Разлика между версии на „Баркод“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Баркод''' (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е '''система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията''', която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките. | ||
| + | ==Същност== | ||
| + | Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица. Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по координиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. | ||
| + | България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП. | ||
| + | |||
| + | ==Стандарти== | ||
| + | |||
| + | Системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN. | ||
| + | |||
| + | *Стандарт EAN-13 | ||
| + | |||
| + | EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура: | ||
| + | |||
| + | - GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380 | ||
| + | - код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1 | ||
| + | - номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда | ||
| + | - контролна цифра | ||
| + | |||
| + | *Стандарт EAN-8 [редактиране] | ||
| + | |||
| + | EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13. | ||
| + | |||
| + | - GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380 | ||
| + | - номер на артикула, 4 разряда | ||
| + | - контролна цифра | ||
| + | |||
| + | *Стандарт UPC [редактиране] | ||
| + | |||
| + | UPC се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава | ||
| + | |||
| + | - Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс | ||
| + | - Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула | ||
| + | - Последният (12-ти) разряд е контролна цифра | ||
==История== | ==История== | ||
Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча. | Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча. | ||
| Ред 5: | Ред 38: | ||
Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация. | Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация. | ||
| + | ==Как да получим баркодове?== | ||
| + | GS1 Баркодове | ||
| + | |||
| + | ===Стъпка 1=== | ||
| + | Добре разгледайте точно какво искате да кодирате с баркод. Определете: | ||
| + | *броя от разновидности на търговските единици (артикули и групови опаковки) | ||
| + | *как са пакетирани | ||
| + | *дали са с фиксирано или променливо съдържание | ||
| + | тъй като всеки един от тези въпроси определя капацитета от идентификационни номера. | ||
| + | |||
| + | ===Стъпка 2=== | ||
| + | Подгответе необходимия комплект документи за членство в GS1 България и ги изпратете по пощата или куриер на адрес. Преведете встъпителния членски внос. | ||
| + | Ако се нуждаете от допълнителна помощ при определяне на вашите изисквания, моля не се колебайте да се свържете с GS1 България на email gs1bulgaria@gs1bg.org или на телефон 02/988 31 39. | ||
| + | |||
| + | ===Стъпка 3=== | ||
| + | След като Вашата молба бъде одобрена и обработена от GS1 България, на посочения адрес за кореспонденция ще получите пакет от документи, който съдържа: | ||
| + | *писмо с определения Уникален Фирмен Префикс | ||
| + | *общо ръководство за потребителя | ||
| + | *ръководство за определяне на Глобални номера на търговски единици | ||
| + | *Правилник на GS1 България | ||
| + | *Фактура-оригинал за преведената сума | ||
| + | Когато се кандидатства само за GTIN-8 или GLN комплекта от документи съдържа: | ||
| + | *писмо с определените GTIN-8 или GLN | ||
| + | *Правилник на GS1 България | ||
| + | *Фактура-оригинал за преведената сума | ||
| + | Поддържайте точен запис от всички идентификационни номера, които сте генерирали и съответните на тях търговски единици. | ||
| + | |||
| + | ===Стъпка 4=== | ||
| + | Поставянето на баркодовете се извършва по три начина: | ||
| + | *чрез вграждане на баркода в дизайна на опаковката или етикета; | ||
| + | *чрез използване на самозалепващи етикети с баркод; | ||
| + | *с директен печат върху опаковката на търговската единица. | ||
| + | Забележка: Препоръчително е да извършите верификация на мостри на баркодовете, преди етикетите или опаковките да бъдат отпечатани в масов тираж. | ||
| + | |||
| + | ===Стъпка 5=== | ||
| + | Предавайте на вашите клиенти точно и подробно описание на търговските единици. Най-често информацията, която се предава, съдържа: *наименованието на търговската единица, формата на опаковката и логистични мерки, видове групови опаковки, условия за транспортиране и съхранение и др. | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| + | ==Източници== | ||
| + | *[http://www.mistral.bg/index.php?id=350 Малко повече за баркода] | ||
| + | ==Външни препратки== | ||
| + | [[category:Икономикс]] | ||
Версия от 21:06, 14 юли 2012
Баркод (още бар код, бар-код, щрих код, щрих маркировка) е система за кодиране на стокови единици в промишлеността и търговията, която предоставя информация за производителя и артикула, служи за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките.
Същност
Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица. Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка, откъдето произлиза и думата на английски (bar code, barcode от bar - прът, решетка). Съществуват и съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности и точкови матрици. Баркодовете биват разчитани от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. Американската баркод система е известна под името "Универсален продуктов код" (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по координиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената нестопанска организация ЕАН (EAN, European Article Numbering). През 1991 г. UCC и EAN подписват договор за установяването на пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 - глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щабквартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. България е член на GS1 (EAN International) от края на 1991 г. Съгласно условията за членство в Международната асоциация EAN International, страните се представляват от неправителствени, нестопански асоциации, представляващи интересите на производители и търговци. Официален представител на България в GS1 е Българската Търговско-Промишлена Палата. Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България, преди ЕАН България – вече със статут на Съвет към БТПП.
Стандарти
Системата GS1 в употреба са няколко различни баркода: EAN-13, EAN-8, UPC-A, UPC-E, GS1-128, ITF-14 и DataBar. Те имат различна структура и следва да се разгледат поотделно. Специфични баркод стандарти са тези за печатните издания: ISBN и ISSN.
