Разлика между версии на „Лондонска фондова борса“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител)
Ред 3: Ред 3:
  
 
==История==
 
==История==
 +
 +
[[Image:london.jpg|thumb|left|alt=londonska fondova borsa|300px|Лондонска фондова борса]]
 +
 +
Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на [[маркет-мейкър|маркет-мейкъри]]. Те осигуряват непрекъснатия пазар и [[брокер-дилъри]], които пък  предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните  маркетмейкъри се занимават с  маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други  [[финансови институции]], като могат да се  обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат [[инвестиционни аналитици]], които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.
  
 
Кралската борса е била основана като фондова борса от [[Томас Греам]], по модел на борсата в Антверпен. Тя била открита от [[Елизабет I]] през 1571 г. По – късно сградата на [[Кралската борса]] е била унищожена, в [[големият  Лондонски пожар]], но е възстановена отново през 1669 г. Кралската борса подслонява както брокери, така и търговци и стоки. От тук започва зараждането на регулиран пазар на ценни книжа, който е възпрепятстван от нелицензираните брокери. С цел да се регулира всичко това, Парламента издава акт през 1697 г., който налага както физически така и финансови санкции за тези, които извършват посредническа дейност без лиценз.Този акт също определя фиксиран брой на брокерите(100), които по късно се увеличават, тъй като се увеличава и размера на търговията.
 
Кралската борса е била основана като фондова борса от [[Томас Греам]], по модел на борсата в Антверпен. Тя била открита от [[Елизабет I]] през 1571 г. По – късно сградата на [[Кралската борса]] е била унищожена, в [[големият  Лондонски пожар]], но е възстановена отново през 1669 г. Кралската борса подслонява както брокери, така и търговци и стоки. От тук започва зараждането на регулиран пазар на ценни книжа, който е възпрепятстван от нелицензираните брокери. С цел да се регулира всичко това, Парламента издава акт през 1697 г., който налага както физически така и финансови санкции за тези, които извършват посредническа дейност без лиценз.Този акт също определя фиксиран брой на брокерите(100), които по късно се увеличават, тъй като се увеличава и размера на търговията.
Ред 25: Ред 29:
  
 
Лондонската стокова борса работи на няколко пазара и дава възможност на различни компании да се регистрират. Международните компании могат да обменят редица продукти в [[Лондон]], включително акции, депозитарни разписки и дългове, като също предлага различни и рентабилни начини за натрупване на капитал. През 2004 г. Лондонската фондова борса отваря офис в [[Хонг Конг]], като по този начин привлича повече от 200 компании от Азиатско – Тихоокеанския регион.
 
Лондонската стокова борса работи на няколко пазара и дава възможност на различни компании да се регистрират. Международните компании могат да обменят редица продукти в [[Лондон]], включително акции, депозитарни разписки и дългове, като също предлага различни и рентабилни начини за натрупване на капитал. През 2004 г. Лондонската фондова борса отваря офис в [[Хонг Конг]], като по този начин привлича повече от 200 компании от Азиатско – Тихоокеанския регион.
 
  
 
Сред предимствата за присъединяване към борсовия пазар са:
 
Сред предимствата за присъединяване към борсовия пазар са:
 
+
::* Осигуряване на достъп за капиталов растеж
* Осигуряване на достъп за капиталов растеж
+
::* Повишаване на финансите за постигане на бъдещо развитие
* Повишаване на финансите за постигане на бъдещо развитие
+
::* Разширяване на акционерната база и създаване на пазар на акции на компанията
* Разширяване на акционерната база и създаване на пазар на акции на компанията
+
::* Поставяне на обективна пазарна стойност на бизнеса на компанията
* Поставяне на обективна пазарна стойност на бизнеса на компанията
 
 
 
  
 
Видове  пазар:
 
Видове  пазар:
 
+
::* Професионален пазар на ценни книжа – този пазар улеснява набирането на капитал чрез издаване на дългови ценни книжа, както и чрез специализирани или депозитарни разписки на професионални инвеститори.
* Професионален пазар на ценни книжа – този пазар улеснява набирането на капитал чрез издаване на дългови ценни книжа, както и чрез специализирани или депозитарни разписки на професионални инвеститори.
+
::* Специален капиталов пазар – проектиран да приема по – сложни фондови средства. Той е подходящ само  за професионални и много добре информирани инвеститори
* Специален капиталов пазар – проектиран да приема по – сложни фондови средства. Той е подходящ само  за професионални и много добре информирани инвеститори
+
::* Вторичен пазар – ценните книжа, които са на разположение за търговия на Лондонската фондова борса са: Обикновени акции, Борсово търгувани фондове, Борсово търгувани стоки, Структурирани продукти, Облигации, Глобални депозитарни приходи.
* Вторичен пазар – ценните книжа, които са на разположение за търговия на Лондонската фондова борса са: Обикновени акции, Борсово търгувани фондове, Борсово търгувани стоки, Структурирани продукти, Облигации, Глобални депозитарни приходи.
 
