Разлика между версии на „Школа на човешките отношения“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 1: Ред 1:
За разлика от [[класическата школа]], която акцентира върху взаимодействието „човек-машина”, '''школа на човешките отношения''' се интерерсува само от взаимоотношението „човек-човек”. Школата на човешките отношения възниква вследствие на критиките за ограничеността и игнорирането на човешкия фактор от [[класическата школа]] .
+
#пренасочване [[Поведенческа школа на управление]]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Поява и развитие==
 
 
 
 
 
 
 
Школата на човешките отношения се развива през 30-те до около 60-те години на XX век. Нейните привърженици вярват, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Отличителната черта на първите етапи в развитието на школата за човешки отношения е акцентът върху малките групи или дори върху отделния индивид при изследванията.
 
 
 
Анализират се детайлно психологията на индивидите в малките групи. В най-добрия случай се приема неформалната структура като определен фактор, с което управляващите трябва да се съобразяват при вземане на [[управленски решения|управленските решения]]. Идеите на движението за човешки отношения се оказват много актуални за практиката на [[управление]] и привлекателни за изследователите.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Основни представители==
 
 
 
 
 
 
 
Началните постановки на Школата за човешките отношения се свързва с името на [[Елтън Мейо]] , [[Мери Паркър Фолет]] , [[Робърт Оуен]] , [[Оливър Шелдън]] и др.
 
 
 
[[Мери Паркър Фолет]]- известна специалистка по [[политически науки]], жена с широка култура, запалена по въпросите на религията, музиката, естествознанието и историята. Ангажирана предимно с проблемите, свързани дейноста на правителството. Фолет е обедена,че всички проблеми на [[управление]]то са проблеми на човешките отношения. Извън границите на нейните интереси са статичните проблеми на управлението – сгради, цехове, структури, организационни средства, [[контрол]]. Фолет изучава хората, заети с практическа работа, интересува се от тяхната [[мотивация]] , от ценностите им и тяхното развитие.
 
 
 
Робърт Оуен постига своите широко известни успехи, с прилагането на нови похвати в раководството на хората.
 
 
 
* въвежда обучението вместо наказанието
 
* подрява, условията на работа
 
* преустановява наемането на деца под 10г.
 
*  намалява работния ден от 14 а 10 часа
 
* построява домове за работниците със санитарно оборудване и модерни детски градини за тяхните деца
 
 
 
 
 
 
 
[[Image:shkola_choveshki_otnosheniq.jpg|thumb|left|alt=Mary Parker Follett(1868-1933).|Мери Паркър Фолет(1868-1933).]]
 
 
 
 
 
 
 
[[Image:shkola_choveshki_otnosheniq_1.jpg|thumb|right|alt=Robert_Owen(14 May 1771 – 17 November 1858).|Робърт Оуен(14 Май 1771 – 17 Ноември 1858).]]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Елтън Мейо и Хоутърнските експерименти==
 
 
 
 
 
 
 
За основоположник на движението за [[човешки отношения]] се смята американският професор по психология от Харвардския Университет - Елтън Мейо. Роден в Аделаида, Австралия, през 1880г. Известен с изследванията си в областта на [[социология]]та на производствените отношения и с експериментите си, с които се доказва ролята на човешките взаимотношения в неформалните групи.
 
 
 
Елтън Мейо извършва [[експеримент]]и през периода 1927 - 1932г. известeн като “Хоутънските експерименти”.
 
 
 
Един от неговите най-прости, но убедителни опити е [[експеримент]]ът с работничките в една от фабриките на компанията Уестърн Електрик. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда. Експеримента протича в четири фази:
 
 
 
Експерименти за определяне на ефектите в производителността при промяна в осветлението;
 
 
 
Експерименти за определяне на влиянието на промените в часовете за почивка и в други условия на труд;
 
 
 
Изработване на анкета за да се определят отношенията и чувствата на работниците;
 
 
 
Всяка следваща фаза е опит от страна на изследователите да решат и да дадът отговор на въпроси, възникнали в предходната фаза.
 
 
 
Формирали бригада от шест работнички, на които е обяснено, че ще участват във важен експеримент, който има за цел да подобри условията на труд във фабриката.
 