- Стандарт EAN-13
EAN-13 се състои от 13 цифри и има следната структура:
- GS1-префикс от три разряда, който указва страната, в която е регистрирана фирмата производител на стоката (не е задължително страната, в която стоката е произведена). GS1-префиксът за България е 380 - код на производителя, който е от 4 до 6 разряда и се определя от националната организация GS1 - номер на артикул (търговска единица), който е от 3 до 5 разряда - контролна цифра
- Стандарт EAN-8 [редактиране]
EAN-8 се състои от 8 разряда и е предназначен за малки по размер артикули. EAN-8 се формира по различен начин от EAN-13.
- GS1-префикс от три разряда за страната. И тук за България кодът е 380 - номер на артикула, 4 разряда - контролна цифра
- Стандарт UPC [редактиране]
UPC се състои от дванадесет разряда, разделени в три групи. Този баркод стандарт не предвижда разряди за държава
- Първата група от 6 до 9 разряда и се нарича UPC фирмен префикс - Втората група от 5 до 2 разряда отговаря на номер на артикула - Последният (12-ти) разряд е контролна цифра
История
Баркодът, наричан още „Универсален продуктов код” (UPC, Universal Product Code) е създаден с цел проследяване на стокооборота в магазините. Неговата история започва през 1932 година, когато група студенти от Харвард се заемат с проект, чиято цел е да улесни пазаруването по каталог. В каталога има талони, съответстващи на всеки един артикул. Когато клиентът иска да купи дадена стока, той просто подава на служител на магазина съответния талон, служителят го поставя в механичен четец и след като се прочете информацията за продукта и местоположението му, той се доставя на касата, където клиентът плаща за него. Информацията, съдържаща се в талона, също се използва за обновяване на данните за наличностите в магазина, така че, когато дойде време за поръчка на конкретния продукт, мениджърът ще знае какво количество да поръча.
Баркодовете, които използваме и днес, в началото са представлявали съвкупност от концентрични окръжности с различна дебелина. През 1948 година, Бърнард Силвър, възпитаник на Дрекселския технологичен институт във Филаделфия, разбира, че президентът на местна верига хранителни магазини е възложил на института проект за създаване на система, с която да следи по-лесно наличностите в магазините. Силвър, заедно със своя колега Норман Удленд, започват работа по проекта и през 1949 година патентоват своето изобретение. След като на всеки артикул в магазина е поставен баркод, с помощта на скенер, разположен на касата се прочита информацията от баркода. Всеки баркод е различен и е уникален за точно един артикул в магазина. Тези първи баркодове са представлявали четири бели линии, поставени на тъмен фон, но с времето става възможно да се добавят още линии и така да се увеличи броя на класификациите на артикулите. Тази възможност има особено голямо значение при производството на нови артикули.
Удленд първоначално иска да използва специално мастило, което свети под ултравиолетова светлина, но два недостатъка го отказват от тази му идея: първо, отпечатването на баркодовете щеше да бъде много скъпо и второ, те щяха да избледняват с времето. Изисква се нещо много по-трайно, за да може баркодът да се прикрепи към стоката, която ще стои на рафт в магазина за неопределено време. Удленд се нуждае от време, за да усъвършенства откритието си, а междувременно Морзовата азбука го вдъхновява да създаде свой баркод. Морзовата азбука използва точки и тирета, които Удленд превръща в тънките и дебелите линии в баркода. След като усъвършенства откритието си, той, заедно със Силвър го патентоват, като го наричат „Класифициращ апарат и метод”. Възможността да се създават класификации на стоките е основна предпоставка за това баркодовете да се използват в магазините навсякъде по света. Патентът е издаден през 1952 година, а откритието представлява двоичен код, който може лесно да се прочете от скенер и да се преведе на какъвто и да е език с цел инвентаризация.
Как да получим баркодове?
GS1 Баркодове
Стъпка 1
Добре разгледайте точно какво искате да кодирате с баркод. Определете:
- броя от разновидности на търговските единици (артикули и групови опаковки)
- как са пакетирани
- дали са с фиксирано или променливо съдържание
тъй като всеки един от тези въпроси определя капацитета от идентификационни номера.
Стъпка 2
Подгответе необходимия комплект документи за членство в GS1 България и ги изпратете по пощата или куриер на адрес. Преведете встъпителния членски внос. Ако се нуждаете от допълнителна помощ при определяне на вашите изисквания, моля не се колебайте да се свържете с GS1 България на email gs1bulgaria@gs1bg.org или на телефон 02/988 31 39.
Стъпка 3
След като Вашата молба бъде одобрена и обработена от GS1 България, на посочения адрес за кореспонденция ще получите пакет от документи, който съдържа:
- писмо с определения Уникален Фирмен Префикс
- общо ръководство за потребителя
- ръководство за определяне на Глобални номера на търговски единици
- Правилник на GS1 България
- Фактура-оригинал за преведената сума
Когато се кандидатства само за GTIN-8 или GLN комплекта от документи съдържа:
- писмо с определените GTIN-8 или GLN
- Правилник на GS1 България
- Фактура-оригинал за преведената сума
Поддържайте точен запис от всички идентификационни номера, които сте генерирали и съответните на тях търговски единици.
Стъпка 4
Поставянето на баркодовете се извършва по три начина:
- чрез вграждане на баркода в дизайна на опаковката или етикета;
- чрез използване на самозалепващи етикети с баркод;
- с директен печат върху опаковката на търговската единица.
Забележка: Препоръчително е да извършите верификация на мостри на баркодовете, преди етикетите или опаковките да бъдат отпечатани в масов тираж.
Стъпка 5
Предавайте на вашите клиенти точно и подробно описание на търговските единици. Най-често информацията, която се предава, съдържа: *наименованието на търговската единица, формата на опаковката и логистични мерки, видове групови опаковки, условия за транспортиране и съхранение и др.