Разлика между версии на „Токийска фондова борса“
| (Не са показани 12 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Токийската фондова борса''' (на [[японски]]: 東京証券取引所, Tōkyō Shōken Torihikisho) е '''организирана под формата на [[асоциация]], като нейни членове могат да бъдат само лицензирани от [[Министерството на финансите]] компании за търговия с [[Ценна книга|ценни книжа]]''' | + | [[Image:TokyoStock.jpg|thumb|right|250px|alt=Tokiiska fondova borsa|Токийска фондова борса]] |
| + | '''Токийската фондова борса''' (на [[японски]]: 東京証券取引所, Tōkyō Shōken Torihikisho) е '''организирана под формата на [[асоциация]], като нейни членове могат да бъдат само лицензирани от [[Министерството на финансите]] компании за търговия с [[Ценна книга|ценни книжа]]'''. | ||
| − | + | ==История== | |
| − | + | Членовете на борсата трябва да притежават минимален [[капитал]] (от 200 млн. До 3 млрд. Йени). Тя е втората по големина [[фондова борса]] в света след борсата в [[Ню Йорк]]. Борсовото капитализиране на [[Токийската фондова борса|ТФБ]] превишава капитализацията на борсите в Ню Йорк и в Западна [[Европа]] и има предположения, че именно тя е най-голяма в света, но не е така отворена за световната [[икономика]] както американските и европейските. Токийската фондова борса обслужва предимно [[японски]] и някои [[САЩ|американски]] [[корпорация|корпорации]], като в това число влизат и [[банкови структури]], въпреки че се наблюдава интернационализиране на нейната дейност. | |
| + | |||
| + | На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри. | ||
ТФБ е основана през [[1878]]г., но началото на търговията с акции се поставя едва през [[1949]]г. През [[1956]]г. на борсата са приети за търговия [[облигация|облигации]], а през [[1966]]г. - и [[държавни ценни книжа]]. През [[1974]] г. се въвеждат компютрите, за автоматично въвеждане и изпълнение на поръчките. | ТФБ е основана през [[1878]]г., но началото на търговията с акции се поставя едва през [[1949]]г. През [[1956]]г. на борсата са приети за търговия [[облигация|облигации]], а през [[1966]]г. - и [[държавни ценни книжа]]. През [[1974]] г. се въвеждат компютрите, за автоматично въвеждане и изпълнение на поръчките. | ||
| Ред 13: | Ред 16: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | Токийската фондова борса се основава като [[корпорация]], която организира пазар на ценни книжа под юрисдикцията на министър-председателя, но с приемането на закона за ценните книжа се превръща в акционерно дружество. През Токийската борса днес преминава 80% от вносната търговия с ценни книжа. На борсата се търгуват [[корпоративни акции]] и [[облигация|облигации]] на японски и чуждестранни компании, [[държавни ценни книжа]] – на [[японското правителство]] и на правителството на [[САЩ]], [[валути]], опции и [[фючъри]]. Акциите на чуждите компании се търгуват в лотове от 1 до 1000 според пазарната цена на акциите. 150 от най-търгуваните акции се осъществяват на “пода”, с всички други местни и чуждестранни ценни книжа се търгуват чрез компютърна система (C.O.R.E.S). Служителите на борсата следят за правилно протичане на търговията, регистрираните сделки и цените на търгуваните книжа, които се извеждат на информационните табла на стените на борсовата зала. Търгуват се и опции върху [[борсов индекс|борсовия индекс]] и върху японски държавни облигации, на която търговия могат да участват и специални участъци. [[Клирингът]] и [[сетълментът]] на всички сключени на борсата сделки се осъществяват на третия ден след търговията от [[централен депозитор]] ([[UASDEC]]) който обединява компютърната система за клирини и [[Централната депозитарна система]]. | + | Токийската фондова борса се основава като [[корпорация|корпорация]], която организира пазар на ценни книжа под юрисдикцията на министър-председателя, но с приемането на закона за ценните книжа се превръща в акционерно дружество. През Токийската борса днес преминава 80% от вносната търговия с ценни книжа. На борсата се търгуват [[корпоративна акция|корпоративни акции]] и [[облигация|облигации]] на японски и чуждестранни компании, [[държавни ценни книжа]] – на [[японското правителство]] и на правителството на [[САЩ]], [[валута|валути]], опции и [[фючъри]]. Акциите на чуждите компании се търгуват в лотове от 1 до 1000 според пазарната цена на акциите. 