Разлика между версии на „Управленски школи“

Версия от 12:32, 5 август 2013

В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.

Същност

„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.

=Нучно упралвнив

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.

По съществен принос на школата на научното управление:

Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.

Човешки отношения

Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

По съществен принос на школата на човешките отношения:

Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.

Бихевиоризъм

По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

Количествени методи

В началото на петдесетте години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словестните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението се оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и по-адекватни на реалната действителност. Повечето от специалистите са единодушни, че количествения подход не е бил толкова модерен, както бихевиористичния подход. Причината е толкова проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, от колкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се добави и фактат, че през шестдеете години, ръководителите не са били достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на деветдесетте години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри. По съществен принос на школата на количествените методи:

Решаване на сложни управленски проблеми с помощта на модели;
Развитие и усъвършенстване на количествените методи в помощ на ръководителите, вземащи решения в сложни ситуации.

Вижте още

Източници

Управленски теории и школи

Външни препратки

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 „Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – [[Школа на научното управление|„Научно управление“]], „Бюрократичен мениджмънт“ и [[Административна школа на управление|„Административен мениджмънт”]].
-*[[Поведенческа школа на управление]]
+===Нучно упралвнив==
-*
+Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.
-*[[Школа на човешките отношения]]
-*
-*Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.
 По съществен принос на школата на научното управление:
-- Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
+* Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
-- Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
+* Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
-- Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
+* Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
-- Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
+* Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.
+===Човешки отношения===
-*Представителите на класическата школа са започнали своята кариера като ръководители от висок ранг в големия бизнес. Така например Анри Файол, който се счита за основоположник на школата, е бил ръководител на голяма френска въгледобивна компания. И останалите представители са се занимавали с усъвършенстване на управлението в рамките на цялата организация. Целта на класическата школа е била формулирането на универсални принципи на управление.
-По съществен принос на класическата школа:
-А) Формул;иране на принципите на управление.
-Б) Описание на управленските функции.
-В) Интегриран подход към управлението на коя да е организация.
 Най – видните представители на [[Школа на човешките отношения|школата на човешките отношения]] са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
 По съществен принос на школата на човешките отношения:
-- Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
+* Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
-- Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
+* Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.
+===Бихевиоризъм===
-*По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
+По известните представители на [[Поведенческа школа на управление|поведенческата]] / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация.
 През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.
+==Количествени методи==
 *В началото на петдесетте години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението.
 Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словестните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението се оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и по-адекватни на реалната действителност.
 Повечето от специалистите са единодушни, че количествения подход не е бил толкова модерен, както бихевиористичния подход. Причината е толкова проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, от колкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се добави и фактат, че през шестдеете години, ръководителите не са били достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на деветдесетте години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.
-По съществен принос на школата на количествените методи:
+По съществен принос на [[Школа на количествените методи|школата на количествените методи]]:
 *Решаване на сложни управленски проблеми с помощта на модели;
 *Развитие и усъвършенстване на количествените методи в помощ на ръководителите, вземащи решения в сложни ситуации.