Блез Паскал

Файл:Blaise.jpg

Блез Паскал

Блез Паскал е френски математик,физик, религиозен философ,теолог и писател.Роден през 1623г,той доживява до 39-годишна възраст и придобива световна известност със своите многобройни трудове и забележителни открития за човечеството.Видният французин има широки познания в множество области,което му позволява значително да се отличи сред своите връстници от ранна крехка възраст. С приносите си в няколко различни математически дисциплини Паскал се нарежда сред универсалистите в математиката,проявява завидни умения във физиката,като писател,пишейки прози,както и представяйки свои собствени възгледи относно духовността и представата му за Бога.

Биография

Паскал е роден е 19 юни 1623 г.,Клермон Феран,Франция в семейството на Етиен и Антоанета Паскал.Бащата е любител-математик и високо ерудиран юрист – съветник при кралския двор и се увлича по история, литература,философия, физика и най-вече — по математика. Едва 3-годишен,Паскал изгубва майка си, Антоанета.. Паскал има две сестри, по-младата Жаклин и по-голямта Жилбер.

След ранната смърт на съпругата си,бащата полага много усилия да възпита четирите си деца и да им осигури подходящото образование. През 1631 г., пет години след смъртта на жена си, Етиен Паскал се премества с децата си в Париж.Младият Паскал показва невероятна способност за математика и наука. На четиригодишна възраст Блез пише и чете с лекота, извършва наум сложни пресмятания.Именно семейството е мястото,където Паскал получава първоначалните си познания по математика и философия от своя родител и напредва в тези науки толкова бързо, че си спечелва репутацията на дете-чудо.

Математика

На 13-годишна възраст Блез Паскал, без ничия помощ, открива първите 32 теореми на Евклидовата геометрия. На 16-годишна възраст той доказва една от основните теореми на проективната геометрия – т.нар. “теорема на Паскал” и издава знаменитото „Есе за коничните сечения” ,в което е развита наречената по-късно на негово име „теорема на Паскал”.В статията за коничните сечения той формулира една от важните теореми на проективната геометрия,а именно че пресечните точки на срещулежащите страни на всеки шестоъгълник, вписан в конично сечение,лежат на една права. Паскал посвещава ред свои трудове на аритметичните редове и .в „Трактат за аритметическия триъгълник“ дава определение на т.нар „триъгълник на Паскал“ - таблица, в която коефициентите на разлагането на (a + b)n са разположени във вид на триъгълник. В него авторът представя по удобен начин метода за изчисление на вероятностите.

Теория на вероятностите

Теорията на вероятностите е приложна математическа дисциплина, която изучава оценката за възможността да се случи дадено събитие. Тя се занимава с анализ на случайни явления. Централната обекти от теорията на вероятностите са [случайни величини ], [стохастични процеси] и [събития].

Физика

Наред с математиката Блез Паскал се интересувал и от физиката, като извършвал опити в домашната си лаборатория. Още тогава той прави впечатление на околните с умението да прониква до същността на явленията с дълбочината на логичното си мислене. След преместването на бащата на служба в Руан, Паскал продължава научните си занимания, рожба, на които е и хрумването му да се създаде сметачна машина, която да облекчи пресмятанията на математиците и физиците. След множество първоначални проекти през 1645 г. аритметичната машина на Паскал най-сетне е готова. Паскал получава първия в света патент за изобретяването на сметачна машина и под негово ръководство до 1653 г. са произведени и разпродадени не малко екземпляри от нея.

Съществен момент в неговия житейски път е повторението на опита на Торичели,както и реализацията на редица негови опити, като използва в барометъра вода, олио, вино и др. течности. През 1648 г. Блез установява, че,налягането на атмосферния въздух уравновесява теглото на живака в тръбичката.

През следващите две години Паскал продължава своите опити и достига до извода, че с помощта на барометъра може да се определи надморската височина на дадена точка от земната повърхност. Макар да не достига до закона за изменение на плътността на въздуха с височината, Паскал дава идеята за конструиране на високомера (алтиметъра) и неопровержимо доказва, че въздухът оказва налягане върху телата.

Той извършва знаменитите си барометрични експерименти, дали път на развитието на хидродинамика и хидростатиката .Тези експерименти имат освен теоретичен, и практически характер – например усъвършенствани са конструкциите на барометъра и хидравличната преса. Тогава се оформя и известният „Закон на Паскал”, според който във всички точки от една течност, действието на повърхностните сили е еднакво. По-точната формулировка на закона гласи, че налягането в даден флуид в равновесие е еднакво във всички негови точки на дадена дълбочина, което е тясно свързано с формулировката на основния принцип на хидростатиката:

Математическо представяне:

Разликата в налягането на течност между две точки на дълбочини съответно h1 и h2 е равна на :

Където ρ е плътността на течността, а g е земното ускорение.

Оттам следва и формулата за налягането на течността в произволна точка на дълбочина h:

Където P0 е налягането на повърхността (атмосферното налягане ако течността е в допир с атмосферата).

Литература

Френският учен се представя доста добре и като писател.Той умело борави със стилистичните фигури и тропи,оказвайки влияние на много от бъдещите писатели.

Произведения

• „За пустотата“

• „Мисли“ – публикувани посмъртно

• „Писма до провинциалиста“

• „За теглото на въздуха”

• „Есе за коничните сечения”

• „За равновесието на течностите“

• „Нови опити за пустотата

Философия и теология

Паскал излага своите лични виждания и представи за Бога като говори за него като нещо недостижимо е всеобхватно.Той го олицетворява със самата Вселена.Френският теолог има доста силни влияния върху екзистенциализма,който може да се определи в най-общ и популярен смисъл като Философия на съществуването. Въпреки разликите в доктрините на водещите философи екзистенциалисти те имат нещо общо - възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тази човешка личност, като отправна точка на своите философски разсъждения.

Виж още

○Томас Хобс

○ Декарт

○ Спиноза

○ Нобелови награди

Източници

● [1]

● [2]

● [3]

Външни препратки

1. [4]

2. [5]

3. [6]

4. [7]