Стратегии за управление в публичния сектор

Стратегиите за управление в публичния сектор – стратегическо планиране плюс стил на управление насочен към постигане на широка подкрепа в адаптацията, включително спазване и споделяне на общите принципи и ценности.

Стратегическо планиране и управление

Стратегическото планиране и разработване на стратегии за развитието на организациите и основни направления от тяхната дейност изискват и стратегическо управление на тяхната реализация. Това сега за нас става решаващ фактор за реализация и просперитет при пазарни условия и особено след присъединяването на Република България към ЕС. Казано с други думи, стратегическото управление се определя като сръчно (изкусно) съчетаване на зъдълбочен анализ и използване на познанията от мениджърите за създаване на ценности от умения (квалификация) и ресурсите, които те контролират. Стратегическото управление поддържа концепцията за осигуряване на активен планов процес, такъв, че да стимулира промените, да ги прави постижими за всички в организацията и да провокира всеки да поеме отговорност за тях.

Релацията “стратегия-обществена среда”

Стратегията обвързва организацията това са държава , регион ,организации от публичния сектор, области и др. с околната обществена среда , като външните рискове и шансове са свързани с външните ресурси и както с потенциала на организациите.

Стратегията е резултат от и се анализира от :анализа на мисията, визията и целите на организацията, вътрешното състояние на организацията ,възможните въздействия на външната среда и прогнози на алтернативите за развитие на една стратегия .Една стратегия трябва много внимателно да се разгледа и да се направи и да бъде погледната от всички страни с това което ни заобикаля обществения и околния начин на живот .Трябва да има движение към една значима за организацията цел .Стратегия се прави за “утрешния ден” а не за “днес” или “вчера”.

Стратегическо управление в държавните организации

1. Стратегиите трябва да се договарят;
2. Трябва да се привличат и включват външни лица в процеса;
3. Отделните фази на процеса трябва да бъдат комуникационни и да се извършва непрекъсната оценка на възможностите;
4. Процесът трябва да е гъвкав за да се избягва бюрократизирането;

Анализът на различните определения за стратегическо управление показва, че то е съзнателно създадена концепция от взаимносвързани цели и персонал, съпричастен и отговорен за изпълнението им, позволяваща висок просперитет на организацията и надежност в поведението и по бъдещото състояние на средата, в която тя ще осъществява жизнения си цикъл.

Субекти на стратегическото управление в публичния сектор

• Политически елит – това е социална група , която има значителен властов потенциал , осигурява интеграции , политически платформи и програми.
• Граждански елит – елита на гражданското общество който имат своя лидер и ръководител на различни граждански структури в защитата на публичния интерес.
• Публични лидери – това са водещи лидери и популярни политически личности който със своята начетеност талант и интелект влияят върху общественото развитие.
• Мозъчни тръстове – сформирани групи от експерти и специалисти които са специализирани в подготовката на стратегически анализи , публични стратегии.

Основни характеристики на обществената среда

• Проблемна ситуация – променливи фактори на средата ,която организацията трябва да определи целите , стратегията и да има решение на проблема.

• Подвижност на средата – характеризира се чрез скоростта с която възниква и се развиват промените.
• Неопределеност на средата – характеризира се чрез количеството и качеството на информацията.
• Сложност на средата - чрез броя , връзките и факторите които организацията задължително трябва да реагира чрез управление.

Видове стратегически риск

Основните фактори за възникване на стратегическите рискове са промяна , случайност и грешка, основните видове са:

• обективен – субективен

• измерим - неизмерим

• общ - единичен

• действителен – спекулативен

Типологията на публичната стратегия според начина на действие

В публичните стратегии типологията според начина на действие е следната ,те се разделят на няколко вида стратегии и те са:

Офанзивни стратегии

Настъпателни стратегии – те са четири вида :

• Стратегия на демонстрация на силата

• Стратегия на пръст в раната

• Стратегия на проникването

• Масирана атака

Динамична стратегия

• която изхожда от максимата “Желязото се кове докато е горещо”

• “Колкото по-зле , толкова по-добре”

• постоянна инициатива

• “Времето лекува”

Коалиционни стратегии

Стратегии на договаряне

• на спазването

• на откритите карти

• изненадващо действие на – предложения с решения

Стратегии на общите действия

• силата на единството

• нежелания съюз

• взаимна изгода

Защитни стратегии

• “Кучетата си лаят, кервана си върви”
• “Отклони вниманието”
• “Разделяй и владей”
• стратегия на контраатаката

Стратегия на разумността

• прехвърлянето на отговорност

• стратегия на пестене на силите

• “остави друг да вади кестените от огъня”!

