Разлика между версии на „Разработване на анкетно проучване“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
(Нова страница: ==Вижте още== *Вътрешни данни *Анкетно проучване *Включено наблюдение *[[Дедуктивен подх...)
 
Ред 1: Ред 1:
 +
==Разработване==
  
 +
===Предназначение на анкетата===
 +
 +
Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга [[формулировка]], място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?
 +
 +
===Цели на въпросниците===
 +
 +
*Да се съберат нужните данни
 +
Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
 +
:*:  Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
 +
:*:  Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
 +
:*:  Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
 +
За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].
 +
 +
*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
 +
 +
*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
 +
 +
:*: Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
 +
 +
:*: Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
 +
 +
:*: Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
 +
 +
*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
 +
 +
Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
 +
 +
==Структура==
 +
 +
 +
 +
[[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
 +
 +
 +
*Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
 +
*Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, [[указания]] за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, [[прототип]]и, реклами и др.
 +
*Заключение -  състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни [[категории]], като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.
 +
 +
В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:
 +
 +
*    Групиране по въпросите по предмет
 +
 +
*    Групиране на въпросите по изучавани предмети
 +
 +
*  Групиране на въпросите по изучавани обекти
 +
 +
*    Групиране на въпросите по техники
 +
 +
*    Групиране по повече от един критерий
 +
 +
==Разработване на въпросника==
 +
 +
 +
===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===
 +
 +
*Каква [[информация]] е нужна?
 +
 +
*Кои са нашите респонденти?
 +
 +
*Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?
 +
 +
*С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?
 +
 +
*Как ще бъдат обработвани [[анализ на данните|данни]]те?
 +
 +
===ФАЗА II: Разработване на блокова структура===
 +
 +
*Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
 +
 +
*Как да бъдат подредени блоковете?
 +
 +
*Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
 +
 +
===ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси===
 +
 +
*Какви специфични техники ще бъдат използвани?
 +
 +
*Разработване на отделните въпроси и отговори.
 +
 +
*Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
 +
 +
===ФАЗА IV: Графично оформление===
 +
 +
*Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
 +
 +
*Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
 +
 +
*Изписване на номерата на въпросите.
 +
 +
*Страниране на документа.
 +
 +
===ФАЗА V: Тестване и коригиране===
 +
 +
*Отпечатване на екземпляри за тестване.
 +
 +
*Тестване на въпросника.
 +
 +
*Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.
 +
 +
*Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
 +
 +
*Окончателна редакция.
 +
 +
===ФАЗА VI: Размножаване===
 +
 +
*Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
 +
 +
*Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
 +
 +
*Приемане на отпечатаните документи.
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
 
*[[Вътрешни данни]]
 
*[[Вътрешни данни]]

Версия от 01:52, 9 юли 2013

Разработване

Предназначение на анкетата

Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга формулировка, място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?

Цели на въпросниците

  • Да се съберат нужните данни

Един лошо направен въпросник не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:

  • Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал целите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
    Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на анализаторите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
    Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.

За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и хипотези.

  • Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи въпроси, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
  • Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
  • Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
  • Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
  • Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
  • Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.

Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни фрази и препратки, логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.

Структура

Въпросникът може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:


  • Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни цели са две: (1) да спечели благоразположението на респондента за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
  • Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, указания за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, прототипи, реклами и др.
  • Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни категории, като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.

В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:

  • Групиране по въпросите по предмет
  • Групиране на въпросите по изучавани предмети
  • Групиране на въпросите по изучавани обекти
  • Групиране на въпросите по техники
  • Групиране по повече от един критерий

Разработване на въпросника

ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения

  • Кои са нашите респонденти?
  • Какъв метод за събиране на данни е избран?
  • С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?

ФАЗА II: Разработване на блокова структура

  • Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
  • Как да бъдат подредени блоковете?

ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси

  • Какви специфични техники ще бъдат използвани?
  • Разработване на отделните въпроси и отговори.
  • Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.

ФАЗА IV: Графично оформление

  • Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
  • Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
  • Изписване на номерата на въпросите.
  • Страниране на документа.

ФАЗА V: Тестване и коригиране

  • Отпечатване на екземпляри за тестване.
  • Тестване на въпросника.
  • Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
  • Окончателна редакция.

ФАЗА VI: Размножаване

  • Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
  • Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
  • Приемане на отпечатаните документи.

Вижте още

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Разработване_на_анкетно_проучване&oldid=9520“.