Разлика между версии на „Административна школа на управление“

Версия от 17:35, 2 юли 2013

Административна школа в мениджмънта набляга главно на подходи , касаещи усъвършенстването на организацията като цяло. Целта на тази школа е била формулирането на универсални принципи на управление и на основните управленски функции, а именно: финансите , производството и маркетинга .

Представители

Най-значителната фигура сред представителите на администативната школа безпорно е Анри Файол (1841-1925).

През 30-те и 40-те години сред последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик.

За подобряване работата на висшите администратори Гълик и Ъруик препоръчват наличието на т.нар. „Генерален Щаб”.

За формиране на концепциите на по-късните представители на класическата школа влияние е оказало и учението на немския социолог Макс Вебер (1864-1920) за идеалната бюрократическа организация на управлението.

Анри Файол

Анри Файол (френски учен).

Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън САЩ безпорно е Анри Файол (1841-1925). И той както повечето от представителите на класическата школа, прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит. Неговата книга „Обща и промишлена администрация” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. Според Файол всички дейности и операций в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности.

Техническа
Търговски
Финансови
Осигурителни (протекция на благата и личностите)
Операций по отчетността
Дейности - административни

За изясняването на последната група дейности Файол посочва, че да администрираш означава: Да предвиждаш, Да организираш, Да разпореждаш, Да координираш, Да контролираш

Принципи на Файол

Според Файол управлението е универсална наука, която може да се приложи във всяка една организация в реалността. Той предлага 14 принципа на управление:

Специализация на функциите и разделяне на пълномощията с оглед осигуряването на необходимото разделение на труда
Не може да има власт без отговорност, т.е. без някаква санкция - наказание или възстановяване на щетите
Дисциплина - подчиняване на правила и процедури
Единство на разпореждането (commandement): за някаква работа един сътрудник (agent) трябва да получава разпореждания само от един началник
Единство на ръководството (direction): един единствен началник и една единствена програма за цялата съвкупност от дейности, преследващи една и съща цел
Съблюдаване на йерархията, т.е. предаването на разпорежданията да се осъществява по йерархичен ред, като се подпомага от евентуални мостове със съгласието на началниците
Справедливо възнаграждение
Поощряване инициативата на сътрудниците от всички нива
Централизация
Подчинение на индивидуалните интереси на общия интерес
Ред - материалите и хората да бъдат на определеното място в определеното време
Стабилност на длъжностите на личния състав
Справедливост
Корпоративен дух

Сред всички тези принципи като най-важни Файол считал единството на разпореждането и единството на ръководството, които са необходимо условие за единство на действията, координация на силите, събиране на всички усилия в едно.

Гълик и Ъруик

Лютер Гълик (1892 - 1993).

Линдал Ъруик.

През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в организацията.

Друг кръг въпроси, на които Гълик и Ъруик отделят специялно внимание е т.нар. „обхват на контрола” или „обхват на управлението”.

Според Ъруик нито един ръководител не може непосредсвено да контролира повече от пет или най-много шест подчинени, работата, на които е взаимно свързана.
Гълик не е толкова категоричен. Той отделя повече внимание на факторите, които оказват влияние върху оптимания диапазон.

Макс Вебер

Макс Вебер (1864 - 1920).

Във Веберовия смисъл думата бюрокрация е изчистена както от негативните нотки на първоначалния й смисъл на чиновническо господство, така и от крайно негативното отношение към нея като препятствие за бързото и нормално протичане на управленските процеси. Във Веберовата концепция за идеалната бюрокрация се съдържат резултатите от изследване и систематизиране на постиженията предимно на американската класическа школа в управлението.

Според Вебер една организация от идеален тип следва да притежава следните основи характеристики: точно дефинирани групови цели, разчленяване на цялостната дейност, принципите на йерархията, систематизиран набор от правила, безпристрастност, съответствието на техническата квалификация със заеманата длъжност.

Несъмнено между учението на Макс Вебер и постановките на административната школа в науката за мениджмънта съществуват не малко различия. Но между тях има и нещо много общо, което накратко би могло да се формулира така, че и Вебер, и типичните представители на класическата школа съсредоточават вниманието си върху формалната организация на системите, а управлението се представя като своеобразно конструиране и провеждане в практиката на определена система от принципи, правила, предписания и препоръки, задължителни за всички членове на организацията.

Вижте още

Източници

Pattie Odgers, B. Lewis Keeling, Administrative Office Management
James Stroman, Kevin Wilson, Jennifer Wauson, Administrative Assistant's and Secretary's Handbook
Zane K. Quible, Administrative Office Management (8th Edition)
Judith Read, Mary Lea Ginn, Records Management
Patsy Fulton-Calkins, Dianne Rankin, Kellie A. Shumack, The Administrative Professional: Technology & Procedures [Spiral-Bound]

Външни препратки

@@ Ред 50: / Ред 50: @@
 ==Гълик и Ъруик==
-[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|left|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик (1892 - 1993).]]
+[[Image:administrativna_shkola_1.jpg|thumb|right|alt=Luter Gurlik (1892 – 1993).|Лютер Гълик (1892 - 1993).]]
-[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|right|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]]
+[[Image:administrativna_shkola_2.jpg|thumb|left|alt=Lindal Uruik.|Линдал Ъруик.]]
 През 30-те и 40-те години след последователите и продължители на идеите на класиците се изявяват Лютер Гълик и Линдал Ъруик. Те са привърженици на т.нар. „Генерален Щаб”. За разлика от сътрудниците от „специалния щаб”, те би трябвало да разработват и предават заповедите, да контролират текущата работа, да оказват помощ в координацията на дейността на щабните специалисти. Голямо внимание Гълик и Ъруик отделят на делегирането, като утвърждават, че отсъствието на мъжество да се делегира и липсата на знания как ад се направи това е една от основните причини за неудачите в [[организация]]та.