Процесен подход

Според процесния подход дейността на всяка организация представлява верига от свързани помежду си бизнес процеси - от маркетинга и планирането до продажбите и обслужването след тях.

Същност

Желаният резултат се достига по-ефективно, когато дейността и съответните ресурси се управляват като процес. (ИСО 9000:2000).

Базира се на факта, че управлението е непрекъсната серия от взаимосвързани действия или функции, които се представят като процеси.

Функционално-технологичен подход (управленски конвейер), който групира функциите по процеси – последователност от функции, обединени в технологични вериги или по етапите на приемане управленски решения.

Дейност на организацията = съвкупност от бизнес процеси;

Управление на организацията = управление на бизнес процеси;

Качеството на продуктите и услугите = качеството на създаващите ги процеси.

Чрез изменение на вход Х, изход Y да се изравни с прогнозата Z;

Между резултата на изхода Y и управляемите характеристики на входа X трябва да съществува обратна връзка;

Отговорникът за процеса трябва да има възможност:

• Да оцени доколко резултата от процеса Y съответства на поставената цел Z (целта на процеса и резултата трябва да се поддават на измерване) ;
• Да измени резултата от процеса Y в направление на приближаване до целта Z, изменяйки по своя преценка характеристиките на входа Х.

Самата организация избира начина за реализация на процесния подход и количеството обособени процеси.

Основни принципи

• Организацията не е множество от отдели, цехове и звена, а съвкупност от бизнес процеси, и дейността трябва да обслужва тези бизнес процеси.
• Не стоките, а процесите по тяхното създаване носят на организацията дългосрочен ефект.
• Ключовите показатели за организацията (издръжка, качество, бърза реакция, гъвкавост и т.н..) зависят от усъвършенстване на бизнес процесите, преодоляване на тяхната фрагментарност и разкъсаност (технологическа, информационна, организационна).

Предимства

• Възможност за намаляване на разходите и за съкращаване на жизнения цикъл на продукта за сметка на по-ефективно използване наресурсите;
• Подобрени, съгласувани и прогнозируеми резултати;
• Концентриране върху възможностите за подобрения и избор на приоритети.
• Използване на език за описване на дейностите, достъпен и понятен за всички, имащи отношение към процеса. Това позволява да се разрушат бариерите, обусловени от различия в терминологията, статуса вътре в организацията, образованието и т.н.
• Възможност за проста и нагледна интерпретация на дейностите, което съществено облекчава прозрачността на информационните потоци и възможността за проследяване.
• Определяне на зони на отговорност и работни зони, което съществено опростява формулирането на изискванията към сътрудниците, претендиращи за изпълнението на дадена работа.
• Бърз, лесен и надежден начин за определяне на контролните и критичните точки в процеса. Облекчението възниква благодарение на разбивката на процесите на подпроцеси.

Осъществяване на подхода на практика

• Определяне на ключовите видове дейности, необходими за постигане на желаните резултати;
• Установяване на ясна отговорност и отчетност за ръководене на ключовите видове дейности;
• Разбиране и осигуряване на показатели за измерване на ключовите видове дейности;
• Определяне на вътрешните и външните взаимовръзки между функциите на организацията;
• Съсредоточаване на вниманието върху факторите, които подобряват основните дейности (ресурси, методи, материали и т.н.;
• Оценяване на рисковете, последствията и въздействията за потребителите, доставчиците и другите заинтересовани страни.

Вижте още

• Ефективност на управлението
• Количествен подход в управлението
• Интегрираност
• Бенчмаркинг

Източници

• Просецен подход

Външни препратки

• Мотивационни теории - съдържателни и процесни
• Материално и процесуално право