Изисквания към разработването на публичните стратегии

Основните изисквания са стратегията да разработва и формулира от висшето ръководство с участието на всички нива на управление да се разглежда от гледна точка на перспективата като цяло, а не заради интересите на отделни общества или групи. Стратегията трябва да е в основата на обективни фактически факти и да осигурява стабилност в дълъг период от време.

Контрол върху реализацията на публичните стратегии

Основните видове контрол са :

• предварителен контрол
• текущ контрол
• целеви контрол
• заключителен контрол

Изискванията към контрола са три вида : Непрекъснатост, всеобхватност и аналитичност .

Допълнителна информация

От съдържателна гледна точка стратегическото управление се определя различно от отделните автори. Една част от тях считат, че процесът на стратегическото управление включва три етапа : формулиране на стратегията, внедряване на стратегията и оценка на стратегията.

Друго формулиране на процесуалния модел на стратегическото управление

1. Определяне на факторите, влияещи на стратегията;
2. Изграждане на стратегическа информационна система;
3. Разработване на общи стратегически сценарии;
4. Оценяване на отделните варианти на стратегия;
5. Изработване на предложения за реализация на определен вариант на стратегия;
6. Решения за осъществяване на определен вариат на стратегия;
7. Реализация на стратегията;
8. Актуализация на стратегическата информационна система;
9. Анализ на разликите между действителното развитие и първоначалното предполагаемо развитие;
10. Уточняване на стратегията.

Трети, като изхождат от опита на водещи организации в света, мотивират становището, че стратегическото управление е съвкупност от стратегическо ръководство, планиране и контрол. То се разглежда като своеобразна концепция на интегрален подход, който позволява да се сравнят целите на развитие на производството са наличния потенциал на мощностите и да се привеждат в равновесие външните стратегии и вътрешните възможности за тяхното осъществяване.От тези позиции се формулират две фази на стратегическото управление: формулиране на стратегията и нейното реализиране.

Цели и фази на стратегическото управление

Целта на първата фаза е разработването на различни варианти и избирането на един от тях. Втората фаза включва два етапа:

• внедряване и
• контрол върху изпълнението на стартегията.

Хан Дайгър определя стратегическото управление през 90-те години като нещо повече от планиране, базирано върху фундаменталните идеи за стратегия и мениджмънт и включващо широка гама от управленски процеси. Освен планиране, то обхваща още внедряване и надзор.

От определението става ясно, че в структурно отношение концепцията за стратегическо управление не търпи промени. Промяната е в подхода към стратегическо управление. Изтъква се необходимостта от целенасочен, добре координиран межиджърски подход в интегриращата рамка. Така например след първия анализ и проектиране в бъдещето, се препоръчват следните стъпки :

1. идентифициране на критичните проблеми;
2. създаване, оценка, подбор, внедряване и надзор на стратегическите алтернативи.

Задачи и отговорности на стратегическия мениджмънт

1. определяне на корпоративната философия;
2. дефиниране на близките и далечните корпоративни цели;
3. формулиране на бизнесстратегии, функционални стратегии и регионални стратегии;
4. планиране на управленската система и процес, включително развитие на мениджмънта и информационната система, и заплащане, и поощрения на мениджмънта;
5. процесите на внедряване и контрол, проектиране на желаната корпоративна култура.

Подобен подход застъпват и други автори. При тях обаче диференциацията на стратегическото управление в структурно отношение е съпроводена с интегриращ подход, чиято реализация е конкретизирана. В случая се акцетира върху седем взаимосвързани компонента на стратегическото управление, които се третират като приоритет най-вече на фирменото ръководство по посока на интегрирането им в единно цяло. При разглеждането на тези седем белега на стратегическото управление се стига до извода, че Интензитетът и комбинацията на компонентите, продуктовата, образователната и финансовата политика зависят от стратегиите, които преследват отделните подразделения и организацията като цяло. Оттук се мотивира и становището, че успехът на организацията е в зависимост от системното и едновременното развитие на всички компоненти на стратегическото управление.

От всичко казано дотук се вижда, че стратегията е комплексен план, предназначен да обезпечи мисията на определена институция, като я организира за постигане на определена цел.

Изисквания при реализация на стратегията

1. избор на тактика;
2. политика; процедури;
3. правила;
4. проблеми свързани с правилата и процедурите.

Практическото осигуряване на изпълнението на стратегията обхваща създаване на подходяща организационна среда и ресурсно осигуряване.Всяка стратегия на териториална общност включва етапите на стратегическо планиране и стратегическо управление за реализиране на стратегията.Така стратегическото управление е съзнателно създадена концепция от взаимосвързани цели и персонал, съпричастен и отговорен за изпълнението им, позволяваща висок просперитет на организацията и надеждност в поведението и по бъдещото състояние на бизнессредата, в която тя ще осъществява жизнения си цикъл.