150 от най-търгуваните акции се осъществяват на “пода”, с всички други местни и чуждестранни ценни книжа се търгуват чрез компютърна система (C.O.R.E.S). Служителите на борсата следят за правилно протичане на търговията, регистрираните сделки и цените на търгуваните книжа, които се извеждат на информационните табла на стените на борсовата зала. Търгуват се и опции върху [[борсов индекс|борсовия индекс]] и върху японски държавни облигации, на която търговия могат да участват и специални участъци. [[Клирингът]] и [[сетълментът]] на всички сключени на борсата сделки се осъществяват на третия ден след търговията от [[централен депозитор]] ([[UASDEC]]) който обединява компютърната система за клирини и [[Централната депозитарна система]]. |
==Структура== | ==Структура== | ||
| − | + | [[Image: stfb.gif| thumb | right | 500px|alt= Графика на структурата на Токийската фондова борса | Структура на Токийската фондова борса]] | |
Висшият орган на управление е [[Общото събрание на акционерите]]. Те се събират един път в годината, но може и да бъде свикано и при извънредни обстоятелства. Членовете на борсата са равнопоставени по отношение на броя на гласовете, които притежават в Общото събрание. Последните не зависят от дяловото участие в капитала на борсата. Членовете на борсата вземат решение да се назначат към Общото събрание т.нар. [[одитори]]. Те са две организации, състоящи се от: членове на борсата и представители на обществеността. Общото събрание на акционерите избира борд на директорите, който се състои от 11 члена – президента, главния изпълнителен директор, трима изпълнителни директори, които са членове и на управителния съвет и шест члена на борда на директорите. Ръководството на борсата се поверява на 8-членен управителен съвет. В него влизат: [[президентът]] на борсата, [[главният изпълнителен директор]], тримата изпълнителни директори, които са едновременно членове на борда на директорите и на управителния съвет и трима други членове, които се избират от президента, със съгласието на 2/3 от членовете на борсата. | Висшият орган на управление е [[Общото събрание на акционерите]]. Те се събират един път в годината, но може и да бъде свикано и при извънредни обстоятелства. Членовете на борсата са равнопоставени по отношение на броя на гласовете, които притежават в Общото събрание. Последните не зависят от дяловото участие в капитала на борсата. Членовете на борсата вземат решение да се назначат към Общото събрание т.нар. [[одитори]]. Те са две организации, състоящи се от: членове на борсата и представители на обществеността. Общото събрание на акционерите избира борд на директорите, който се състои от 11 члена – президента, главния изпълнителен директор, трима изпълнителни директори, които са членове и на управителния съвет и шест члена на борда на директорите. Ръководството на борсата се поверява на 8-членен управителен съвет. В него влизат: [[президентът]] на борсата, [[главният изпълнителен директор]], тримата изпълнителни директори, които са едновременно членове на борда на директорите и на управителния съвет и трима други членове, които се избират от президента, със съгласието на 2/3 от членовете на борсата. | ||
| Ред 23: | Ред 26: | ||
* Първата сфера е корпоративен щаб и там се намират управленията по: | * Първата сфера е корпоративен щаб и там се намират управленията по: | ||
| − | - международен одит – на пряко подчинение на президента | + | ::- международен одит – на пряко подчинение на президента |
| − | - секретариата, генералната администрация, управленията по корпоративно планиране, човешки ресурси и [[бюджет]]. | + | ::- секретариата, генералната администрация, управленията по корпоративно планиране, човешки ресурси и [[бюджет]]. |
* Втората сфера на дейности се свързва с изпълнение на конкретните функции на борсата и има оперативен характер, тук влизат: | * Втората сфера на дейности се свързва с изпълнение на конкретните функции на борсата и има оперативен характер, тук влизат: | ||
