Държава

Герба на Република България

Държава е политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти- изпълнителна, законодателна, съдебна. Държавата заедно определена територия и има вътрешен и външен суверенитет. Основните функции на държавата са вътрешни и външни. Вътрешни – по отношение на заеманата територия и нейните граждани и външни – свързани с международните отношения. Във своето съчинение „ Владетелят” Николо Макиавели въвежда понятието за държава (“Stato”).

Дефиниции

• Карл Маркс – Държавата е формата, която в политическия ред социалното господство на дадена класа, което може да бъде основно обяснение с нейното икономическо положение.
• Макс Вебер – Държавата е „политическо предприятие с институционален характер…доколкото неговото административно управление постига… монопол върху легитимното физическо насилие.
• Емил Дюркем – Държавата , това са „социалните тела, които единствени имат качеството да говорят и действат от името на обществото”.

Същност

Съществуват много и разнообразни теории за същността на държавата, но най-разпространените са теориите за обективното битие на държавата. Този вид теории се разглеждат като юридически и социален факт, като субективно явление, като политическа общност.

Според договорните теоретици, чийто основен представите е Жан Жак Русо, държавата е всеобща, а социалните теоретици твърдят и смятат, че държавата принадлежи на елита. По този начин договорните и социалните теоретици влизат в дълбок конфликт, но най-точното определение е, че държавата има ангажимент към всички, които влизат в политическия съюз, наречен нация.

История

Държавата като социален феномен съществува от около 3500г. преди Христа. Едни от първите познати държави се появяват в древен Египет (3000г. пр. Хр.), Шумер (4000г. пр. Хр.), Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (2000-1500г. пр. Хр.). Първите държави възникват на основата на полисни структури, като това са укрепени градове с прилежащата им територия. Основните причини за възникването на античните държави са стремежът към оцеляване (набирането на храна, вода, земеделие) и необходимостта от предпазване от външни заплахи, като за целта се изграждат крепости и защитни съоръжения.

До края на 19 век е имало огромни територии, които са били необитавани или населени от номадските племена, които нямат държавно устройство. Но в края на 19 век почти цялата обитаема земя е разделена с на територии, за които претендират и водят войни отделните държави.

В момента по-голямата част от суверенните държави (около 200 ) са обединени в Организация на обединените нации. Като основната цел на това обединение е спазване на мира и сигурността, установяване на принципи за равни права и самоопределяне на народите, развиване на приятелски международни отношения.

Форма на държавно управление

Това е организацията на държавната власт : системата от висшите органи, образуването им и взаимоотношенията между тях и гражданите.

Формата на държавно управление показва:

• Образуването на висшите органи на властта;
• Структурата на висшите органи на властта;
• Взаимоотношенията между гражданите и върховната власт;
• Основните принципи, на които се основава взаимодействието между държавните органи;

Видове форми на държавно управление

• Република

• президентска република

• парламентарна република

• народна република

• федерална република

• полупрезидентска република

• Монархия

• абсолютна монархия

• конституционна монархия

• дуалистична монархия

• Други форми на държавно управление

• теокрация

• деспотизъм

• диктатура

• джамахирия

• олигархия

• технокрация

• плутокрация

• идеокрация

• таласокрация

• меритокрация

Политически режим

Отнася се до прехода на властта в държавата и представлява нейна социологическа характеристика.

Видове политически режим:

• Демократичен

• социално-демократичен;

• либерално-демократичен;

• Антидемократичен

• авторитарен

• деспотичен

• тоталитарен

• олигархичен

• аристократичен

• тираничен

Държавни символи

• Герб – гербът е официален отличителен знак най-често на държава, град, семейства и други. Обикновено се изобразява върху официални облекла, парични значи, знамена, печати. Науката, която се с използването, произхода и създаването на гербовете се нарича хералдика.

• Столица - това е на най-главния град на една държава. Това е градът, в който се намира правителството, парламентът, държавният глава, върховният съд и другите висши органи на държавната власт(изпълнителна, законодателна, съдебна).

• Химн – това е патриотично музикално произведение, прието от правителството на една държава за официална национална песен.

