Диверсификация (Финанси)

Диверсификацията е инвестиционна стратегия за намаляване на риска посредством инвестирането в различни категории инвестиционни инструменти: акции, облигации, валута и т.н., включително в ценни книжа от една категория, но издадени от различни емитенти и от различни държави. Колкото по-голям е размерът на управляваните средства, толкова по-голяма е възможността за постигане на ефективна диверсификация. В този случай може да се инвестира във финансови инструменти, различни по вид и степен на риск. Така, когато даден инструмент генерира загуба, това не се отразява сериозно върху общият финансов резултат на инвестицията, тъй като загубата бива компенсирана от доходността от останалите инструменти в портфейла.

Диверсификация на риска

Диверсификацията на риска/разнообразяване на притежаваните финансови активи или с други думи изключване на концентрацията на инвестицията само в един единствен рисков актив, т.е. се извършва разпределение на риска между повече от един рисков актив. От гледна точка на диверсификацията като основен метод за трансфер се определят 2 вида риск:

• Диверсифицируем риск
• Недиверсифицируем риск

Диверсифицируемият риск се нарича още несистематичен риск - той е такава част от общия риск на портфейла, който може да бъде намален чрез комбиниране с други рискови активи.

Недиверсифицируемият риск определящ се още като систематичен /пазарен/ риск е такава част от общия риск на портфейла от ценни книжа, който не може да бъде намален чрез диверсификация.

В основата на теорията за портфейла на Хари Марковиц лежи принципа на ефективната диверсификация, според която инвеститорът не просто диверсифицира, но и разпределя богатството си между определени инвестиционни носители. Той приема, че измерител на риска на един портфейл е не средно претегленото стандартно отклонение, а ковариацията между възвръщаемостта на активите. Ковариацията и коефициента на корелация са елементи на портфейлната теория, което имат изключително значение. Ковариацията се определя като число на математическото очакване на възвръщаемостите на акция на две компании. Може да бъде и положително и отрицателно число. Коефициентът на корелация приема стойности от -1 до +1.

Модел на Марковиц

Моделът на Марковиц се основава на следните предположения:

• Нормално вероятностно разпределение на очакваните възвръщаемости на отделните ценни книги
• Оценката на роска е пропорционална на отклонението на възвръщаемостта на актива от очакваната или желана възвръшаемост
• При вземане на решение се използват само два параметъра:

• математическо очакване на възвръшаемостта ER
• риск

Инвеститорът не е склонен към риск, т.е. за дадена очаквана възвръщаемост той предпочита минимален риск или за дадено равнище на риск предпочита максимане ER. Не съществуват безрискови активи Не съществуват къси продажби, т.е. не се вземат ЦК на заем и се продават без да са собственост на продавача Инвеститорите не могат да вземат заеми и с тях да купуват ЦК Няма данъци и транзакционни разходи Инфлацията се взема предвид при определяне на очакваната възвръщаемост

При конструиране на модела освен възвръщаемостта и риска се отчита и ковариацията на всички възможни двойки ЦК, която дава възможност ковариацията да бъде наричана взаимнообусловен риск

Основната зависимост във формулата на Марковиц се дава в следните уравнения:

n

• ЕRp= S Ri. Ki сумата от възвръщаемостта на всеки актив умножена по неговия

i=1 относителен дял

n n n

• р2 = S i.Ki+ SS Ki K j.cov(Ri,Rj)

i=1i=1 j=1 ij

n

S Ki=1 i=1

Ki е число в интервал от 0 до 1

При къси продажби относителния дял на актива в портфейла е по-малък от 0.

В този модел по-късно Джеймс Тобин добавя безрисков актив и безрискова инвестиция. Той използва като такива най-напред краткосрочни тримесечни съкровищни бонове, но освен тях предлага да се използват като безрискови активи и такива инструменти като депозитни сертификати, търговски книжа, банкови акценти и др. Освен това в модела на Тобин се правят две допускания:

• Инвеститорите могат да влагат парите си в безрискови активи при определен лихвен процент

• Инвеститорите могат да вземат неограничен паричен ресурс на заем при сигурен /фиксиран/ лихвен процент.

Решението на модела на Марковиц се състои в това да се намерят тези относителни дялове на активите К1 К2 К3 .......... КiКn така че р2 да е минимален при зададена очаквана/желана/ стойност на възвръщаемостта на портфейла.

Когато имаме два актива А и В, за които знаем всичко - възвръщаемост, ,q, и търсим какъв е относителния дял на А и В за участието им в портфейла, за да е минимален риска, т.е. КА и КВ се използват следните формули:

В теорията Z функцията се нарича единична. Съществува и разширена Z функция, която се различава от единичната по това, че съответните членове, които са свързани с възвръщаемостта и риска са умножени по m и n.

Z= mERp-nр2

a=2n[В2- А В q (A,B)]+m[RА-RВ]

2n[2А В q (A,B)-А2-В2]

Смисълът на m и n е в това какви са относителните дялове, които се дават на двете компоненти ERp и р. Счита се, че когато m е много по-голямо от n, то инвеститорът слага акцент на възвръщаемост.

Вижте още

• Закон за банките
• Закон за данък върху добавената стойност
• Закон за задълженията и договорите
• Закон за кредитните институции
• Закон за пазарите на финансови инструменти
• Закон за публично предлагане на ценни книжа
• Майкъл Блумбърг
• Майкъл Милкен
• Маржин сметка
• Маркет-мейкър
• Мертон Шолс

Източници

• Диверсификация на риска
• Драгомир Илиев, Международна пазарна диверсификация
• Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори
• Иван Георгиев, Диверсификация в бизнеса

Външни препратки

• Как да забогатеем – 10 съвета от Уорън Бъфет
• “За брокерите на имоти и нуждата от тях”
• “Полезна информация за инвеститори”
• Програма „Финансови пазари“
• Видове финансови инструменти