Разлика между версии на „Изкуствен интелект“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:ai.jpg|thumb|right|Изкуствен интелект]] | [[File:ai.jpg|thumb|right|Изкуствен интелект]] | ||
| − | '''Изкуственият интелект''' е '''устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели'''. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от | + | '''Изкуственият интелект''' е '''устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели'''. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от [[информатика]]та. |
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. | + | Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена [[информация]], както и да си служи с нея. |
Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката | Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката | ||
| − | Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти | + | Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, [[планиране]], общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти |
==Дефиниции и критерии== | ==Дефиниции и критерии== | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект. | През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект. | ||
| − | Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност. | + | Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по [[достоверност]]. |
При създаване на изкуствен интелект трябва: | При създаване на изкуствен интелект трябва: | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
* експертна система Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея. | * експертна система Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея. | ||
* Разсъждение на основата на аналогични случаи. | * Разсъждение на основата на аналогични случаи. | ||
| − | * Баесова мрежа | + | * [[Баесова мрежа]] |
* [[Дърво на решенията]] | * [[Дърво на решенията]] | ||
* Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда. | * Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда. | ||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
== История == | == История == | ||
| − | В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина. | + | В началото на XVII век [[Рене Декарт]] излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина. |
== Съвременност == | == Съвременност == | ||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. | Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. | ||
Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. | Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. | ||
| − | Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност. | + | Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска [[диагностика]], както и в националната сигурност. |
== Основни области на използване == | == Основни области на използване == | ||
| Ред 60: | Ред 60: | ||
* Стратегическо планиране | * Стратегическо планиране | ||
* Диагностика | * Диагностика | ||
| − | * Изкуствен интелект в | + | * Изкуствен интелект в [[игри]]те и ботове в компютърните игри |
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Теория]] | *[[Теория]] | ||
Версия от 21:33, 27 май 2012
Изкуственият интелект е устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.
Същност
Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.
Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти
Дефиниции и критерии
Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:
- символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
- невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.
През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.
Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.
При създаване на изкуствен интелект трябва:
- Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
- Да се вгради начално обучение за това къде кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
- Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
- Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност
- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)
Конвенционален изкуствен интелект
Основно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния изкуствен интелект:
- експертна система Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея.
- Разсъждение на основата на аналогични случаи.
- Баесова мрежа
- Дърво на решенията
- Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда.
Изчислителен изкуствен интелект
Използва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен изкуствен интелект. Основни методи:
- Невронна мрежа: Система с отлични способности за разпознаване.
- Не-ясна система: методи за разсъждение в условия на неопределеност.
- Еволюционни алгоритми и Генетични алгоритми: тук се използват понятия, свързани основно с биологията, като популация, мутация и естествен отбор за усъвършенстване на решенията в задачите. Тези изчисления се делят на еволюционни алгоритми, генетически алгоритми и методи на "сборен" интелект (например, "мравешки" алгоритъм).
- Обучение с утвърждение: Група от методи за автоматично обучение, отличаващи се със способността си да функционират без необходимост от примерни решения на поставения проблем.
История
В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.
Съвременност
Някои от обществени системите са с изкуствен интелект: Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.
Основни области на използване
- Разпознаване на образи
- Оптическо разпознаване на символи
- Разпознаване на реч
- Разпознаване на лица
- Превод
- Нелинейни управления и роботика
- Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения
- Стратегическо планиране
- Диагностика
- Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри
Вижте още
Източници
- Stuart Russell and Peter Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd Edition)
- David Kitson, Turing Evolved
- Scientific American, Understanding Artificial Intelligence (Science Made Accessible)
- Ian Millington and John Funge, Artificial Intelligence for Games, Second Edition
- Jeff Hawkins and Sandra Blakeslee, On Intelligence
- Dario Floreano and Claudio Mattiussi, Bio-Inspired Artificial Intelligence: Theories, Methods, and Technologies (Intelligent Robotics and Autonomous Agents series)