• Знаме – това е отличителен знак на държавата и символизира нейния суверенитет. Знамето на Република България е трицветно – бяло, зелено и червено, поставени вертикално то горе на долу.

Политически системи

Политическа система е съвкупността от политическите институции (министерства, общини, държавен апарат), политически актьори (граждани, партии, синдикати, НПО), политически отношения (държава-общество, международни отношения), политически норми и вярвания (идеологии, доктрини, закони, правила).

Държавната власт се реализира чрез държавните органи- в България те са: президент, Народно събрание , Министерски съвет , местни органи, прокуратура и др.

Държавно управление

В по-голямата част от съвременните форми на управление , държавното управление функционира чрез три големи клона- изпълнителна, законодателна и съдебна власт. То е система от институции, които осъществяват дейността на държавата.

Държавен апарат

Държавният апарат се състои от държавни органи и държавни институции, чрез които се осъществява държавната власт.

Дипломация

Тъй като всяка държава развива и поддържа международните си отношения с други държави, дипломация е умението и възможността да водиш преговори и да обсъждаш належащите въпроси. Основните теми, който се дискутират са за поддържане на мира и стабилните отношения между държавите, търговия, икономика, околна среда, права на човека, култура и много други.

Държавна власт

Държавната власт представлява сложна политико-правна категория и представлява организирано ръководство на държавата. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейната територия, включително за всички нейни граждани , намиращи се извън границите на дадената държава. Държавната власт е:

1. Единна – въпреки разделението на властите и основната цел е да се осигури единна политика на държавата.
2. Всеобхватна - тъй като обхваща всички правни субекти.
3. Суверенна - има върховенство по отношение на другите недържавни власти.

Форми на държавно устройство

Основните форми на държавно устройство са унитарна държава, федерация и конфедерация.

Унитарна държава е тази държава, чийто суверенитет е неделим, което всъщност означава, че правото да се упражнява върховна власт върху територията и е неделимо. В унитарните държави действа единна за страната конституция. Пример за такива държави са България, Япония, Италия, Турция, Гърция и други. Унитарната държава се дели на:

• Проста
• Сложна
• Национална
• Централизиране
• Децентрализирана

Федерация е организация или държава, която е съставена от самоуправляващи се звена, които от своя страна са обединени от централно правителство. Основната цел на тази форма на управление е самоуправляващите се звена да получат необходимата независимост. Примери за държави с федерална структура са : Бразилия, Австралия, Австрия, Канада, Мексико, Русия, САЩ , ЮАР, Германия, Аржентина, Венесуела, Етиопия, Швейцария и други. Видовете федерации са:

• Симетрична
• Централизирана
• Конституционна
• Териториална
• Национална
• Национално-териториална
• Дуалистична
• Договорна
• Кооперативна

Конфедерация е съюз между суверенни държави, които имат много голяма самостоятелност. При конфедерацията правителството има ограничени дейности: външна политика, външна търговия, отбрана. Швейцария е единствената държава, която е добила своето федерално управление, след като е била конфедерация. Други примери за конфедерации са : Сърбия и Черна гора, Република Съединени провинции, Обединена арабска република и др.

Вижте още

• Демокрация
• Суверенитет
• Колония
• Диктатура
• Монархия
• Република

Източници

• Макиавели, Н. — „Избрани съчинения“, Наука и изкуство, София, 1985, с. 19.
• Вебер, М. „Политиката като призвание“. В: „Ученият и политикът“. С., 1993, стр. 46.
• Владимир Илич Ленин, Полное собрание сочинений. — 5 изд. — Т. 39. — М.: Политиздат — С. 75
• В. И. Ленин. Полное собрание сочинений (третье издание). — Т. 20. — М.: Политиздат. — С. 20
• Петер Масинг, Готхард Брайт: Теории на Демокрацията. От Античността до наши дни (на немски Demokratie-Theorien. Von der Antike bis zur Gegenwart), Издателство Bundeszentrale für politische Bildung, Бон, 2003, ISBN:3-89331-518-7, стр.37-45
• Моисеев А. А. Суверенитет государства в современном мире. Международно-правовые аспекты. — М., «Научная книга», 2006. 246 с.

Външни препратки

• Психотерапия
• Психологически изследвания
• Когниция