспекти на информацията]
 
* [http://www.math10.com/forumbg/viewforum.php?f=33 Математическа статистика]
 
* [http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-27/p-p/id-8858/teoria-na-veroiatnostite-i-statistika-krasimir-kalinov.html Теория на вероятностите и статистика]
 
* [http://www.kaminata.net/3-t44485.html Висша математика]
 
 
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:7lqOsXqu4mwJ:www.koronal.com/downloads/CENNI%2520KNIJA.doc+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg94Pc62nH7TH5TqRQGJd5Co_5XzK5fWh_ZtauJ0Lz01n2RK8kk3nbZ1oYy1zg1I9XYgWazM_gbZ__WbhfzsSOs9qHLSAlmMNY_GylSGwHYwiDf4M28I5AYe8TiY5jTRuUWUiTK&sig=AHIEtbScnC-NQ7auco5YAVt6X9RELJv1Nw Пазар на ценни книжа]
 
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:7lqOsXqu4mwJ:www.koronal.com/downloads/CENNI%2520KNIJA.doc+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg94Pc62nH7TH5TqRQGJd5Co_5XzK5fWh_ZtauJ0Lz01n2RK8kk3nbZ1oYy1zg1I9XYgWazM_gbZ__WbhfzsSOs9qHLSAlmMNY_GylSGwHYwiDf4M28I5AYe8TiY5jTRuUWUiTK&sig=AHIEtbScnC-NQ7auco5YAVt6X9RELJv1Nw Пазар на ценни книжа]
 
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:v5KROcSAXE0J:www.bse-sofia.bg/pdf/Inv_in_securities.BG.pdf+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgptuB3ZG75qCBtr7oC4fMaSYL-qWsPsA9xI_q6K7rbr88Ek1gOdKA8ps529QzBNpWNDMfUr2nmTXXz2PlrIQOrAwM-xAZZq2OHuHVodeRmYqhul1mKmV6qUAYLJWoWkA7XD2do&sig=AHIEtbR2LlCk4W5stdR48PGpnr_comG58Q Инвестиране в ценни книжа]
 
* [https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:v5KROcSAXE0J:www.bse-sofia.bg/pdf/Inv_in_securities.BG.pdf+ценни+книжа&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgptuB3ZG75qCBtr7oC4fMaSYL-qWsPsA9xI_q6K7rbr88Ek1gOdKA8ps529QzBNpWNDMfUr2nmTXXz2PlrIQOrAwM-xAZZq2OHuHVodeRmYqhul1mKmV6qUAYLJWoWkA7XD2do&sig=AHIEtbR2LlCk4W5stdR48PGpnr_comG58Q Инвестиране в ценни книжа]

Текуща версия към 10:51, 7 август 2013

Ликвидността на пазара може да се измерва чрез определени уравнения.

Търсене

Уравнение на средната

Likvidnostnapazara1.jpg

  • i – съдържа променливата OVNINT – лихвата по овърнайт необезпечените депозити в лева, която се явява цена на търсения ликвиден ресурс и се очаква обратна връзка с обема. Данните са в проценти.
  • RR – векторът съдържа променливи свързани с минималните задължителни резерви: MRRBGN – МЗР в млн. лева. Търсенето на резерви за изпълнение на регулациите влияе на ликвидността на междубанковия пазар, който е източник на необходимите средства. Очакваната връзка между променливите е положителна, тъй като при увеличаване на изискуемите резерви нараства търсенето на ликвидни средства. MRRFX – МЗР във валута (представени в млн. лева). Отново се проявява гореописаният ефект – при нарастване на изискуемите резерви търсенето на ликвидност.
  • GD – векторът описва влиянието на операциите на правителството върху търсенето на депозити. Променливите:
  • B_NOBUDBUD – плащания през БИСЕРА без участието на БНБ от небюджетни лица към бюджета – много важна променлива, при нарастването на която намалява ликвидността в системата и това води до повишаване на търсенето на овърнайт депозити. Трудно се прогнозира на ниво банка и най-често съсредоточаването на плащанията по данъци в средата на месеца води до големи колебания на пазара. Данните са в млн. лева.
  • B_BUDBUD – разплащания между бюджетни разпоредители без участието на БНБ. По-лесна за прогнозиране от банките, поради по-добрата координация и планиране на плащанията като част от бюджетния процес. Данните са в млн. лева.
  • Spread – векторът съвпада с променливата SPREAD и разглежда спреда между курс купува и курс продава на EUR/BGN на междубанковия пазар. Измерител за системен риск, при разширяването на спреда се очаква да се увеличи предпазното търсене в банковата система. Данните са в базисни пунктове.
  • Forex – разглежда се променливата FX. Тя представя покупко-продажбите на евро срещу левове между търговските банки и БНБ. Положителните стойности в променливата показват, че търговските банки купуват левове срещу евро и нарастването и би трябвало да води до намаляване на търсенето на депозити, тъй като се явява като алтернативен източник на ликвидност. Данните са в млн. лева.
  • Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията при търсенето на депозити на пазара.

