Теория на решенията

Теорията на решенията се занимава с процеса на вземане на решения. Тя спомага при избора на решение в условията на несигурност, когато известен брой алтернативни на действие трябва да се оценят, преди да се вземе крайното решение. Теорията на решенията анализира разнообразието от различни типове решения, установява основните правила и мотиви за вземането им и разработва методи за вземане на тези решения, използвайки различни видове модели или процедури.

Особености

1. Целите на решенията биха могли да бъдат:

• Стратегически-дългосрочни – характерни са за широките и всеобхватни проблеми, засягащи цялата организация или голяма част от нея.
• Тактически-краткосрочни – характерни са за оперативните проблеми, които оказват влияние повече върху отделна функция или отдел отколкото да засегнат цялата организация.

2. По структура, решенията са:

• Структурирани и недвусмислени - с това те са по-добре дефинирани, с ясни, категорични възможности както и критерии за оценка.
• Неструктурирани и неясни с това, че обстоятелствата, в които са били взети решенията, са ясни, причините за вземането на решенията са лошо дефинирани, наличните възможности не са очевидни и критериите за преценяване на последствията от решенията не са на разположение веднага.

3. Сложност - Решенията биха могли да бъдат повече или по-малко сложни в зависимост от броя на факторите, които ги засягат. Те биха могли да са вътрешни, възникваши от такива фактори, като комплексни технологии или процеси, или многопродуктова производствена линия или сложна мрежа за разпространение. Алтернативно, сложност може да възникне от външната среда причинена от такива фактори като ислно сегментиран пазар, бързи промени в технологията и политически, социални и икономически усложнения.

4. Степен на зависимост и въздействие - Решенията могат да бъдат повече или по-малко зависими от други решения-минали, сегашни или бъдеши. Те могат също да упражняват по-голяма или по-малка степен на въздействие върху други решения. Степента, в която те са зависими или упражняват въздействие трябва да бъде взета предвид и би могла да повиши сложността на процеса на вземане на решения.

5. Несигурност при решаване - Решенията биха могли да се вземат в условия на сигурност, където всички факти и значение са ясно представени, както са известни и всичките вероятни последствия, които могат да бъдат надеждно прогнозирани. Алтернативно, те биха могли да се вземат и в условия на несигурност, когато фактите не са известни, и когато последствията могат да бъдат засегнати от непредсказуеми резултати от човешкото поведение. Когато несигурностите са наследени в системата, тогава за тяхното описване би могъл да бъде използван стохастически процес на моделиране.

6. Решенията според обстоятелствата са:

• Доброволно взети решения, чиито възможности са за разработване и експлоатиране на нови продукти, както и за навлизане в нови пазарни среди.
• Проблемните решения целят предвиждането и прогнозирането на трудностите на не твърде критични проблеми и се конкретизират за тези проблеми, които вече са възникнали.
• Кризисните решения са тези, които са наложени на мениджмънта от външни фактори, намиращи се извъм компанията

7. Времева скала - Вземането на решението трябва да бъде съобразено с времевите ограничения, които зависят от характерните за сегашния и бъдещия момент обстоятелства.

Класифициране на решенията

Класификацията на решенията може да бъде според тяхната цел, структура, сложност, степен на зависимост и влияние на и върху други решения, степента, в която съществуват условия на несигурност, обстоятелствата, в които се вземат решенията, и с времето, с което се разполага. Чертите характеризиращи всяка една от тези категории, биха могли да се представят в едно решение. Структуриране при вземането на решения – Процес се нарича решаването както и управлението на даден проблем. Вземащият алтернативното решение не е толкова загрижен от самото решението, колкото от всички последствия, които произтичат или са пряко свързани с него. За разплитането на проблемния възел не се изисква едно единствено решение, а комплект от решения в определена последователност.

Правила и техники за вземане на решения

1. Четирите основни правила за вземане на решения са:

• Оптимистично - Избиране на възможността, която носи най-добрия възможен резултат.
• Песимистично - Избиране на възможността с най-високата стойност на най-ниския възможен резултат
• „Цена” на пропуснатите възможности – Какви са пропуснатите възможности, когато едно действие е избрано вместо друго? Така наречения принцип на избиране на по-малкото зло и е формулирано като „ако ние решим една конкретна възможност, след това със закъсняла преценка на събитието, колко бихме съжалявали за това, че не сме избрали това, което се е оказало най-добрата възможност за конкретната поредица от обстоятелства?”
• Очаквана стойност – Избиране на възможност съобразена с преценка на вероятността от една конкретна възникнала ситуация.

