Хипотеза

Хипотеза hypothesis (pl. hypotheses); speculation; supposition ,kлючови думи: хипотеза;теза; индукция; дедукция; риск при научните изследвания , от старогръцки — предположение) е предложено обяснение на дадено явление. В науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.

Природа и основни черти

Хипотетичният метод е валиден за всяко изследване и изложение. Той се основава на допускане за съществуване на някакакво възможно взаимодействие между явления и процеси, от една страна, и съпътстващи го резултати - от друга страна, догадка за очаквана истина, която при определени условия може да се прояви изцяло, отчасти, а може и да отсъства

Основните черти на всяка хипотеза са:

• Тя се изгражда върху твърдения, които са малко доказани, но достатъчни, за да се аргументира определено априорно предположение. Доказването на истинността на хипотезата е същевременно разширяване на теорията, в т. ч. на нейните познавателна сила и приложна функция.

• Предположението е вероятно и подлежи на доказване. То съдържа ново знание, което трябва да се потвърди с доказателства.

• Хипотезата се поражда, когато наличните факти не могат да обяснят дадено явление, т.е. търсят се нови доказателства.

• Във всяко изследване се генерират различни хипотези, които са неговата опорна точка. Те са потенциална новост до доказване на тяхната истинност. В този смисъл новостта е външната форма на постоянния процес на възпроизводство на хипотези.

• В изследването някои хипотези се потвърждават, а други се оказват невалидни – това е пътят „проба-грешка” в реалния процес на търсенето на истината. Хипотезата е основоположен елемент на теорията в стадия на нейното формиране и проверка. С нейната правдивост се доказва адекватността между теорията и практиката.

• Някои от основните изисквания към хипотезата са:

- да е максимално конкретна;

- да е формулирана разбираемо и еднозначно;

- да носи ново знание;

- да се изгражда върху достатъчен изходен материал от теорията и практиката – да оперира с широка съвкупност от обекти, а не с ограничен контингент;

- да може да се провери чрез дискусия, анализ, експеримент и др.;

- да има предсказателна сила;

- да бъде коректно дефинирана;

- да предполага тенденция, а не разнообразни факти;

- да съдържа потенциал на саморазвитие на знанието и др.

• В специализираната литература се обобщават следните правила за формулиране на хипотезата (2):

- да е концептуално ясна, без двусмислие и противоречивост;

- да има емпирично реверентно поле, което обхваща изследвания феномен;

- да не съдържа морални оценки и съждения;

- по възможност да не е единствена и да се диференцира на подхипотези;

- да са налице възможности за проверка чрез адекватни инструменти.

Отхвърлената хипотеза означава, че пътят, по който е протичал досега анализът свършва и се налага търсенето на нови възможности за постигане на истината. Хипотезата е възможност, а потвърдената хипотезатеза, т.е. реална действителност. Това е част от йероглифа на научното познание.

Видово разнообразие

Хипотезата е условно категориално умозаключение, силует на бъдещ феномен. Ако тя се докаже, става продукт на изследването, негова огледална форма, част от теорията и практиката.

Разработването на хипотеза (3) се осъществява в две фази: зараждане и окончателно формулиране. Зараждането й е изходната фаза на изследователския процес, свързано е с догадка, интересна идея, озарено авторово прозрение. Неговата честота и интензивност са в зависимост от интуицията и опита на изследователя. Окончателното формулиране на хипотезата предполага внимателното й осмисляне, критично анализиране на генетични, текущи и преходни стойности, редактиране на нейния запис, диференциране на изграждащото я съдържание, микроконкретизация и др.

Теорията разполага с арсенал от хипотези, чиито основни класификации са:

• От гледна точка на последователността в тяхното функциониране – работни и доказани (тези) хипотези.

• От гледна точка на изразяваните връзки – причинно-следствени и описателни хипотези.

Първите са свързани с пряката детерминираност на предполагаемите черти на изследвания предмет. Тяхната конструкция може да бъде различна: ”колкото повече, толкова…”, „ на единица от Х, У нараства със …” и др.

Вторите са свързани с непряко детерминирани твърдения и се конструират с „ако….., то…..” или „нарастването на…..води до……” и др.