 
 
На новосформираната бригада е предложено да си изберат бригадир. Работничките - отделени в самостоятелна стая, където специален наблюдател не само е регистрирал производителността и условията на труд, но имал за задача да се интересува от настроението на членовете на бригадата. Отчитал техните забележки и предложения, както и личните им проблеми. В продължение на година и половина в бригадата се изменяла продължителността на работния ден като е въвеждан и различен режим на почивки. Производителността на труда непрекъснато се увеличавала.
 
 
 
По- късно Елтън Мейо предлага да се отменят всички въведени придобивки в работата и тя да се въведе в режим на условия на труд, какъвто е съществувал преди започването на експеримента.
 
 
 
За изненада на всички производителността на труда продължила да расте. Така изследователите стигат до извода, че самата работа, производствения процес и чисто физическите изисквания имат относително малко значение пред други фактори, които до този моменти не били известни.
 
 
 
Елтън Мейо имал за задача да оцени резултатите от изследванията и да анализира тези други фактори. Елтън Мейо и неговите колеги стигат до извода, че те са от психологически характер.
 
 
 
С Хоторнският експеримент за първи път се установяват фактори, които са основите на [[мениджмънт]]а :
 
 
 
Отношенията между [[лидер]] и подчинени организиране на дейностти извън служебните задължения; повече време с подчинените; подчертаване на положителното мнение за работниците при постигнати добри резултати; търсене на тяхното мнение;
 
 
 
Структура на задачата - разделяне на работата на малки задачи; допълнително [[обучение]] , инструктиране; предлагане на повече решения на задачите;
 
 
 
Позиция на авторитета - упражняване на авторитет на лидера, контролиране на вида и размера на информацията която получават подчинените; отбягване на всякакъв вид демонстрация на сила и роля;
 
 
 
Експериментите доказват, че увеличаването на производителността не се дължи само на финансови стимули и материална база, а и на комплекс от явления между които важна роля играят груповата принадлежност, [[мотивация]]та на работниците и загрижеността за тях.
 
 
 
Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една [[организация]] оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на [[група]]та, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
[[Image:shkola_choveshki_otnosheniq_2.jpg|thumb|left|alt=Elton Mayo(26 December 1880 - 7 September 1949).|Елтън Мейо(26 Декември 1880 – 7 Септември 1949).]]
 
 
 
 
 
 
 
Елтън Мейо твърди, че работниците не са живи машини, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.
 
 
 
Освен това той отчита значението на управлениския стил при балансирането между загрижеността за хората и отношението към свършената работа.
 
 
 
Основните идеи и резултати от тези експерименти са изложени в книгата му “Човешките проблеми на индустриалната циливизация”.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Модел за „организационен айсберг” на Мейо==
 
 
 
 
 
 
 
Мейо създава модела на „организационния айсберг” и въвежда понятията „икономически човек” и „социален човек”.Той вижда [[управление]]то на предприятието като симбиаза между НТО и възможността да са в полза на производството и създаването на такова сътрудничество между хората, че формалната и неформалната структура на [[организация]]та да са в единство.
 
 
 
 
 
 
 
[[Image:shkola_choveshki_otnosheniq_3.jpg|thumb|left|alt=Elton Meyo.|Елтън Мейо.]]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Съвременно разбиране и приложимост в практиката==
 
 
 
 
 
 
 
В края на XX век концепцията за човешките отношения се изменя много съществено, главно поради измененията в икономическите и социалните условия.
 
 
 
Все повече хора желаят да постигнат уважение и самореализация. Преди всичко, се променя акцентът при факторите, влияещи върху успеха в [[бизнес]]а. Човекът е значим на работното си място. В това се състои огромния принос на Елтън Мейо и неговите съмишленици, като основоположници на идеята за развитието на човешките отношения. Приносът им е не само за повишаване на качеството на работа, условията на труд и възнаграждението,но и възможност на работниците да вземат участие, дори и „символично” в управлението на фирмата.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
==Виж още==
 
 
 
[[управление]]
 
 
 
[[контрол]]
 
 
 
[[мотивация]]
 
 
 
[[експеримент]]
 
 
 
[[лидер]]
 
 
 
 
 
 
 
==Източници==
 
 
 
http://www.referati.org/shkola-za-choveshkite-otnosheniq-3/64222/ref Школа на човешките отношения
 
 
 
http://womenshistory.about.com/od/business/p/m_p_follett.htm Мери Паркър Фолет
 
 
 
http://www.vectorstudy.com/management_gurus/elton_mayo.htm Елтън Мейо
 
 
 
 
 
 
 
[[category:Основи на управлението]]
 

Версия от 13:10, 5 април 2012