1. Наличните техники за вземане на решения, които са класифицирани под широко заглавие на теорията за решението, са:

• Анализ на съотношението средства-цели
• Матрица на решенията
• Алгоритми
• Субективна вероятност
• Бейзиански анализ

1. Анализ на съотношението средства – цели - Анализът на съотношението , както е описан от Кук и Слак, е метод за изясняване на една верига от цели като по този начин определя поредица от точки за вземане на решения. Концепцията е основана на факта, че средствата на един човек са цели за постигане на друг. Анализът на съотношението средства - цели се извършва чрез съставяне на верига на преливащи се средства и цели.

1. Матрица на решението - Матрицата на решението, както е описана от Кук и Слак, е метод за моделиране на сравнително прости решения в условия на несигурност по такъв начин, че да се направят ясни откритите възможности за този, който взема решението, факторите или „естествените състояния”, съответстващи на решението и вероятните последствия от комбинация от всяка възможност с всеки фактор.
2. Дървета на реакцията - Решенията често се вземат в условия, където има известен брой алтернативни курсове на действие и когато последствията от тези действия са несигурни. Нещо повече, по-ранните действия биха могли да засегнат последващите действия и тези вероятни ефекти е необходимо да бъдат обсъдени на по-ранен етап. Дърветата на решенията са средства за справяне с проблеми от този вид, които са характеризирани чрез взаимната връзка между несигурността и поредицата от решения „или/или”. Те характеризират анатомията на последователните точки за вземане на решения, изводите от които водят до клоновете на дървото. Следователно последиците от бъдещите решения могат да бъдат проследени обратно за преценяване на тяхното влияние върху сегашните решения. Етапите в конструирането на дърво на решенията са:
   • Съставяне на списък на решенията и несигурностите в хронологичен ред.
   • Конструиране на дърво, показващо основните пунктове или възли на решенията и избиране на възли, както е показано в схема4
   • Определяне на разходите, предимствата или вероятностите към подходящите разклонения.
   • Анализиране използването на метод за „връщане на цените”, т.е. проследяване на разходите и предимствата обратно от крайната точка към първоначалната цел, както е определено в първата точка за вземане на решение.

1. Алгоритми – Алгоритмите съдържат логическа поредица от заключения за решаване на проблеми. Те се използват за ограничаване на задачите за решаване на проблеми до сравнително прости поредици от операции, които в същото време посочват реда, в който се извършват операциите.
2. Субективна вероятност - Често се вземат решения, които изискват преценка на вероятността за един резултат без помощта на обективни изпълнители. Субективното възприемане на вероятността да се случи едно събитие и свързването на това събитие с една цифра на вероятност е известно като субективна вероятност, и представлява изразяване на степента на вярване в случването на едно събитие.
3. Бейзиански анализ - Бейзианския статистически анализ цели да превърне субективните прогнози в криви на математическата вероятност в ситуации, където няма нормални статистически вероятности, защото алтернативите са неизвестни или не са били опитвани преди. Бейзианските статистики използват най-добрата оценка на дадено обстоятелство както ако има твърда вероятност. Те гарантират да се правят промени във вероятностите, след като се получи по-нататъшната информация. Крайният резултат от Бейзианския анализ зависи от определените предшестващи вероятности. Обаче, въпреки че бейзианските статистики могат да доведат до изопачена точност, както всяка манипулация на субективните вероятности, те наистина осигуряват послезна логическа структура в правенето на промени във вероятността, колкото повече се научава за предположенията, включени вътре в решението.