| − | Управление „Регистрация на емисиите”; Управление „Саморегулиране”; Управление „Кешов пазар” ; Системите за търговия; Управление „дериватен пазар”; Управление „Клиринг и сетълмент”; Управление „информационно наблюдение” | + | Управление „Регистрация на емисиите”; Управление „Саморегулиране”; Управление „Кешов пазар” ; Системите за търговия; Управление „дериватен пазар”; Управление „Клиринг и сетълмент”; Управление „информационно наблюдение” |
| − | |||
| − | |||
==Основни борсови индекси== | ==Основни борсови индекси== | ||
| Ред 47: | Ред 48: | ||
==Борсови посредници== | ==Борсови посредници== | ||
| − | [[Image: tfbrv.jpg | thumb | right | alt= Токийска фондова борса- в работно време | Токийска фондова борса - в работно време]] | + | [[Image: tfbrv.jpg | thumb | right | 400px|alt= Токийска фондова борса- в работно време | Токийска фондова борса - в работно време]] |
На пазара на акции в Токио последният борсов агент е т. нар. Сайтори (Saitori). Това е посредникът, който е задължен да събира поръчките за покупка и продажба и да ги записва в своя карнет (книга за поръчките) за изпълнение било на пода на борсата, било по електронен начин. | На пазара на акции в Токио последният борсов агент е т. нар. Сайтори (Saitori). Това е посредникът, който е задължен да събира поръчките за покупка и продажба и да ги записва в своя карнет (книга за поръчките) за изпълнение било на пода на борсата, било по електронен начин. | ||
| Ред 60: | Ред 61: | ||
На регионалните борси в Япония (с изключение на борсата в Осака) функционира по един специален член. Неговата дейност се състои в: | На регионалните борси в Япония (с изключение на борсата в Осака) функционира по един специален член. Неговата дейност се състои в: | ||
| − | + | ::* поддържането на връзка между по-малките регионални борси и основната борса в Токио и втората по големина в Осака; | |
| − | + | ::* придвижването за изпълнение към двете големи борси на онези поръчки, за които не е било възможно намирането на подходящи условия и параметри за удовлетворяване исканията на клиентите. | |
Борсовите посредници се съобразяват с Устава и Правилата за работа на Токийската фондова борса, но тъй като тя е под държавния контрол на Министерството на финансите, то въздействието върху посредниците е пряко и косвено. Министърът на финансите е в правото си да предупреди ръководните органи, че може да отнеме лиценза на борсата, ако не обърнат сериозно внимание на тези членове и техните борсови посредници, които нарушават законите или действията им са несъвместими с принципите на борсовата търговия. | Борсовите посредници се съобразяват с Устава и Правилата за работа на Токийската фондова борса, но тъй като тя е под държавния контрол на Министерството на финансите, то въздействието върху посредниците е пряко и косвено. Министърът на финансите е в правото си да предупреди ръководните органи, че може да отнеме лиценза на борсата, ако не обърнат сериозно внимание на тези членове и техните борсови посредници, които нарушават законите или действията им са несъвместими с принципите на борсовата търговия. | ||
| Ред 70: | Ред 71: | ||
* [[Нюйоркска фондова борса]] | * [[Нюйоркска фондова борса]] | ||
* [[Лондонска фондова борса]] | * [[Лондонска фондова борса]] | ||
| − | * [[ | + | * [[Франкфуртска фондова борса]] |
| − | * [[Българска фондова борса | + | * [[Българска фондова борса]] |
==Източници== | ==Източници== | ||
Текуща версия към 12:24, 6 август 2013
Токийската фондова борса (на японски: 東京証券取引所, Tōkyō Shōken Torihikisho) е организирана под формата на асоциация, като нейни членове могат да бъдат само лицензирани от Министерството на финансите компании за търговия с ценни книжа.
История
Членовете на борсата трябва да притежават минимален капитал (от 200 млн. До 3 млрд. Йени). Тя е втората по големина фондова борса в света след борсата в Ню Йорк. Борсовото капитализиране на ТФБ превишава капитализацията на борсите в Ню Йорк и в Западна Европа и има предположения, че именно тя е най-голяма в света, но не е така отворена за световната икономика както американските и европейските. Токийската фондова борса обслужва предимно японски и някои американски корпорации, като в това число влизат и банкови структури, въпреки че се наблюдава интернационализиране на нейната дейност.
