Разлика между версии на „Компютър“

Версия от 22:45, 13 ноември 2012

Джон Атанасов

Съвременен персонален компютър

Компютърът е машина, в която може да се въвежда, съхранява и обработва информация (данни), представени в цифров (дигитален) вид, и която може да извежда резултата от работата си в използваема форма. Обработката на информация се извършва съгласно някакъв алгоритъм, представен в компютъра като програма, последователност от инструкции, които водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.

Същност

Всеки компютър съдържа някаква форма на памет за съхранение на данни, най-малко един елемент, който извършва аритметични и логически операции и елемент на последователността и контрол, които могат да променят реда на операциите, въз основа на информацията, която се съхранява. Периферни устройства позволяват информацията да бъде вписана от външен източник, и позволяват резултатите от дейностите да бъдат изпратени.

Един от първите компютри

Първите компютри са с размерите на голяма стая и притежават мощност над 150 kW. Те са създадени в средата на 20-ти век. Съвременните компютри са базирани на интегрални схеми има значително по-голяма мощност. Също така са малки и компактни, могат да се поберат в мобилни устройства, а и изразходват малко енергия.

Лаптоп

История на компютъра

Думата компютър е използвана за пръв път още през 1613 година и се е отнасяла за човек, който извършва изчисления. Това значение е носено до средата на 20-ти век. От края на 19-ти век насам думата вече придобива познатия ни на нас смисъл за машина.

Ранни компютри с ограничена функция

Историята на съвременните компютри започва чрез 2 отделни технология - автоматично изчисляване и програмируемост. Не може да се определи кой е най-ранният компютър, поради неточното използване на този термин през вековете. Струва си да се споменат Шумерското сметало, конструирано около 2400 г. пр.н.е., чийто потомък спечелва конкурс за скоростно пресмятане срещу модерна машина през 1946г. в Япония; Сметачната линия, изработена през 1620г., и носена в пет от мисиите на НАСА "Аполо", включително и тази до Луната; Механизма на Антикитера - древен астрономически компютър, построен от гърците 80 г.пр.не. Гръцкият математик Херо от Александрия пък построява механичен театър, в който са извършвани представления, с продължителност около 10 мин., и се управлява от система барабани и въжета. Това е един вид програмируемост.

Първи компютри с генерална цел

Тъкачният стан на Жакард, изложен в музея на науката и индустрията в Манчестър, Англия, е едно от първите програмируеми устройства.

През 1801 г. Жозеф Мари Жакард прави подобрение на тъкачния стан чрез въвеждане на поредица от перфокарти хартия като шаблони, което позволява стана да тъче сложни модели автоматично. Това изобретения на Жакард е важна стъпка в развитието на компютрите, защото използването на перфорирани карти, за да определят тъкани модели, могат да бъдат разглеждани като ранна, макар и ограничена, форма на програмируемост.

В края на 1880 г. Херман Холерит изобретява записа на данни върху носител, който да се чете на машина. Приоритетна употреба на тази машина е четейки носителите, да упражнява вид контрол, а не просто да показва записани данни. "След някои първоначални проучвания с хартиена лента, той се затвърждава използването на перфокарти ..." За да обработва тези перфокарти, той е изобретил табулатор и пишеща машина. Тези три изобретения са в основата на съвременната индустрия за обработка на информация. До края на 19-ти век броят идеи и технологии, които по-късно се окажат полезни в реализацията на практически компютри са започнали да се появяват: Булева алгебра, вакуумната тръба (катод клапан), перфорирани карти и ленти, и телетип и др.

Компютърът на Атанасов и Бери (Atanasoff-Berry Computer (ABC)) е първият в света електронен цифров компютър, макар и не програмируем. Джон Атанасов се счита за един от бащите на компютъра. Той е измислен през 1937 г. в Щатския колеж в Айова от него и е построен със помощта на завършилия студент Клифърд Бери. Машината не е програмируема и е предназначена само за решаване на системи линейни уравнения. Компютърът се използва за паралелно изчисляване.

ENIAC - считан за първият компютър, конструиран през 1946г.

Първият програмно-контролиран компютър е изобретен от Конрад Зус, който е построен Z3, електромеханична изчислителна машина, през 1941 г. Първият програмируем електронен компютър е Colossus, построена през 1943 г. от Цветя Томи.

Джордж Щибиц е международно признат за баща на съвременния цифров компютър. Докато работи в Bell Labs през ноември 1937 г., Щибиц е измисля и построява реле-базиран калкулатор, наречен "Модел K" (за "кухненската маса", на която е сглобен). Той е първият, който използва двоични вериги, за да изпълни аритметична операция. По-късни модели добавят по-голяма изтънченост, включително сложни изчисления и програмируемост.

Поредицата от все по-мощни и гъвкави компютърни устройства, построени през 1930 и 1940-те, постепенно добавя ключовите характеристики, които се виждат в съвременните компютри. Използването на цифровата електроника (до голяма степен е изобретен от Клод Шанън през 1937 г.) и по-гъвкавата програмируемост са жизнено важни стъпки, но определянето на точно едно откритие, водещо към "първия цифров електронен компютър" е трудно .

Програми (Софтуер)

Определящата черта на съвременните компютри е, че те могат да бъдат програмирани, за разлика от друг вид машини. Програмата е един вид инструкция към компютъра как да работи. Най-често програмите се пишат на специален програмен код (език). На практика една програма може да дава от няколко до милиони различни "инструкции и команди" за всякакви дейности като текстообработка, сърфиране в Интернет и др. Един нормален съвременен компютър извършва милиони подобни операции в рамките на една секунда (Гигафлопс) и то безгрешно. Големите компютърни програми често отнемат много време за написването им, голям екип от програмисти и обикновено съдържат грешки, поради сложността си. Всеки един компютър има нужда от някакъв софтуер за да работи правилно т.е. да извършва математическите и логическите си операции. Модерните компютри се управляват от специални операционни системи (ОС) като Windows, Linux, Ubunto, DOS и др.

