Разлика между версии на „Код“
| Ред 25: | Ред 25: | ||
В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [[телекомуникации]]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници. | В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [[телекомуникации]]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници. | ||
| − | == | + | ==Вижте още== |
| − | * [[ | + | * [[Линeен код]] |
| − | * [[ | + | * [[Генетичен код]] |
| − | * [[ | + | * [[Изходен код]] |
==Източници== | ==Източници== | ||
Версия от 21:00, 30 март 2012
Kодъте правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В комуникациите и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. Декодирането е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.
Теория на кодиране
Теория на кодиране е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за компресиране на данни, криптография, корекция на грешките и за кодиране на Internet. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като теория на информацията, eлектротехника, математика и компютърни науки – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва откриване и корекция на грешки в предадените данни.
Код с променлива дължина
В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.
Откриване и корекция на грешки
В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и телекомуникациите, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са методи, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.
Вижте още
Източници
- Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges
- Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010
- Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master