• От гледна точка на техния характер хипотезите биват абстрактни (общи) и конкретни. Обикновено общите хипотези са характерни за фундаменталните изследвания, а конкретните – за приложните проучвания.

• Съобразно статистическия признак биват статистически значими и нулеви и др.

Изследователска хипотеза

Изследователска хипотеза-научна гледна точка върху неразрешен проблем, която се обляга върху направените достижения, изградена е върху съществуващата теория, но предполага нови разрешени в рамките на рационалното научно действие. Хипотезата рационализира очакваните резултати като аргументира тяхната висока вероятност на случване чрез убедителни изследователски и експериментални процедури.

Хипотезата е предположение и догадка относно изхода на изследването. Хипотезата не е присъща на всички типове изследвания. Например описателните изследвания никога не би трябвало да имат хипотези те просто описват възникнали обстоятелства и процеси. Хипотезата е приложима в области, където им натрупани изследвания, в състояние да формират вярна ориентация за възможността едно частно изследване да постигне определен резултат.

Нулева хипотеза допуска липсата или наличието на пренебрежимо малки различия между началото и [резултат]а; прави се с цел да няма пристрастност и преднамереност в посоката на изследването. Ако обаче подозираме съществени разлики между началото и изхода добре е да изградим хипотеза н насоката т.е. да очертаем различното в очаквания резултат спрямо съществуващи гледища.

Насочената хипотеза дава ясно определение на процедурите и преследваните цели, в същото време тя трябва да докаже насочеността си в процеса на самото изследване (а не да отстоява насочеността с цената на жертва на фактите, които се появяват “толкова по-зле за факта”). Насочената хипотеза изразява увереност на изследователския резултата, но пази възможността за опровергаване. В края на изследването може да сe стигне до противоположни или съществено различни резултати от предначертаните в насочената хипотеза например очакванията за доминация на белия цвят в поезията на Лилиев и факта, че доминира синият). В нулевата хипотеза изследователят не просто иска да покаже липса на разлики, а иска да подчертае липсата на информация за различаване в началния етап на изследването (is not enough information for the researcher to confidently predict a direction in the outcome). Възможен е и случаят, при който изследователят наистина се надява да няма съществени разлики между началото и изхода, т.е. изследвания обект да си остане в рамките на параметрите, характерни и за други обекти.

Всичко това показва, че изследователят няма задължение да предпоставя и поставя хипотеза. Няма задължение да предпоставя цели и очаквани резултати. Това е необходимо, само ако подпомага процеса на изследването и прави резултатите му ясни и категорични. Приложното значение на хипотезите, целите и очакванията се състои в стегната и кратка форма за изразяване на предишни постижения в дадена област (дошли от теорията или предишни търсения), ясно изразяване на важните насоки, състоянието на обектите и възможните промени в резултатите.

Конструиране на неизвестните (променливи структурации). Всяко предстоящо изследване се опира върху нещо, което приема за дефинирано. То извършва предварително доверяване, което ще се опита да докаже с изследователските процедури. Важен елемент е изясняването на тези променливи величини (фактори, обстоятелства, процеси) и тяхното предварително схематизиране (например инфлацията през изследвания период очакваме да се държи по даден начин). Конструирането на променливите позволява стъпка по стъпка да проверяваме тяхната валидност в процеса на самото изследване. Тези конструкции на променливи наричаме операционални дефиниции. (Например: Разказът от 19 към 20 век се движи по линия на съкращаване и намаляване на ролята на повествователя. За разлика от досега утвърденото мнение в критиката, че …)

Наблюдението е част от научното изследване, което се състои от описание, опиращо се върху непосредственото наблюдение на обект, при което това наблюдение влиза в системата на цялостна обективна процедура по фиксиране и запис на поведенията на даден обект. Тестовете например се разглеждат като своеобразна форма на наблюдение става дума за тест на поведения (не на знания).

Оглед, обследване състои се в описание, опиращо се върху разглеждане на ситуация, обстоятелства или възникнали събития, при което основен метод за добиване на информацията е интервюто или разговора, чрез които се изяснява характеристиката на събитието, непосредствените гледни точки за него, предпочитанията и мненията на хората, които са били в контакт със събитието или обстоятелствата.