На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри.
ТФБ е основана през 1878г., но началото на търговията с акции се поставя едва през 1949г. През 1956г. на борсата са приети за търговия облигации, а през 1966г. - и държавни ценни книжа. През 1974 г. се въвеждат компютрите, за автоматично въвеждане и изпълнение на поръчките.
В средата на XXв. значителен фактор за развитието на фондовия пазар стават японските банки. Повечето от тях са с международно участие и в същото време са членове на големи американски и европейски борси. В 1982 г. чрез автоматичната система (С.О.R.Е.S.) се обхващат всички акции и някои слабо търгувани акции. Извън автоматизираната търговия остават 200 най-търгувани акции, чиято покупка и продажба се извършва в основан салон на борсата. През 1999г. се появява нов пазар, известен като Mothers. На него се търгуват акции на компании, които се появяват за първи път на борсата и бележат висок растеж в развитието си. Целта му е да осигури на компаниите достъп до фондове на един по ранен етап от тяхното развитие и да осигури на инвеститорите по-голяма диверсификация на услугите. От края на 70-те години Токийската фондова борса се превръща в най-динамично развиващата се борса в света. Преди 1999 г. на борсата се е търгувало с извикване на глас и процедурата е била следната:
Фирмата член на борсата получава поръчката на клиента и с помощта на компютър или телефон я предава на своя представител в борсовия салон, той от своя страна я насочва към съответния специалист (сайтор); резултатът от сделката се връща по обратния ред – борса –офис на подателя – клиент. Такава е била процедурата до 1999г, днес на Токийската фондова борса цари тишина и сключването на сделки е само по електронен път. От 2000г. на борсата в Токио се въвежда електронна система „TSE Arrows”.
Същност
Токийската фондова борса се основава като корпорация, която организира пазар на ценни книжа под юрисдикцията на министър-председателя, но с приемането на закона за ценните книжа се превръща в акционерно дружество. През Токийската борса днес преминава 80% от вносната търговия с ценни книжа. На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри. Акциите на чуждите компании се търгуват в лотове от 1 до 1000 според пазарната цена на акциите. 150 от най-търгуваните акции се осъществяват на “пода”, с всички други местни и чуждестранни ценни книжа се търгуват чрез компютърна система (C.O.R.E.S). Служителите на борсата следят за правилно протичане на търговията, регистрираните сделки и цените на търгуваните книжа, които се извеждат на информационните табла на стените на борсовата зала. Търгуват се и опции върху борсовия индекс и върху японски държавни облигации, на която търговия могат да участват и специални участъци. Клирингът и сетълментът на всички сключени на борсата сделки се осъществяват на третия ден след търговията от централен депозитор (UASDEC) който обединява компютърната система за клирини и Централната депозитарна система.
Структура
Висшият орган на управление е Общото събрание на акционерите. Те се събират един път в годината, но може и да бъде свикано и при извънредни обстоятелства. Членовете на борсата са равнопоставени по отношение на броя на гласовете, които притежават в Общото събрание. Последните не зависят от дяловото участие в капитала на борсата. Членовете на борсата вземат решение да се назначат към Общото събрание т.нар. одитори. Те са две организации, състоящи се от: членове на борсата и представители на обществеността. Общото събрание на акционерите избира борд на директорите, който се състои от 11 члена – президента, главния изпълнителен директор, трима изпълнителни директори, които са членове и на управителния съвет и шест члена на борда на директорите. Ръководството на борсата се поверява на 8-членен управителен съвет. В него влизат: президентът на борсата, главният изпълнителен директор, тримата изпълнителни директори, които са едновременно членове на борда на директорите и на управителния съвет и трима други членове, които се избират от президента, със съгласието на 2/3 от членовете на борсата.
В организационно-управленската структура на борсата се очертават две големи сфери на дейност.
- Първата сфера е корпоративен щаб и там се намират управленията по:
- - международен одит – на пряко подчинение на президента
- - секретариата, генералната администрация, управленията по корпоративно планиране, човешки ресурси и бюджет.
