Питър Дракър

Снимка на Питър Дракър

Питър Дракър е виден икономист на нашето време. Той създава и популяризира многжество теории и концепции, в контекста на икономиката. Може да се каже, че той е един от основоположниците на икономиката, такава каквато я познаваме днес.

Живот

Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.

Питър с жена си Дорис

Работа

През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и над 20 години преподава стопанско управление във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:

• Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946)
• Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974)
• Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995)

В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете.

В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна компания, той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за корпорацията“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава модел за такова изследване. Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да гледа на мениджмънта като на професия и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира мениджмънта. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа.

Идеи

Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество. Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да контролира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех.

Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде клиент. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - маркетинг и нововъведения.“ От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и прогрес на мениджмънта.

В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия. Дракър е автор и на исторически роман. Неговата автобиография „Приключенията на страничния наблюдател“ разкрива многообразните му интереси. Той обича да представя себе си по-скоро като интелектуалец, отколкото като учен или преподавател. Макар че идеите на Питър Дракър невинаги са били напълно новаторски, неговата способност да синтезира и комуникира остава недостигната. Той беше способен да ги представи по достъпен, лесен за четене, разговорен начин, който директно се обръща към бизнесмена, без да го назидава. Ръководителите на най-големите американски компании признават, че прилагат и до днес мотивационните подходи и техники на Дракър. Бившият директор на „Интел“ Анди Гроув казва, че лесно разбираемите съвети на Дракър винаги са довеждали идеите му до успех в практиката.

Цитати

• Хората, които не рискуват, обикновено правят около две грешки годишно. Хората, които рискуват, обикновено правят около две грешки годишно.

• Срещите и съвещанията са симптом на лошата организация. Колкото по-малко срещи, толкова по-добре.

• Плановете са само добри намерения, освен ако не се превърнат в усилена работа.

• За пръв път толкова много хора се изправят пред необходимостта да управляват себе си. Но обществото е напълно неподготвено за това.

• Времето е най-оскъдния ресурс и ако не бъде управлявано, нищо друго не може да бъде упрвлявано.

• Знанието дава възможност за избор. Това обяснява защо жените започнаха да заемат същите длъжности като мъжете.

• Когато видиш успешен бизнес, това означава, че някой някога е взел смело решение.

• Малко хора, дори сред високо ефективните, могат да отговорят на въпроси като “Знаете ли в какво сте най-силни? Знаете ли какво трябва да научите, за да извлечете максимална полза от силните си страни?” Което е по-важно – малко хора въобще си задават тези въпроси.

• Най-важното нещо в комуникацията е да чуеш онова, което не е било казано.

• Най-големите предизвикателства пред организациите е подобряване на катастрофално ниската производителност на работещите в областта на знанието.

• По-способният човек ще прави повече грешки, защото ще опита повече неща.

• Няма нищо удивително в това, че придобиването и разпределението на формални знания заема такова място в обществото на знания, каквото са заемали придобиването и разпределението на собствеността и дохода в продължение на тези два или три века,които ние наричаме “епоха на капитализма”.

• Поставяйте високи стандарти, но давайте на хората свободата и отговорността да си вършат работата.

• Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно.

• Ефективните лидери печелят уважение, но нямат потребност да бъдат харесвани.

• Отнасяй се с хората по различен начин, въз основа на техните силни страни.

• Продуктивността на работата е отговорност не на работника, а на мениджъра.

• Да се задържиш на върха е два пъти по-трудно, отколкото да стигнеш до него.

• Предприемачът винаги търси промяната, реагира на нея и я използва като възможност.

• Хората научават най-много, когато обучават други хора.

• Единственото определение за лидер е някой, който има последователи.

• Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш.

Вижте още

• Ефективност на управлението
• Мениджмънт
• Организационна структура
• Структура

Източници

• Дракър - феноненът на нашето време
• Академия за лидери
• Станимир Йотов, „333 ключа към богатството” – ИК Пергамент

Външни препратки

• Източна философия
• Модерни концепции за стратификацията
• Класическият модел на бюрократическата организация на Вебер
• Лекция на Ханс Рослинг – „Hans Rosling shows the best stats you’ve ever seen” – TED
• Видео - лекция на Хакс Рослинг – новите му прозрения върху бедността
• Реч на Ханс Рослинг