Разлика между версии на „Служител“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 1: Ред 1:
Служител
+
[[file:slujitel3.jpg|right|300px|thumb|First Employee]]
 +
Един '''служител полага усилия, за да бъде назначен от работодателя и обикновено е нает за изпълнение на конкретни задължения,''' които са вмъкнати в [[длъжностната характеристика]], която включва пакет от задачи и отговорности на дадената длъжност. В повечето съвременни икономики, терминът "работник или служител" се отнася до точно определени отношенията между индивида и [[корпорация]]та.
  
Един служител полага усилия, за да бъде назначен от работодателя и обикновено е нает за изпълнение на конкретни задължения, които са вмъкнати в [[длъжностната характеристика|длъжностна характеристика]],която включва пакет от задачи и отговорности на дадената длъжност . В повечето съвременни икономики, терминът "работник или служител" се отнася до точно определени отношенията между индивида и [[корпорацията]].
+
==Същност==
[[file:slujitel1.jpg|right|thumb|Employee Aspiration Management Cycle]]
+
[[file:slujitel1.jpg|right|300px|thumb|Employee Aspiration Management Cycle]]
[[file:slujitel2.png|right|thumb|Employee Resource Groups]]
 
[[file:slujitel3.jpg|right|thumb|First Employee]]
 
[[file:slujitel4.jpg|right|thumb|Постижение на служителите]]
 
[[file:slujitel5.png|right|thumb|Работници на непълно работно време]]
 
[[file:slujitel6.jpg|right|thumb|Членска карта]]
 
  
 +
Наемният работник/служител – той е физическо лице, което отдава работната си сила. Наемен - защото отстъпва част от личната си свобода срещу насрещна престация. Работна сила притежава само живата човешка личност, тя не може да бъде отделена от нея. В трудовото правоотношение работникът/служителят може да участва като отделно физическо лице. Тогава обект на трудовото правоотношение е индивидуалният интерес от полагане на труда - изразява се в получаване на трудово възнаграждение срещу полагане на труд. Това е от жизнено значение за работника/служителя - свързано е с неговото съществуване, самочувствие, място в обществото.
 +
[[file:slujitel2.png|right|300px|thumb|Employee Resource Groups]]
  
==Отношения работодател-служител==
+
Работникът може да участва и като общност или с общност от работници и служители в трудовото правоотношение, когато те имат нужда от по-голяма закрила и по-добри условия за работа. Такава общност може да бъде трудовият колектив - общност от работници и служители, които работят по индивидуално трудово правоотношение с работодателя. Трудовият колектив може да функционира в трудовите правоотношения непосредствено, чрез Общото събрание на работниците/служителите. За разлика от други страни, у нас трудовият колектив няма особено много правомощия - свързани са най-вече с начина на разпределение на средствата за социално-битови и културни нужди - чл.293 (1) КТ. Работниците/служителите могат да участват и чрез избрани служители от ОС - чл.7 (2) КТ.
 +
[[file:slujitel4.jpg|right|300px|thumb|Постижение на служителите]]
  
==Нивото на [[власт]] на работодателя над своите работници зависи от множество фактори, като най-влиятелен е естеството на договорните отношения между двете страни. Тази връзка е засегната от три съществени фактора: интереси, [[контрол]] и [[мотивация]]. Като цяло се счита отговорност на работодателите да управляват и балансират тези фактори по начин, който дава възможност за хармонични и продуктивни работни отношения.==
+
Ако отделният работник/служител участва в трудовото правоотношение - отношението е индивидуално, индивидуален интерес срещу работна сила. Ако участва с общност - това е колективно отношение, което се развива по повод общите интереси по полагане на труд. Общността може да участва и чрез професионална (синдикална) организация. Съгласно чл.49 (1) от Конституцията и чл.4 КТ професионалната (синдикалната) организация е законен представител на интересите на работниците и служителите (срв. чл.4, ал.2 КТ). Най-характерната форма на изявява и дейност на синдикатите е колективното преговаряне - чл. 51а (1) КТ.
 
