Разлика между версии на „Изкуствен интелект“

Версия от 21:28, 27 май 2012

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.

Същност

Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.

Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти

Дефиниции и критерии

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

При създаване на изкуствен интелект трябва:

Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
Да се вгради начално обучение за това къде кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност

- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)

Конвенционален изкуствен интелект

Основно се използват методи за самообучение на машината, основани на формализъм и статистически анализ. Методи на Конвенционалния изкуствен интелект:

експертна система Експертни системи: програми, които работят по определени правила, обработват голямо количество информация и в резултат извеждат заключение по нея.
Разсъждение на основата на аналогични случаи.
Баесова мрежа
Дърво на решенията
Поведенчески подход: модулен метод за изкуствен интелект, при който системата се разделя на няколко сравнително автономни програмни поведения, които се задействат в зависимост от измененията във външната среда.

Изчислителен изкуствен интелект

Използва интерактивни разработки и обучение. Самообучение основано на емпирически данни и асоциирани с тях "гъвкави" изчисления и не-символен изкуствен интелект. Основни методи:

Невронна мрежа: Система с отлични способности за разпознаване.
Не-ясна система: методи за разсъждение в условия на неопределеност.
Еволюционни алгоритми и Генетични алгоритми: тук се използват понятия, свързани основно с биологията, като популация, мутация и естествен отбор за усъвършенстване на решенията в задачите. Тези изчисления се делят на еволюционни алгоритми, генетически алгоритми и методи на "сборен" интелект (например, "мравешки" алгоритъм).
Обучение с утвърждение: Група от методи за автоматично обучение, отличаващи се със способността си да функционират без необходимост от примерни решения на поставения проблем.

История

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.

Съвременност

Някои от обществени системите са с изкуствен интелект: Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

Основни области на използване

Разпознаване на образи
Оптическо разпознаване на символи
Разпознаване на реч
Разпознаване на лица
Превод
Нелинейни управления и роботика
Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения
Стратегическо планиране
Диагностика
Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри

Вижте още

Източници

Външни препратки

@@ Ред 74: / Ред 74: @@
 ==Източници==
 ==Външни препратки==
+* [http://www.cnn.com/TECH/computing/9901/14/chipman.idg/ Интервю с Кевин Уоруик]
+* [http://www.youtube.com/watch?v=RB_l7SY_ngI Видеоклип на Уоруик, Проект Киборг]
+*[http://inews.bg/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%BA%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B0_l.a_c.456_i.61117.html Първият „човек - киборг“ демонстрира раздвижване на изкуствена ръка]
+*[http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/Medicbiological%20sciences/Izsledvania/Seminar_18_06/SEMINAR_Vukov_18.06.09_f.pdf От медицинската кибернетика към електронно здравеопазване]
+*[http://megimg.info/mg/modules/booklists/knigi/Comp/Programirane/izkustven%20int.pdf Изкуствен интелект]
 [[category:Кибернетика]]