  
 
==Информационни услуги==
 
==Информационни услуги==
Ред 66: Ред 66:
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
* [[London stock exchange group]]
 
 
* [[Акция]]
 
* [[Акция]]
* [[Borsa Italiana]]
 
 
* [[Маркет-мейкър]]
 
* [[Маркет-мейкър]]
 
* [[Алтернативен инвестиционен пазар]]
 
* [[Алтернативен инвестиционен пазар]]
* [[Списък на фондовите борси]]
+
* [[Основни световни фондови борси]]
 
*[[Сингапурска фондова борса]]
 
*[[Сингапурска фондова борса]]
 
*[[Токийска фондова борса]]
 
*[[Токийска фондова борса]]

Текуща версия към 12:02, 6 август 2013

лого

Лондонската фондова борса е фондова борса намираща се в лондонското Сити. Към юни 2011 г. Тя е четвъртата по големина борса в света. Борсата е основана през 1801 г., и се намира в близост до катедралата „Сейнт Пол”.

История

londonska fondova borsa
Лондонска фондова борса

Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на маркет-мейкъри. Те осигуряват непрекъснатия пазар и брокер-дилъри, които пък предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните маркетмейкъри се занимават с маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други финансови институции, като могат да се обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат инвестиционни аналитици, които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.

Кралската борса е била основана като фондова борса от Томас Греам, по модел на борсата в Антверпен. Тя била открита от Елизабет I през 1571 г. По – късно сградата на Кралската борса е била унищожена, в големият Лондонски пожар, но е възстановена отново през 1669 г. Кралската борса подслонява както брокери, така и търговци и стоки. От тук започва зараждането на регулиран пазар на ценни книжа, който е възпрепятстван от нелицензираните брокери. С цел да се регулира всичко това, Парламента издава акт през 1697 г., който налага както физически така и финансови санкции за тези, които извършват посредническа дейност без лиценз.Този акт също определя фиксиран брой на брокерите(100), които по късно се увеличават, тъй като се увеличава и размера на търговията.

В първите години на работа, на няколко пъти се издава ясен набор от нормативни актове и закони. През февруари 1812 г. Генералният комитет, потвърждава набор от препоръки, които по късно стават основа на първата кодифицирана книга с правила на Борсата. С новите правителствени заповеди и нарастващият обем търговия, борсата постепенно става общоприета част от финансовият живот в града. Въпреки непрекъснатите критики от страна на вестниците и обществеността, правителството използва организираният пазар на борсата, за да се повиши сумата на парите използвани при войната с Наполеон.

До юни 1853 г. борсата се превръща в неприятно и претъпкано място, в следствие на което брокерите и членовете правят непрекъснато планове за нейното разширяване. Въпреки че е разширена, борсата се нуждае от цяла нова сграда, за главен архитект по изграждането й е назначен Томас Аласон и през март 1854 г., новата тухлена сграда е готова.

До 1800 г. телефонът, телеграфната лента и телеграфът са изобретени, тези нови технологии водят до революция в работата на борсата. Въпреки че свързана с всички големи градове в страната през 1840 г., мениджърите на борсата първоначално не са били убедени в предимството на телефона и той не е бил инсталиран до 1878 г. Голяма част от опасенията са дали тези нови технологии ще привлекат или ще отблъснат бизнеса. В крайна сметка телефонът се превръща в най – важният инструмент за мениджърите.

Като финансов център както на града така и на целият свят борсата е изключително засегната от Първата световна война през 1914 г. Увеличава се риска и има страх от нарастване на цените. В крайна сметка се взима решение Борсата да затвори от края на юли до Нова година. Борсата отваря врати на 4-ти Януари през 1915 г. под досадни ограничения. В резултат на ограниченията и предизвикателствата на търгуването, предявени от войната почти хиляда члена напускат борсата между 1914 – 1918 г. Когато мирното време се завръща през ноември 1918 г. настроението на търговския пазар като цяло е рухнало.

