Разлика между версии на „Шанс“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Думата '''"шанс"''' се използва за отразяване на добра възможност | + | Думата '''"шанс"''' се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет. |
Версия от 18:55, 23 януари 2011
Думата "шанс" се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.
Произход и синоними
Произходът на думата “шанс” е латински и произлиза от названието „cadere”, означаващо "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, вероятност, възможност за успех или неуспех, щастие, късмет, сполука.
Определние и морфологичен разбор
Морфологичен разбор на „шанс”- съществително име, мъжки род, единствено число. Като антоним на думата се приема фразата „неизбежност”. Съществуват редица определения на „шанса”, като най- разпространените са следните:
- Възможност за сбъдване на непредвидими и случайни събития;
- Сила, предизвикваща събития, които не могат да бъдат предвидени или контролирани;
- Възможност, благоприятна за обстоятелсвата;
- Възприема се като риск, опасност или хазарт;
Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като having a chance, some chance, get a chance, take a chance и редица други.
История и развитие на термина „шанс”
Терминът е обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
Дори математиците, развили теория на игрите на шанс (хазартни игри), като Пиер Симон Лаплас, намират начин да покажат, че рисковете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
Десетилетия преди Лаплас Авраам де Моивр открива нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.