- Втората сфера на дейности се свързва с изпълнение на конкретните функции на борсата и има оперативен характер, тук влизат:
Управление „Регистрация на емисиите”; Управление „Саморегулиране”; Управление „Кешов пазар” ; Системите за търговия; Управление „дериватен пазар”; Управление „Клиринг и сетълмент”; Управление „информационно наблюдение”
Основни борсови индекси
Основните борсови индекси са Nikkei и TOPIX.
Индексите Nikkei включват в себе си няколко индекса, най-важните от които са: Nikkei 225 Stock Average и I.S.E. Nikkei 50 Index
Nikkei 225 SA включва 225 компании, публикуването му започва през 1949г. от фирмата за анализи Nihon, при изчисляването му се използва технология основана на средна аритметична величина от пазарните цени на акциите.
I.S.E. Nikkei 50 Index Регистрира промените в цените на акциите на 50 големи японски компании, търгувани на Токийската и Лондонската фондови борси. Особеност на индекса е, че отразява промените в курса на акциите едновременно на двете борси.
Индексите TOPIX са сравнително нови индекси, изчислявани от Токийската фондова борса , за да дават още по-актуална и подробна информация за състоянието на икономиката и пазара на ценни книжа. Тези индекси са TOPIX Core 30, topix 100, topix 500, topix 1000, topix Small, topix Large 70, Topix Mid 400.
Борсови посредници
На пазара на акции в Токио последният борсов агент е т. нар. Сайтори (Saitori). Това е посредникът, който е задължен да събира поръчките за покупка и продажба и да ги записва в своя карнет (книга за поръчките) за изпълнение било на пода на борсата, било по електронен начин.
Спецификата на търговията с ценни книжа на Токийската фондова борса изисква да се отбележи, че акциите на компаниите са разделени в две/два секции (списъка).
В първата секция (First Section), наречена ICHIBU, се записват акциите на елитни компании с много добро финансово състояние и ежедневни котировки (около 1000 акционерни дружества), т. е. може да се приеме, че тази секция отговаря на официалния пазар.
Във втората секция (Second Section), наречена NIBU, се приемат за търговия акциите на малки и средни предприятия, чиято активност на пазара е по-ниска. Тази секция прилича на околоборсовия пазар в европейските страни и в Америка. В Япония обаче задължително се спазва йерархията за преминаване от секция в секция. Не може акционерно дружество, което не е котирало книжата си в секция NIBU, да премине в секция ICHIBU. На Токийската фондова борса има действителни и специални членове.
Действителните членове са тези, които са придобили чрез покупка място на борсата. Техни борсови посредници са маклерите, които се намират на борсата и получават по телефона или с помощта на компютър поръчките за покупка или продажба на клиентите на действителните членове. От своя страна маклерите предават поръчките на Saitori, които имат право да изпълняват сделки само между действителни членове на борсата. Всъщност "сайторите" извършват само брокерски услуги, тъй като са им забранени сделки за собствена сметка, както и сделки по поръчение на други клиенти. Важно е да се отбележи, че "сайторите" са компании, в които работят физически лица, като не всяка борса има такива компании. Така например на Токийската фондова борса има 4 "сайтори" компании, в Осака и Нагоя има по една, а в останалите борси в Япония няма нито една.
На регионалните борси в Япония (с изключение на борсата в Осака) функционира по един специален член. Неговата дейност се състои в:
- поддържането на връзка между по-малките регионални борси и основната борса в Токио и втората по големина в Осака;
- придвижването за изпълнение към двете големи борси на онези поръчки, за които не е било възможно намирането на подходящи условия и параметри за удовлетворяване исканията на клиентите.
Борсовите посредници се съобразяват с Устава и Правилата за работа на Токийската фондова борса, но тъй като тя е под държавния контрол на Министерството на финансите, то въздействието върху посредниците е пряко и косвено. Министърът на финансите е в правото си да предупреди ръководните органи, че може да отнеме лиценза на борсата, ако не обърнат сериозно внимание на тези членове и техните борсови посредници, които нарушават законите или действията им са несъвместими с принципите на борсовата търговия.
Вижте още
Източници
- ИК “Труд и право”; “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
- Велев, Тодор Стефанов - “Търговски форми и борсите” – София 1993г.; “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.