Притежаващи отпи от Първата световна война, служителите на борсата изготвят редица планове за това как тя да се справи с новата военна ситуация. Едни основните притеснения са въздушните нападения около пространството на борсата. На 1-ви септември 1939 г. борсата затваря врати до второ нареждане, два дни след този ден е подписана и декларацията за война. За разлика от Първата световна война, борсата отваря врати 6 дни след това на 7-ми септември

След бурните военни години, фондовият пазар се радва на изключителен успех в края на 1950 г., когато бизнесът е наистина процъфтяващ. Това подтиква длъжностните лица да мислят за намирането на ново място за разположение на борсата. Работата по новата фондова борсова кула започна през 1967 г. Новата борса е висока 321 фута, 23 етажа като последните етажи са предназначени за Съвета и администрацията, а средните етажи се дават под наем на патньорски фирми. Кралица Елизабет II открива сградата на 8-ми ноември 1972 г.

1973 г. е маркирана като годината на промените за фондовата борса. Като за начало се премахват две търговски забрани. В доклад на комисията се разрешава допускането на жени и чужденци до борсата. След това през март се решава Лондонската фондова борса да се обедини с 11-те британски и ирландски регионални фондови борси. Това доведе до създаването на нова позиция – изпълнителен директор, на която застава Робърт Фел. Правителствените промени продължават и през 1991 г., когато Управителният съвет на борсата е заменен от Борда на директорите, създаден от ръководството на борсата, клиентите и потребителската база. Тогава за пръв път се обявява търговското име на борсата – Лондонска фондова борса.

Дейности

Услугите, които фондовата борса предлага са за компании от цял свят, като им помага да получат достъп до капиталовия пазар в Лондон. Лондонската фондова борса позволява на компании да събират пари, да увеличават профила си и да получат пазарна оценка по различни финансови пътища.

Лондонската стокова борса работи на няколко пазара и дава възможност на различни компании да се регистрират. Международните компании могат да обменят редица продукти в Лондон, включително акции, депозитарни разписки и дългове, като също предлага различни и рентабилни начини за натрупване на капитал. През 2004 г. Лондонската фондова борса отваря офис в Хонг Конг, като по този начин привлича повече от 200 компании от Азиатско – Тихоокеанския регион.

Сред предимствата за присъединяване към борсовия пазар са:

  • Осигуряване на достъп за капиталов растеж
  • Повишаване на финансите за постигане на бъдещо развитие
  • Разширяване на акционерната база и създаване на пазар на акции на компанията
  • Поставяне на обективна пазарна стойност на бизнеса на компанията

Видове пазар:

  • Професионален пазар на ценни книжа – този пазар улеснява набирането на капитал чрез издаване на дългови ценни книжа, както и чрез специализирани или депозитарни разписки на професионални инвеститори.
  • Специален капиталов пазар – проектиран да приема по – сложни фондови средства. Той е подходящ само за професионални и много добре информирани инвеститори
  • Вторичен пазар – ценните книжа, които са на разположение за търговия на Лондонската фондова борса са: Обикновени акции, Борсово търгувани фондове, Борсово търгувани стоки, Структурирани продукти, Облигации, Глобални депозитарни приходи.

Информационни услуги

Лондонската стокова борса предоставя на своите клиенти търговия с реални цени и данни, прозрачност и ликвидност. Някои от продуктите и препоръките предлагани от Лондонската стокова борса са :

  • Unavista – бизнес решения при извършването на сделки, услуги, данни и решения.
  • RNS – канал за финансови и нормативни комуникации с професионалните инвеститори
  • Proquote – доставчик на данни и система за визуализация на информация.

Технология

Настоящата платформа за търговия на Лондонската фондова борса е собственост на Linux, докато старата работна платформа бе основана от Microsoft. През октомври 2010 г. Лондонската фондова борса обяви, че новата Linux система е счупила световният рекорд за скорост на търговията.

Работно време

Нормалните сесии за търговия на борсата са от 8:00 до 16:30 ч. всеки ден от седмицата с изключение на събота и неделя. Борсата не работи и на празничните дни. Подробният график е както следва

  • Trade докладване 7:15 – 7:50
  • Работен търг 7:50 – 8:00
  • Непрекъсната търговия 8:00 – 16:20
  • Закриващ аукцион 16:30 – 16:35
  • Поддръжка 16:35 – 17:00
  • Отчитане на търговията 17:00 – 17:15

Вижте още

Източници

  • R. C. Michie, The London Stock Exchange: A History
  • F. A. A. Menzler, London Stock Exchange (The)
  • William Cotton, Everybody's Guide to Money Matters: With a Description of the Various Investments Chiefly Dealt in on the Stock Exchange, and the Mode of Dealing Therein (Classic Reprint)
  • Michael Becket, How the Stock Market Works: A Beginner's Guide to Investment
  • R. C. Michie, The London and New York Stock Exchanges 1850-1914 (Routledge Revivals)

Външни препратки