Разлика между версии на „Неопределеност“
| Ред 15: | Ред 15: | ||
[[Image:reshenie v usloviq na neopredelenost.jpg|thumb|left|alt=Vzemane na pravilno reshenie v usloviq na neopredelenost.|Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.]] | [[Image:reshenie v usloviq na neopredelenost.jpg|thumb|left|alt=Vzemane na pravilno reshenie v usloviq na neopredelenost.|Вземане на правилно решение в условия на неопределеност.]] | ||
==Аспекти на неопределеността== | ==Аспекти на неопределеността== | ||
| − | Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено | + | Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта: |
===Рискова неопределеност=== | ===Рискова неопределеност=== | ||
Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания. | Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае [[вероятността]] на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очаквана[[полезност]].Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защото[[функция]]та на [[полезност]] има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме [[теорията на риска]], която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]]. | Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме [[емпиричните данни]] и получените резултати помагат да се вземе [[оптималното решение]]. Тук използваме методите за вземане на статистически решения [[статистически игри]]. | ||
[[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|left|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]] | [[Image:izvestna veroqtnost na izhodi.jpg|thumb|left|alt=Izvestna veroqtnost na izhodite na vsqko reshenie kato sluchaina velichina.|Известна вероятност на изходите на всяко решение като случайна величина.]] | ||
| + | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
*[[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ]] | *[[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг ]] | ||
Версия от 15:58, 27 май 2012
По своята същност неопределеността представлява невъзможност да се предвиди поведението на системата, за която е взето дадено управленско решение или на системата, в която ще се реализира взетото решение. Мениджърите имат представа за целите, които искат да реализират,но информацията за алтернативите и за бъдещите събития е непълна. Те нямат нужните им данни, благодарение, на които да оценят по конкретно риска, който е вътрешноприсъщ за всяка алтернатива.
Основни причини
- Недостатъчна или бързо променяща се информация;
- Сложно поведение на системата,за която е взето управленско решение;
- Липса на научни или практически знания и опит в съответната област;
- Творчески възможности на субективния фактор;
- Начин на възприемане на информацията и оценка на явленията и процесите по време на вземането и реализирането на решението.
Основни степени
- Ниска степен на неопределеност предполага поведението на системата на решението да се познава почти цялостно и в този смисъл е възможно почти еднозначно да се опишат поведението на системите и резултати те от практическото провеждане на решението. Това е ситуация близка до детерминираност.
- Средна степен на неопределеност е налице познаване на състоянието на факторите,при което може да се опише вероятностния изход от дадено решение.
- Висока степен на неопределеност при нея не могат да се предскажат даже възможните изходи от прилагането на дадено решение и не съществува вероятност за постигане на предполагаемите перспективни резултати.
Неопределеността предполага риск не само при вземане на решение,но и при неговата реализация.Рискът изразява различната вероятност за практическата реализация на решението и на набелязания ефект - технически, стопански, социален, екологичен
Аспекти на неопределеността
Те се използват при осъществяването ма задачите за вземане на управленско решени. Еднозначното съответствие между D (множество възможни решения) и S (множество възможни изходи) е нарушено. Същността на неопределеността е в замяната на функционалната зависимост с многозначното изображение.Самата неопределеност може да се разглежда в следните четири аспекта:
Рискова неопределеност
Както при всяка неопределеност така и при рисковата, на едно решение d ∈ D съответстват няколко изхода от S , но при рисковата неопределеност се знае вероятността на всеки един изход. Следователно е известна вероятността Pd(s) за всяко s ∈ S. Избира се такова решение, което носи най-голяма очакванаполезност.Оттук следва субективният характер на рисковата неопределеност,защотофункцията на полезност има субективен характер и зависи от отношението на индивида към риска. Тук използваме теорията на риска, която задължително се свързва с някакво измерване на риска. В най-общ план, рискът се измерва с отклонението на действителния резултат от очаквания.
Стратегическа неопределеност
При тази неопределеност еднозначното съответствие между D и S е нарушено от противодействие на участниците в реалните процеси.Ясно е, че това противодействие има активен субективен характер и се проявява в конфликтна ситуация. При вземането на решения трябва да се отчитат противоречивите интереси на заинтересуваните субекти. Тук се използва един от методите на изследване на операциите – теория на игрите.
Неопределеност на средата или несигурност
Еднозначното съответствие между D и S е нарушено от средата. Например при лоши климатични условия, природни бедствия, технически аварии, случайни колебания на макро- и микроикономическите показатели, търсенето, предлагането и др.Тук противодействието носи пасивно обективен характер и се използват методите на игрите с природата.
Частична неопределеност
Отново еднозначното съответствие между D и S е нарушено. За разлика от рисковата неопределеност тук вероятностите на изходите са неизвестни. Следователно може да разглеждаме възможните изходи на всяко решение като случайна величина. Ако имаме възможност, провеждаме експеримент, обработваме емпиричните данни и получените резултати помагат да се вземе оптималното решение. Тук използваме методите за вземане на статистически решения статистически игри.
Вижте още
- Съотношение на неопределеност на Хайзенберг
- Същност на риска
- Вземане на управленско решение в условия на риск и неопределеност
- Диверсификация
- Критерии за вземане на решение в условия на неопределеност и риск
- Критерий на абсолютния оптимизъм
- Критерий на Валд
- Критерий на Севидж
- Критерий на Хурвиц
- Критерий на Лаплас
Източници
- Неопределеност
- Матилда Александрова, Управленски решения и риск; София 2009; Издателство - Авангард Прима