Модели и методи при вземането на решения

1. Произход и отличителни черти на науката за управление - Срещат се словосъчетания, като: „наука за управление” , „наука за вземане на решения” , „системен анализ” , „наука за системите” , „изледване на операциите” , които се използват като взаимозаменяеми. Но независимо от предпочитаната терминология, отличителните особености на „науката за управление” , като подход са следните:

• Използване на научен подход
• Системна ориентация
• Използване на модели

Фундаменталната процедура, на което и да е научно изследване е била използвана за първи път в практиката от школата на научното управление. Тя се нарича научен метод. Той се състои от три етапа:

• Наблюдение - става дума за събиране, обработка и анализ на информация по даден проблем или ситуация.
• Формулиране на хипотезите – Формулират се алтернативите и последствията за ситуациите на базата на които и след редица наблюдения и анализи се правят прогнози. Целта е да се установят взаимната обусловеност и зависимост между компонентите на проблема.
• Проверка на хипотезата – изследователят проверява хипотезата, съблюдавайки резултатите от взетото решение. Ако хипотезата е вярна, т.е. отразява адекватно обекта, процеса или явлението, за които се отнася, се пристъпва към реализация на решението или модела. Ако обаче хипотезата се окаже невярна, той се връща към първия етап и с още допълнителна информация се опитва да формулира нова хипотеза по възможност вярна.

1. Същност на модела - Всеки модел представлява някакъв обект, система или идея, която се отличава по своята цялостност. Например, схемата на организационната структура на една организация е модел представящ тази структура. Като главна характеристика на модела може да се счита опростяването на реалната ситуация, за която се отнася.
2. Необходимост от моделиране - То се обуславя от следните причини: голямата сложност на бизнесдействителността, необходимостта от експериментиране и потребността, управлението да бъде ориентирано към предварително прогнозираните бъдещи събития.
3. Базови модели - Читателят трябва да има представа за три базови модела: физически, аналогов, и математически.

• Физически модел - представлява нещо, с което изследваният обект или система може да се увеличи или намали като размер. Този вид модел е известен още като „портретен модел”. Пример за физически модел е схемата на едно предприятие. Този физически модел опростява визуалната представа за обекта. Автомобилните и авиационните предприятия винаги изготвят физически намалени копия на бъдещите си изделия. По същия начин строителната фирма винаги строи миниатюрен модел на бъдещата сграда.
• Аналогов модел – той представя изследвания обект като аналог, който изглежда като реалния обект. Типичен пример за аналогов модел е организационната схема. Тя представя сложни връзки и взаимоотношения в организацията в силно опростен вид.
• Математически модел – при този вид се използват символи за описание свойствата и характеристиките на обекта или събитието. Пример за такъв математически модел е известната формула на Айнщайн E=mc2. Ако Айнщайн не беше построил модела, в който символите заменят реалната действителност, физиците едва ли шяха да предположат, че съществува взаимна връзка между материята и енергията.

1. Процес на построяване на модела - Както управлението и вземането на решения представляват процеси, така и построяването на един модел, като субективна човешка дейност, също протича във времето. Основни етапи на този процес са:
   • Постановка на задачата
   • Построяване на модела
   • Проверка на модела за достоверност
   • Практическо приложение на модела
   • Обновление на модела
2. Общи проблеми на моделирането - Както методите, така и моделите, които се използват от науката за управление, могат да доведат до грешки. Ефективността от приложението на моделите може да бъде занижена поради следните потенциални причини.

Вижте още

• Алтернатива
• Решение
• Вероятност
• Дърво на решенията
• Задача за решаване
• Комплексност
• Матрица на решенията
• Модел
• Неопределеност
• Оптималност
• Планиране
• Полза
• Предвиждане
• Прогноза
• Научен подход

Източници

• Scott Plous - The Psychology of Judgment and Decision Making (McGraw-Hill Series in Social Psychology)
• Jon Elster - Nuts and Bolts for the Social Sciences
• Shaun Hargreaves Heap - The Theory of Choice: A Critical Guide
• J. Edward Russo - Decision Traps: Ten Barriers to Brilliant Decision-Making and How to Overcome Them
• Thomas Gilovich - Why Smart People Make Big Money Mistakes and How to Correct Them: Lessons from the New Science of Behavioural Economics
• H. W. Lewis - Why Flip a Coin: The Art and Science of Good Decisions
• John Hammond - Harvard Business Review on Decision Making ("Harvard Business Review" Paperback)
• Jonathan Baron - Thinking and Deciding
• Jon Elster - Sour Grapes: Studies in the Subversion of Rationality

Външни препратки

• Решение
• Казус за теория за вземане на решенията
• Теория на игрите
• Икономически решения
• Книги за теория на вземане на решенията