Елементи

1. Анализа на мисията, визията и oрганизацията;
2. Анализи на вътрешното състояние на организацията;
3. Анализа на възможните действия на външната среда;
4. Прогнозата на алтернативите за развитие.

Стратегията е програма за действие, определяща начина за достигане на дългосрочните цели.

Стратегическият мениджмънт е науката и изкуството да се намери бъдещото място на организацията в заобикалящата я среда, което ще и осигури непрекъснат успех и ще я предпазва от изненади. Това е логически анализ, който показва как организацията трябва да мисли за да се адаптира успешно към постоянно променящите се външни и вътрешни условия (Игор Ансофф).

Стратегическото управление са ангажира с това да осигури, доколкото е възможно, оцеляването и преуспяването на организацията в среда с нарастваща турболентност. Сега управлението е принудено да бъде с изпреварващ характер в условията на предвидими и неочаквани обстоятелства.

Изследванията са категорични:

1. Около 80 % от успеха на организацията се дължат на наличието на стратегия, но за нейното разработване се отделят само 5% от работното време;
2. Преобладаващата част от времето се поглъща от решаването на ежедневни, рутинни и оперативни проблеми, чийто принос в успеха е само 20%.

Следователно, стратегическото управление е по-близо до използване въображението на управляващите, отколкото до прилагането на рутинни професионални инструменти. То е и новаторско, защото чрез него организацията се стреми да се адаптира към настъпващите в средата промени и ако е възможно - дори да ги изпреварва. За разлика от оперативните, стратегическите действия обикновено поглъщат пари.

Стратегическият мениджмънт в бъдеще ще бъде насочен не само към постигане на конкретни цели, но и към формулиране на поведението на организацията в неопределена или недостатъчно определена среда. Ще се търсят стратегии за справяне с неочакваното, а не само за оптимизиране на очакваното.

Стратегическо управление

1. Стратегическо мислене;
2. Преобразуване на стратегическа информация в стратегическа алтернатива;
3. Формиране на стратегическо решение (стратегия) въз основа на стратегически анализ;
4. Предприемане на стратегически действия (стратегическо планиране, организиране, контрол, ръководство);
5. Постигане на стратегически резултати съобразно мисията и стратегическите цели на организацията.

Диагностична матрица

Диагностичната матрица за избор на препоръчителни стратегии.Диагностичната матрица се разпределя на няколко стратегии:

1. агресивна стратегия (лидерска позиция на организацията) –има активно действие
2. стратегия “мобилизация на усилията” (ораганизацията мобилизира всички усилия за стратегически успех) – има активно действие
3. стратегия “вертикална диверсификация” (организацията удвоява усилията за стратегически успех) –има замислящо се действие
4. стратегия “развивай” (силна перспектива за стратегически успех на организацията)- има активно действие
5. стратегия “търси външна подкрепа” (средни перспективи)
6. икономична стратегия (слаби перспективи )
7. стратегия “хоризонтална” деверсификация (организацията не бива да разчита само на дивиденти от досегашните си успехи )
8. икономична стратегия (слаби преспективи)
9. защитна стратегия.

Всичко това се слага на една ос и се разпределят силни,средни и слаби страни,а вертикално осовата линия се разпределят силни средни шансове и заплахи.

Вижте още

• Управленски процес
• Управление на риска
• Интегрираност

Източници

• Стратегии в публичния сектор
• Стратегическо управление в публичния сектор
• Ангелов, А ., Основи на мениджмънта, С., 1994г.
• Абаджийски, Н ., Основи на публичната администрация (обща и специална част), С., Сиела, 2005г.
• Величков, Ив., Б. Бенев, Теоретически основи на публичната администрация, С., ЕкоПринт, 2004г.
• Величков, Ив., Б. Бенев, Държавната администрация, С., ЕкоПринт, 2004г.
• Зверкин, Д. П., В. Г. Игнатов, Основи теории государственного управления, М., МарТ, 2005г.
• Къндева, Е., Публична администрация, С., 2007г.
• Рибарска, Е., В. Василев, Ив. Величков, Основи на публичния мениджмънт, Бл., ЮЗУ Н. Рилски, 2005г.
• Павлов,П., Св. Михалева, Лиляна Павлова, Стратегическо управление в публичния сектор, В., ВСУ Черноризец Храбър, 2002г.
• Семерджиев, Цв., Стратегическо ръководство, Софтрейд, С., 2000г.
• Христов, Х., Основи на управлението, С., 2001г.
• Тораго, Ф., М. Мирчев, Г. Шереметев, Стратегическо управление, Стопанство, 1999г

Външни препратки

• Стратегия за управление на риска
• Трите стратегии за увеличаване на продажбите