Научна теза. След избора на поле на изследването и обзор на литературата. Ориентация и формулиране на научна теза. Конструиране и аргументация на тезата. Начини за доказване аналитични изводи, позоваване, перифразиране, допускане.

Рискове на избора

Опасността от избор на неподходяща хипотеза се свързва с редица моменти. Рисковият проблем (4) на изследването се проявява в следните няколко пункта :

Първо, избира се хипотеза, която авторът не може да докаже или въобще е недоказуема при съвременните условия на развитие на науката. Подобен ( фалшив) ход предопределя пълен неуспех на изследването.

Второ, избира се хипотеза, чийто потенциал на новост е нищожен – изследваният въпрос е решен още преди години в други страни. Преоткривателството (бягането на място) е често явление в специализираната научна литература.

Възприетата новост трябва да бъде актуална за по-продължителен период от време или да обхваща по-голям брой случаи. Ако тази новост не отговаря на горепосоченото, тя кумулира сериозен риск за изследователя. Например, колкото и качествено изследване да се извърши по въпросите на икономиката и организацията на колежанското образование (което, първо, е свързано само с 6-7% от студентите в България, и второ, не се счита за сериозна образователна степен нито от политиците, нито от потребителите –друг е въпросът дали това е правилно?), то ще се приеме трудно от научната общественост или от членовете на Специализиран научен съвет. Същото може да се твърди и за теоретичния анализ на формите на приватизация в преходния период, за които, като правило, са решени главните въпроси и едва ли могат да бъдат актуална тема на сериозно изследване.

Трето, възприемането на тема, по която работят мнозина и е с вероятнност тя да бъде решена бързо, крие подмолни рискове, свързани с намаляването на срока на неопределеност на изследвания процес. Анализаторът може да организира сериозни проучвания, да формулира по блестящ начин хипотезата си, но след като е изпреварен от друг автор, всичко извършено в тази насока е безпредметно.

Рискът е част от търсенето на собствената гледна точка на изследователя. Той е в неопределеността, а тя е част от нашето ежедневие. Ето защо трябва да го отчитаме и да се стремим да го елиминираме.

Някои обобщения

1. Хипотезата не е вярна и не е невярна, тя е неопределена и се намира между истината и неистината.
2. Изискванията към хипотезата са: непротиворечивост на установените до момента закони и теории, експериментална проверяемост, приложимост и пълно съотвествие към предметната област на изследването, простота на формулиране, логичност в доказателствата.
3. Истинността на хипотезата доказва истиннността на теорията.
4. Хипотезата е въпрос, зададен в съотвествие с научните правила.
5. Доказаната хипотеза е част от реалната теория.
6. Хипотезата трябва да оперира с широка гама от обекти, а не с единствено събитие.
7. Колкото е по-високо равнището на обобщаване на хипотезата, толкова тя е по-ценна за науката.
8. Хипотезата е логическа истина, която дедуктивно се извежда от теорията и практиката.
9. Проверката на хипотезата е очна ставка между теорията и практиката.
10. Хипотезата е предположение, което се опира на резултатите от науката, но вградени в нещо, което трябва да се докаже.

Вижте още

• теория
• феномен
• йероглифа
• умозаключение
• идея
• изследовател
• действие
• цел
• факт
• резултат
• Лилиев
• изследване
• елемент
• фактор
• процес
• ситуация
• интервю
• икономика
• образование
• Специализиран научен съвет
• Риск
• елемент
• инфлация
• ситуация
• анализ
• теза
• индукция
• дедукция
• наука
• твърдение
• резултат
• доказателства
• знание
• практика
• контингент
• експеримент

Източници

• Umberto Cassuto, Joshua A. Berman (Introduction), The Documentary Hypothesis
• E. L. Lehmann, Testing Statistical Hypotheses (Springer Texts in Statistics)
• Lawrence B. Mohr, Understanding Significance Testing (Quantitative Applications in the Social Sciences)

Външни препратки

Синонимен речник Българо-Английски речник

Хипотеза

Изследователска хипотеза

Природа и основни черти Видово разнообразие Рискове на избора Някои обобщения