Хотърнски експеримент

Хотърнските експерименти представляват същинско начало на социологическия подход в управлението на промишленото предприятие. Формалното основание за тези експерименти е решението на Националния изследователски съвет в САЩ и приемането на специалната изследователска програма по тези проблеми, ръководена от професора по електроинженерство Д. Джаксън.

Етапи

Елтън Мейо – американски социолог и организационен психолог.

Елтън Мейо извършва експерименти през периода 1927 – 1932г. известни като Хотърнските експерименти. Един от неговите най-прости, но убедителни опити е експериментът с работничките в една от фабриките на компанията „Уестърн Електрик”. Заедно с няколко свои сътрудници - социолози и психолози, той се опитва да обясни вариациите в производителността на труда. Хонтърските експерименти продължават дълго, от 1924г. до 1932г. По своите резултати те преминават през четири етапа.

Първи етап

През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците.

За един от обектите на проучванията са избрани предприятията на Западната електрическа компания - дъщерна фирма на Американската телефонна и телеграфна компания в град Хотърн. Били са заети около 29 хил. работници и служители. Характерно за тези компании е било, че са предоставяли на работниците кухня, болница и редица звена за професионално ориентиране. Това било основна причина Хотърнските предприятия да бъдат избрани за проучванията, поради благоприятният климат за работа, който те предоставяли на работниците. Считало се, че това ще благоприятства за провеждането на експеримента. Целта на експериментите е била да се разкрият оптимални варианти за условията на труд, които да повишат производителността на работниците и в същото време да им запазват работоспособността.

За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и контролна. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете групи. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.

Проведените експерименти през този етап обаче не са безплодни, те открояват два много важни момента. Те отхвърлят хипотезата за влиянието на осветеността върху резултатите от работата на работниците. И това, че почти през цялото време на експериментите с осветлението е било установено или повишаване на производителността или задържането й на равнище, което не е смущавало производителността. Това засилва интересът на експериментаторите.

Предприятията в град Хотърн.

Втори етап

През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на температурата, влагата, времето за индивидуален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение.

През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.

За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока от всякога. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.

Работници в предприятието в град Хотърн.

Трети етап

През третият етап експериментите поканили Елтън Мейо да работи по експеримента. Това се случило през април 1928г.

Мейо е трябвало да реши загадката за истинските причини, които влияят върху поведението и резултатите от работата на работничките. След дълги интервюта със самите работнички и преглеждане на резултатите от експеримента, Мейо стига до извода, че търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. Той открил, че по време на експеримента работничките са се превърнали в група. И по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. В откриването на групата, като фактор на индивидуалното поведение на човека в процеса на труда се вижда първият революционизиращ принос на хотърнските изследователи. Също така стигнал до становището, че беседите са добра възможност да се помага на работниците, да разберат по-добре причините за тяхното недоволство и за тяхното по-лесно приспособяване в организацията.

Четвърти етап

През четвъртия етап се проучвало как групата въздейства върху трудовото поведение на своите членове. За експеримента е формирана група от 14 работника с различни професии, отделени в помещение с близки условия като останалите помещения във компанията. Трудът им се заплащал по акордна система, като възнаграждението нараства пропорционално на изработката. Изследователите считали, че производителността в групата ще нарасне като по сръчните окажат влияние върху по-бавните за увеличаване на изработката им. Но и сега резултатите се разминават с очакванията им. Оказало се, че отношенията на групата към основната цел - високата производителност се влияе от вътрешни групови норми на поведение. С помощта на тестове те измерват уменията и интелигентността на всеки работник. Резултатите са неочаквани: работникът с най-висока интелигентност и умения имал най- ниска производителност, а работникът на последно място по интелигентност и на седмо място по професионални умения имал най- висока производителност. Стига се до извода, че основният фактор е мястото, което всеки заема в неформалната организация на групата. Открит е феноменът на неформалното лидерство и влиянието му върху трудовото поведение на групата. Изследователите установяват и друг важен момент, с който се установява поведението на групата. Той бил, че на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна функция срещу целите на организацията. Групата осъждала онези, които били готови да повишат „справедливата за всички норми” и по този начин ги отказвала от подобни намерения.

Резултати и изводи от експериментите

Резултатите от Хотърнските експерименти довели до принципно нови изводи за поведението на човека в процеса на работа. Въз основа на тях е разработена цялостна концепция за човешките отношения в управлението. Те разкриват нови пространства за изследователска работа с основен обект човека и неговото поведение.

Изследователите установяват и друг важен момент, с който се обяснява поведението на групата - на груповите норми е отредено да играят ролята на защитна функция срещу целите на организаторите.

Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.

Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.

Освен това той отчита значението на управленския стил при балансирането между загрижеността за хората и отношението към свършената работа.

Основните идеи и резултати от тези експерименти са изложени в книгата му „Човешките проблеми на индустриалната цивилизация”.

Ролята на Хотърнските експерименти днес

Хотърнските експерименти и теориите за управление и на други учени се използват и в наши дни и то с много добър краен резултат. Приносът им е не само за повишаване на качеството на работа, условията на труд и възнаграждението, но и се дава възможност на работниците да вземат участие дори и „символично” в управлението на фирмата.

Приложение на Хотърнските експерименти.

Вижте още

• Поведение

• Морал

• Фирма

• Социология

• Психология

Източници

• Същност на Хотърнските експерименти
• Значение на Хотърнските експерименти
• Резултати от Хотърнските експерименти
• Васил Симеонов, Експериментът
• Маргарита Дилова, Експериментална психология на себепознанието
• Генчо Д. Пирьов, Цаневр Цани, Експериментална психология

Външни препратки

• Социологията като наука
• Социологически подход към управлението
• Икономическа социология и нейното развитие в теориите на Макс Вебер, Георг Зимел и Торстен Веблен.
• Обща социология