Уравнение на вариацията

Likvidnostnapazara2.jpg

  • σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е условната вариация на търсенето на ликвидност.
  • ε2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на търсенето на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

Предлагане

Уравнение за средната

Likvidnostnapazara3.jpg

  • ER – векторът представя влиянието на свръхрезервите. Състои се от променливата: ERBGN – свръхрезерви на банките в лева. При наличие на свръхрезерви банките, следвайки оптимално поведение с цел печалба, искат да пласират тези свръхрезерви на междубанковия пазар и да придобият доход, което увеличава предлагането на овърнайт депозити. Данните са в млн. лева.
  • GS – показва променливите:
  • B_BUDNOBUD – плащания по БИСЕРА, без участието на БНБ, на бюджетни разпоредители към небюджетни лица. Увеличава ликвидността в системата, може да се прогнозира сравнително лесно от банките и влияе положително на възможностите за предлагане на ликвидност. Данните са в млн. лева.
  • PENSIONS – плащания за пенсии през Единната сметка. Има прогнозируем характер, води до увеличаване на разполагаемите средства на банките поради трансфер влиянието на правителството от Депозита на правителството към резервите които те държат в БНБ и им дава възможност да предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
  • REV_BANKS – Други плащания на бюджета към банки през Единната сметка. Отново нарастват резервите на банките, ликвидността в системата и възможността да се предложат повече депозити. Данните са в млн. лева.
  • Season – променливи, които моделират сезонността:
  • D2 – логическа променлива, която представя началото на поддържащия период по регулациите на МЗР. По-слабо е отражението на изискването за изпълнение на задължителните резерви, поради възможността за осредняване на размера на средствата на банките в БНБ за целия поддържащ период. Дава възможност на банките да предложат повече овърнайт депозити с цел получаване на доход. Традиционно в литературата води до нарастване на предлагането и понижаване на лихвата. (Hamilton (1996)).
  • D_DEC – представя влиянието на последния месец в годината декември. По принцип наличието на много празнични дни през месеца прави банките по-малко склонни да предлагат ликвидност. Извършват се доста разплащания в посоки от към бюджета и се увеличава предпазния мотив, поради затрудненото прогнозиране. Допълнително влияние има декември 2001 г., който предхождаше процесът на въвеждане на евро банкнотите и изискваше поддържане на по-висока ликвидност на равнище отделна банка.
  • Lags – лагове на зависимата променлива. Измерва инерцията в предлагането на ликвидност на пазара.

Уравнение на вариацията

Likvidnostnapazara4.jpg

  • σ2t – представлява GARCH компонентата в последния период, т.е. в случая е условната вариация на предлагането на ликвидност.
  • ν2t-1 – представлява ARCH компонентата в предпоследния период (с един лаг), т.е. в случая промяната в колебливостта на предлагането на ликвидност, на базата на наличната в края на период t-1 информация.

Вижте още

Източници

Външни препратки