+
[[file:slujitel5.png|right|300px|thumb|Работници на непълно работно време]]
Възложителя и мениджърския контрол в рамките на една организация се основават на много равнища и имат важни последици за персонала и производителността, поради това, че чрез контрола се формира основополагащата връзка между желаните резултати и действителните процеси. [[Работодател]]ите трябва да балансират интереси, като например ограниченията при намаляване на заплатите с увеличаване на производителността на труда, за да се постигнат печеливши и продуктивни отношения на [[заетост]]та.
+
[[file:slujitel6.jpg|right|300px|thumb|Членска карта]]
 
+
==Вижте още==
 
+
*[[Закон за държавния служител]]
 
+
*[[Карл Вайерщрас]]
===Набор на служители и търсене на работа===
+
*[[Иновативност]]
 
+
*[[Задача]]
 
+
*[[Екип]]
 
+
*[[Мениджмънт]]
Основните начини на работодателите да намерят служители, както и за хората да намерят работа се осъществяват чрез обяви за вакатни работни места във вестници и онлайн, наричани още ''дъски за работа''. Работодателите и търсещите работа често се намират и общуват помежду си чрез [[професионални консултанти]] за подбор на кадри, които получават [[комисионна]] от работодателя, за да намерят, прегледат и изберат най-подходящите кандидати. Проучване показва, че тези консултанти може да не бъдат надежден, когато не се използват установените принципи при подбора на служителите.
+
*[[Контролинг]]
 
+
*[[Ханс Рослинг]]
 
+
*[[Поведенческа школа на управление]]
 
+
*[[Дейвид Маклейланд]]
===Организации на служителите===
+
*[[Управленска информационна система]]
 
+
*[[Бюрокрация]]
 
+
*[[Автономия]]
 
+
==Източници==
Служителите могат да се организират в браншови или [[синдикални съюзи]] (организации) , които представляват работната сила при колективно договаряне с управлението на организации за работа и договорни условия.
+
==Външни препратки==
 
+
[[category:Икономикс]]
===Прекратяване на трудовите отношения===
 
 
 
 
 
 
 
Обикновено, служител или работодател може да сложи край на връзката по всяко време. Това се нарича на воля на заетостта. В договорът между двете страни се посочват отговорностите на всеки от тях, когато сложи край на връзката и може да включва изисквания като срок, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, както и мерки за сигурност.
 
 
 
 
 
 
 
==Наемен труд==
 
 
 
Наемен труд  е социално-икономическо отношение между работник и работодател, когато работникът продава труда си при формален или неформален [[трудов договор]]. Тези сделки обикновено се появяват в пазара на труда, където заплатите са определени от пазара. В замяна на изплатените заплати, работата на служителя по продукта като цяло става недиференцирана собственост на работодателя, с изключение на специални случаи на придобиване на [[патент]] за интелектуална собственост, където патентните права обикновено са предоставени лично на изобретателя. Наемният работник е лице, чието основно средство на доходи е от продажбата на своя труд по този начин.
 
 
 
 
 
 
 
В съвременните смесени икономики като тази на страните от ОИСР, в момента тя е доминираща форма на [[трудова ангажираност]]. Въпреки, че голяма част от длъжностите следват тази структура, договореностите за работна заплата на изпълнителни директори, професионални служители, както и професионални работници в договорите понякога се сливат с класа задачи, така че "наемен труд" се счита, че се прилага само за необразованите, полу-квалифицираните или за ръчен труд.
 
 
 
==Ангажираност на служителите ==
 
 
 
Ангажираност на служителите,  наричан също служебно обвързване, е концепция за управление на бизнеса. "Ангажиран служител" е работник, който напълно участва в изпълнението на длъжността си и е ентусиазиран за работата си, и така въдейства по начин, който благоприятства интересите на организацията . Според проучвания на ''Скарлет'' "Ангажиране на служителите е измерима степен на положителна или отрицателна емоционална привързаност на работника към работата си, колеги и организация, която дълбоко влияе на тяхното желание да учат и да изпълняват по време на работа". Този ангажимент е различен от удовлетвореността на служителите, мотивация и [[организационна култура]].
 
