Полезност

Полезност - Полезността е способността на дадена стока да задоволява определена потребност на човека.

Изложение и синоними

Синоними на тази дума могат да бъдат:[[полза]], изгода, [[придобивка]], печалба, интерес, [[облага]], кяр, файда, преимущество, резултат, награда, цена, изгодност,добив, доход, приход,ценност, важност

Основната идея за субективния характер на полезността е следната: потребителят сам знае какво му е нужно, той има суверенитет при вземане на решения за конкретното поведение на пазара.

Към това ще добавим и важното положение: полезността на стоката /и услугата/ е мерило, критерий за избора на потребителя.

Видове полезност

Пределна полезност

В [[икономиката]], пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.

Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителя получава определено равнище на удовлетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маржинална полезност. Тя представлява удовлетворението, което потребителя получава от потреблението на една допълнителна единица от благото. Алгебрично пределната полезност се записва така:

"U

MUx=-------------------------

"qx

където MUx е пределната полезност;

U - полезност на благото x;

qx - количеството на благото x;

" - прираст на съответната величина

Индивидуална полезност

Обща сборът от пределната полезност на различните части на дадено благо.Съвкупна сумата от общa полезност на количествата блага, с които разполага един потребител.

• Законът на намаляващата пределна полезност гласи, че когато по-голямо е количеството на употребяванoто благо, толкова е по-малка пределната полезност, получавана при потребяването на всяка следваща допълнителна единица.

• Кардинална теория за полезността  - обща и пределна полезност

Тук ще говорим само за стопанските блага, които имат потребителски характер, обект са индивидуално потребление и се придобиват по пътя на изразходване на паричните доходи на населението. Полезността на благата е тяхната способност да удовлетворяват определени потребности на човека. Тя има две характеристики: от една страна обективните свойства на конкретните стоки и услуги, които благата притежават и са част от природната субстанция и преобразуваща дейност на човека и от друга отразяването на субективните желания, вкусове, оценки и предпочитания на хората. Потребителите оценяват благата индивидуално и съответно тяхната полезност е субективна. Основателно е твърдението, че едно благо има толкова полезност, колкото са и неговите потребители. Общата и пределна полезност е добавъчната полза, която човек извлича от дадено благо в процеса на неговото потребление и която намалява с всяка следващата част от консумацията на това благо. Същевременно с потреблението на съставните му части нараства общата полезност, която човек получава. Единицата за измерване на полезността се наричана утил, но тя не е универсална за всички блага. Чрез пределната полезност се измерва прирастът на ползата, която е резултат от добавъчното потребление. Пределната полезност е функция от общата полезност, извежда се от нея и показва полезния ефект от следващата, последната консумирана част от употребяваното благо.

Полезността като потребност

В процеса на потреблението на благата индивидът задоволява някакво усещане и желание. Например водата задоволява усещането за жажда и желанието тя да се утоли. Полезността се проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. За потребителя полезността е индивидуализирана, отразява личните му вкусове, т.е. има субективен характер. Ето защо полезността на една стока ще е различна за отделните индивиди. Субективния характер на полезността на дадена стока изразява интензивността на желанието, което потребителят изпитва към нея. Историкът-изследовател оценява високо полезността на архивните документи в сравнение с тясно специализирана книга по корабостроене и обратно.

Полезността се превръща във фактическо задоволяване на конкретна потребност едва в акта на потреблението, което предполага не само желанието на потребителя. Металите и другите природни ресурси, които се съдържат в недрата на планетите от слънчевата система, могат да са обект на желанието на хората, но докато не станат тяхно достояние нямат реална потребителска стойност. Пратка компютри, доставени на общност с племенно устройство на живот и всеобща неграмотност на населението, няма полезност за тях, защото не познават предназначението им, нито са в състояние да ги използват.

Следователно при равни други условия потребителското поведение се реализира чрез платежоспособното търсене, ако са налице няколко условия:

• желанието на потребителя и благо, което да го задоволи;
• познаване свойствата и качествената характеристика на благото; трето, възможност реално да се използва даденото благо.

Вижте още

• Полза
• Икономическа полезност
• Придобивка
• Пределна полезност
• Маржинална полезност
• Индивидуална полезност на благото
• Кардинална теория за полезността
• Закон
• Стока
• фактическо задоволяване

Източници

• Боян Андонов Андонов, Пределна полезност
• Камен Миркович, Полезност и стойност
• Кирил Тенекеджиев, Количествен анализ на решенията. Теория на полезността и субективна статистика

Външни препратки

• Метод разход-полезност
• Пределна полезност и оптимизиране на потребителския избор
• Обобщена теория на полезността и стойността
• Маржинална революция и поява на неокласическите направления