Устройство (Хардуер)

Вътрешни устройства

Намират се в кутията на всеки един компютър. Всички са свързани с дънната платка, която се явява главна писта за разпространение на сигнали и данни между отгелните елементи.

Процесор - още наричан CPU. Той декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Намира се във всяко едно съвременно електронно устройство, било то мобилен телефон, компютър, телевизор или др.

Дънна платка - наричана и просто дъно, е електронна печатна платка, представляваща 'гръбнака' на една компютърна система. В персоналния компютър тя е носител на основните функционални елементи като чипсет, компютърна памет, централен процесор, както и шините за връзка между тях. Върху нея са монтирани и редица слотове за включване на периферни устройства.

Оперативна памет - (DRAM, SRAM, RAM) - В нея памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. Тя е бързодйстваща памет и чрез нея процесорът обменя данни. Оперативната памет съдържа инструкциите за работата му, както и други данни. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, (кеш памет) която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.

Твърд диск (HDD) - хард диск или просто хард - енергонезависима памет, съхраняваща информацията върху себе си по магнитен път. Среща се както като обикновен (вътрешен) хард, така и по-модерният външен (преносим) хард, който може да се свърже към всеки един компютър посредством интерфейса.

Периферни устройства

Това са устройствата, свързани с компютъра чрез интерфейса:

Монитор

Клавиатура и мишка

Принтер

CD/DVD устройство

Скенeр

Камера

Компютър : спецификация според предназначението

Суперкомпютър

Минисуперкомпютър

Бизнес сървър

Миникомпютър

Работна станция

Персонален компютър

PDA

Вижте още

Източници

Роман Петров, "Микропроцесорни системи"
Маргарита Иванова, "Информационни технологии"

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:da.jpeg|thumb|right|Джон Атанасов]]
 [[Image:comp2.jpeg|thumb|right|Съвременен персонален компютър]]
-'''Компютърът''' е '''[[машина]], в която може да се въвежда, съхранява и обработва [[информация]]''' ([[данни]]), представени в цифров (дигитален) вид, и която може да извежда резултата от работата си в използваема форма. Обработката на информация се извършва съгласно някакъв [[алгоритъм]], представен в компютъра като [[програма]], последователност от инструкции, които водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.
+'''Компютърът''' е '''[[машина]], в която може да се въвежда, съхранява и обработва [[информация]]''' ([[анализ на данните|данни]]), представени в цифров (дигитален) вид, и която може да извежда резултата от работата си в използваема форма. Обработката на информация се извършва съгласно някакъв [[алгоритъм]], представен в компютъра като [[програма]], последователност от инструкции, които водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.
 ==Същност==
 Всеки компютър съдържа някаква форма на [[памет]] за съхранение на данни, най-малко един [[елемент]], който извършва [[аритметика|аритметични]] и [[логика|логически]] операции и елемент на последователността и [[контрол]], които могат да променят реда на операциите, въз основа на информацията, която се съхранява. Периферни устройства позволяват информацията да бъде вписана от външен източник, и позволяват резултатите от дейностите да бъдат изпратени.
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 През 1801 г. Жозеф Мари Жакард прави подобрение на тъкачния стан чрез въвеждане на поредица от перфокарти хартия като шаблони, което позволява стана да тъче сложни модели автоматично. Това изобретения на Жакард е важна стъпка в развитието на компютрите, защото използването на перфорирани карти, за да определят тъкани модели, могат да бъдат разглеждани като ранна, макар и ограничена, форма на програмируемост.
-В края на 1880 г. Херман Холерит изобретява  записа на [[данни]] върху носител, който да се чете на машина. Приоритетна употреба на тази машина е четейки носителите, да упражнява вид [[контрол]], а не просто да показва записани данни. "След някои първоначални проучвания с хартиена лента, той се затвърждава използването на перфокарти ..." За да обработва тези перфокарти, той е изобретил табулатор и пишеща машина. Тези три изобретения са в основата на съвременната индустрия за обработка на [[информация]]. До края на 19-ти век броят  идеи и технологии, които по-късно се окажат полезни в реализацията на практически компютри са започнали да се появяват: Булева алгебра, вакуумната тръба (катод клапан), перфорирани карти и ленти, и телетип  и др.
+В края на 1880 г. Херман Холерит изобретява  записа на [[анализ на данните|данни]] върху носител, който да се чете на машина. Приоритетна употреба на тази машина е четейки носителите, да упражнява вид [[контрол]], а не просто да показва записани данни. "След някои първоначални проучвания с хартиена лента, той се затвърждава използването на перфокарти ..." За да обработва тези перфокарти, той е изобретил табулатор и пишеща машина. Тези три изобретения са в основата на съвременната индустрия за обработка на [[информация]]. До края на 19-ти век броят  идеи и технологии, които по-късно се окажат полезни в реализацията на практически компютри са започнали да се появяват: Булева алгебра, вакуумната тръба (катод клапан), перфорирани карти и ленти, и телетип  и др.
 Компютърът на Атанасов и Бери (Atanasoff-Berry Computer (ABC)) е първият в света електронен цифров компютър, макар и не програмируем.  Джон Атанасов се счита за един от бащите на компютъра. Той е измислен през 1937 г. в Щатския колеж в Айова от  него и е построен със помощта на завършилия студент Клифърд Бери. Машината не е програмируема и е предназначена само за решаване на системи линейни уравнения. Компютърът се използва за паралелно изчисляване.