 
 
====
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Закон за държавния служител
 
2 KB (272 думи) - 11:58, 25 декември 2012
 
Карл Вайерщрас
 
14 KB (308 думи) - 19:50, 3 ноември 2012
 
Иновативност
 
13 KB (129 думи) - 16:47, 29 март 2012
 
Задача
 
14 KB (165 думи) - 21:49, 17 юни 2012
 
Екип
 
14 KB (283 думи) - 14:51, 16 ноември 2012
 
Мениджмънт
 
23 KB (246 думи) - 18:34, 16 декември 2012
 
Контролинг
 
44 KB (304 думи) - 21:50, 17 юни 2012
 
Ханс Рослинг
 
12 KB (333 думи) - 22:14, 17 май 2012
 
Поведенческа школа на управление
 
46 KB (308 думи) - 23:59, 2 април 2012
 
Дейвид Маклейланд
 
12 KB (81 думи) - 21:20, 23 май 2012
 
Управленска информационна система
 
35 KB (304 думи) - 20:24, 14 ноември 2012
 
Бюрокрация
 
8 KB (110 думи) - 17:08, 17 юни 2012
 
Автономия
 

Версия от 15:41, 2 януари 2013

First Employee

Един служител полага усилия, за да бъде назначен от работодателя и обикновено е нает за изпълнение на конкретни задължения, които са вмъкнати в длъжностната характеристика, която включва пакет от задачи и отговорности на дадената длъжност. В повечето съвременни икономики, терминът "работник или служител" се отнася до точно определени отношенията между индивида и корпорацията.

Същност

Employee Aspiration Management Cycle

Наемният работник/служител – той е физическо лице, което отдава работната си сила. Наемен - защото отстъпва част от личната си свобода срещу насрещна престация. Работна сила притежава само живата човешка личност, тя не може да бъде отделена от нея. В трудовото правоотношение работникът/служителят може да участва като отделно физическо лице. Тогава обект на трудовото правоотношение е индивидуалният интерес от полагане на труда - изразява се в получаване на трудово възнаграждение срещу полагане на труд. Това е от жизнено значение за работника/служителя - свързано е с неговото съществуване, самочувствие, място в обществото.

Employee Resource Groups

Работникът може да участва и като общност или с общност от работници и служители в трудовото правоотношение, когато те имат нужда от по-голяма закрила и по-добри условия за работа. Такава общност може да бъде трудовият колектив - общност от работници и служители, които работят по индивидуално трудово правоотношение с работодателя. Трудовият колектив може да функционира в трудовите правоотношения непосредствено, чрез Общото събрание на работниците/служителите. За разлика от други страни, у нас трудовият колектив няма особено много правомощия - свързани са най-вече с начина на разпределение на средствата за социално-битови и културни нужди - чл.293 (1) КТ. Работниците/служителите могат да участват и чрез избрани служители от ОС - чл.7 (2) КТ.

Постижение на служителите

Ако отделният работник/служител участва в трудовото правоотношение - отношението е индивидуално, индивидуален интерес срещу работна сила. Ако участва с общност - това е колективно отношение, което се развива по повод общите интереси по полагане на труд. Общността може да участва и чрез професионална (синдикална) организация. Съгласно чл.49 (1) от Конституцията и чл.4 КТ професионалната (синдикалната) организация е законен представител на интересите на работниците и служителите (срв. чл.4, ал.2 КТ). Най-характерната форма на изявява и дейност на синдикатите е колективното преговаряне - чл. 51а (1) КТ.

Работници на непълно работно време
Членска карта

Вижте още

Източници

Външни препратки