Вертикална интеграция

Вертикалната интеграция е стратегия, при която организацията се разраства чрез навлизане в областите на доставчиците или в тези на потребителите на произвежданите продукти (услуги). Тя е стратегическа алтернатива , която насочва организацията към придобиването или създаването на организации, които да реализират нейния продукт на пазара, да доставят суровини и материали, необходими за неговото производство или и двете. Вертикалната интеграция предполага съвместното изпълнение на два или повече технологично отдебими етапа в една отделна фирма.

Вертикалната интеграция - разновидност на стратегиите на растеж

Стратегиите на растеж (експанзия) са разновидност на стратегическите алтернативи, от които най-често срещаните разновидности

• Диверсификацията

• Вертикалната интеграция

• Пазарното развитие

• Продуктовото развитие

• Стратегията на проникване

Стратегиите на растеж са важни са организациите и се прилагат много често в практиката, особено при тези от тях, които са в добро финансово състояние. Средствата за реализиране на растежа са следните:

• вътрешен растеж, със собствени средства на организацията;

• доброволно обединяване на организации;

• покупка;

Видове вертикална интеграция

Когато казваме, че една фирма прилага вертикална интеграция, това означава, че тя контролира две взаимнозависими стъпки от процеса на производството или стойностната верига. Процесът на производство или стойностна верига е последователността от трансформации, през които преминават една или няколко суровини, преди да се превърнат в крайния продукт. Понякога това протича в повече от една верига, например произвеждането на някои продукти е резултат от влагането на два различни междинни продукта, следователно може да има паралелна трансформация. В този смисъл има три възможности за вертикална интеграция:

• интеграция „назад” или „нагоре” 1;,

• интеграция „напред” или „надолу” 2;,

• „странична” интеграция 3.

В практиката понякога е трудно да се различи страничната интеграция от интеграцията „назад“  – и наистина, повечето от научните изследвания са фокусирани само върху интеграцията „напред” и „назад”, ето защо приемаме,  че латералната интеграция често се смята за интеграция „назад” . По-долу са представени примери от процеса на стойностната верига, като мястото на фирмата в нея е представено със сините правоъгълници.

Следователно, при интеграция „назад” фирмата започва да произвежда онова, което по-рано е купувала от доставчици, а при интеграция „напред” се произвежда това, което са купували по-рано клиентите й.

Ще говорим за интеграция назад (или възходяща) интеграция, когато една фирма, намираща се на определен етап навлиза в производството на своите суровини и/или на други ресурси. Така пивовар, който слага собствени мощности за малцуване или се слива с производител на малц се интегрира назад.Интеграция напред (или низходяща) интеграция се среща, когато една фирма навлиза в следващия етап на процеса. По принцип тогава всяка фирма е изправена пред решенията дали да „купува или прави" или да „употребява или продава". Тези решения ще формират крайъгълния камък на нейната обща стратегия. Необходими са две други предварителни бележки по определенията.

Връзки, позволяващи вертикална интеграция

Придобиването или създаването на организация дистрибутор на продукта се определя като „интеграция нагоре“, докато придобиването или създаването на организация-доставчик на суровини и материали се определя като „интеграция надолу“ .

Интеграцията  „нагоре“ може да приема формата на закупуване или основание на търговски организации с цел контролиране цената или разпространението на продукта. Филмово студио, произвеждащо игрални филми може да реши да закупи верига от киносалони, за да координира прожекцията на филми с рекламирането на новата си продукция. Интеграцията „надолу“ служи за стабилизиране потока на суровини и материали, необходими за производството на основния продукт. Производителят на домашни компютри може да избере да закупи или основе компания за доставкки на възли и детайли за компютъра, за да се гарантира достъпът до тях за даден период от време, а и да се намали себестойността. Вертикалната интеграция е най-често използвана от организации, които забелязват своите силни страни и заплахите, пред които са изправени.

Предимства и недостатъци на стратегията

Вертикалната интеграция напред е целесъобразна, ако позволява да се увеличи стойността, предоставяна на потребителите, като се преодолее зависимостта от търговските агенти и от търговията на едро и дребно.

Решаване на проблеми

1. да позволи на фирмата да реализира своята политика по отношение на потребителите
2. да се намалят значително запасите от готова продукция
3. да се преодолеят закъсненията в предоставянето на нови модели на потребителите
4. да се преодолее нестабилността в производството
5. Вертикалната интеграция назад е целесъобразна, когато:
6. доставчиците са с висок показател за рентабилност на продажбите
7. доставяните компоненти имат висок относителен дял в себестойността на крайния продукт
8. чрез поглъщане на доставчика могат да се овладеят някакви технологични навици

Нецелесъобразност

1. въвлича фирмата във системата на производствените отношения в отрасъла и ограничава диверсификацията в нови ефективни отрасли.
2. затруднява придобиването на основни компетенции, тъй като предполага развитието на разнообразни навици и възможности
3. удължава времето за внедряване на нова продукция

Вижте още

• Франчайзинг
• Маркетинг
• Планиране
• Явление
• Избор
• Качество
• Помощ
• Продукт
• Отворена система
• Контрол
• Контролинг
• Бизнес
• Организационна структура

Източници

• Марин П. и др. Маринов, Основи на международните икономически отношения и социалистическата икономическа интеграция: Ч.1
• Марин П. и др. Маринов, Основи на международните икономически отношения и социалистическата икономическа интеграция
• Георги Станев, Венцислав Христов, Румяна Русева ; Под общ. ред. на Нина Каменова, Основни административни регистри
• Науч. рък. Теменуга Ракаджийска, Трансформацията и адаптацията на българския бизнес в процеса на интеграция на българското общество
• Силвия Трифонова, Европейска парична и финансова интеграция 2011 Издателство на ВУЗФ
• Силвия Трифонова Трифонова, Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция 2006 Стопанство
• Ръков. проект Венелин Николаев Бошнаков, Университетското обучение по приложна статистика и иконометрия и интеграция на УНСС в европейското образователно пространство 2009 УНСС 81 л.

Външни препратки

• Стратегии на растеж
• Диверсификация
• Икономическа интеграция